Животът такъв, какъвто е: Последната изповед на покойната ми приятелка
Днес се навършват 40 дни от гибелта на приятелката ми Нина.
Преди да си отиде, тя пожела да ми опише за своята несбъдната обич, написа вестник „ Лична драма “. В нейна памет ще споделя историята й с вас.
„ Никога не знаеш какво ти е подготвила ориста. Цял живот съм обичала единствено един мъж на име Михаил. Гостувах на сестра си в провинцията и там се запознахме. Влюбих се в него по този начин, както може да обича младо и почтено момиче. Две години поддържахме връзка, постоянно си пишехме писма и във всяко едно той ми се кълнеше, че щом се уволни от казармата, двамата ще се оженим. Но малко преди уволнението му, получих писмо, в което Михаил споделяше, че дамите са неприятни и подли същества, по тази причина поставя завършек на връзката ни. Бях унищожена от странното му изказване.
Плаках дълго и настойчиво продължавах да пиша писмо след писмо. За мое голямо отчаяние, той не си направи труда да отговори на нито едно. След известно време изгубих вяра, че в миналото още веднъж ще бъдем дружно и се омъжих за различен, макар че любовта ми към Михаил беше все по този начин изгаряща.
Изминаха години. Един ден научих, че Михаил се е преместил да живее в моя град и си е намерил работа като водач на рейс. Понякога инцидентно се засичахме и всякога сърцето ми кървеше от тъга. Веднъж, до момента в който брачният партньор ми отсъстваше, майката на Михаил ме потърси вкъщи. Впрочем тя продължаваше да ме назовава „ дъще “.
Учудих се на непредвидената й аудиенция, само че от почитание я поканих да влезе. Възрастната жена си умря малко, след това си пое въздух и сподели нещо, което надълбоко ме потресе: “ Синът ми желае да се разведеш и да се върнеш при него. Той по този начин и не те забрави… “
Колко дълго чаках тези думи. За страдание прекомерно късно ги чух.
Отказах, не бих могла да предам фамилията си по този начин, както някогашният ми обичан ме съобщи преди години. Оттогава пребивавам в мъка. Не напуснах брачна половинка си, само че всеки ден душата ми крещи от нечовешка болка… “
Седмица след потресаващата си изповед приятелката ми умря. Онзи, който тя толкоз обичаше и чакаше, не пристигна да се сбогуват за финален път. На гроба й бяхме единствено аз, преданият й брачен партньор и сестра й. Понякога любовта е жестока и безмилостна. Аз знам, че Нина умря от тъга, тъй като не можа да бъде брачна половинка на мъжа, който беше целият смисъл на живота й.
