Днес се навършват 40 дни от кончината на Ивайло Балабанов.

Днес се навършват 40 дни от кончината на Ивайло Балабанов. Ако беше жив, този исполин на актуалната българска лирика щеше да навърши 76 години.

Роден е на 28.08.1945 година в ивайловградското село Хухла. Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по построяването на Кремиковци, язовир „ Ивайловград “, „ Пътни градежи “ и други Известно време е програмен началник на радиовъзел-Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се открива в Свиленград.

Печатал е свои произведения в съвсем всички огромни столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. През 1976 година взе участие с цикъл стихове в съавторски алманах на Военното издателство – „ Когато ставахме мъже “.

Автор е на книгите „ Да се загледаш в звезда “ /1979/, „ Окова за щурец “ /1984/, „ Парола „ Любов “ /1988/, „ Религия “ /1990/, „ Тракийски реквием “ /1997/, „ Избрано “ /1998/, „ Песни за остаряло вино “ /2003, лиричен алманах в два тома/.

Носител е на премия от „ Южна пролет “ /1980/, премия на Съюза на българските писатели /1987/, Националната премия „ Изворът на Белоногата “ /2001/, книга на годината – 2004 година, за „ Песни за остаряло вино “, Наградата за изцяло творчество „ Александър Паскалев “ /2005/, Наградата за патриотична лирика на името на Георги Джагаров /2006/, Националната премия „ Пеньо Пенев “ за 2008 година, медал на Националния съюз на Капитан Петко челник, медал „ Св. св. Кирил и Методий “ – I-ва степен /2020/. Почетен жител на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член е на Съюз на българските писатели.

Балабанов умря на 20 юли в родното си село Хухла.