39 години от аварията в Чернобил
Днес се навършват 39 години от най-тежката нуклеарна злополука в историята — детонацията в Чернобилската атомна електроцентрала.
Всичко стартира в ранните часове на 26 април 1986 година, когато реактор №4 претърпява пагубна детонация, изхвърляйки облаци радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последици.
По това време Украйна е част от Съветския съюз, а Припят е новопостроен град за служащите в електроцентралата. Само за няколко часа към 200 000 души са евакуирани.
Инцидентът стартира, когато инженери правят тест на реактора при спиране на тока. Неподозирайки, че реакторът към този момент е неустойчив, те понижават мощността. Охлаждащата вода понижава, образува се пара, основава се голямо налягане, и когато операторите осъзнават заплахата, детонацията към този момент е неизбежна. Тя е толкоз мощна, че изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора — тежест, равна на три самолета Боинг 747. След детонацията избухва неконтролируем пожар.
Според отчет на „ Грийнпийс “ от 2006 година, злополуката води до над 250 000 случая на рак, като съвсем 100 000 са съдбовни. Други източници, като Съюзът на загрижените учени, предвиждат към 25 000 смъртни случая, до момента в който Международната организация за ракови проучвания планува 16 000 жертви до 2065 година.
Катастрофата е резултат от композиция от повреден дизайн и човешка неточност. Реактор №4 е заварден с неустойчив бетонен пашкул. В идващите дни мащабите на бедствието стават ясни.
„ Ликвидаторите “ — пожарникари, миньори и други служащи — са изпратени да овладеят рецесията, излагайки се на големи дози радиация. Учените се притесняват от втора детонация, която би могла да има разрушителна мощ от три до пет мегатона.
В началото Съюз на съветските социалистически републики се пробва да прикрие случая, само че скоро мониторингови станции в Европа регистрират високи равнища на радиация. След интернационален напън, Москва признава за злополуката, предизвиквайки световно отвращение и ускорявайки разпадането на Съветския съюз.
Радиоактивният облак се популяризира над доста европейски страни, в това число България.
В опит да се овладее бедствието, реакторът е затрупан с голям саркофаг от бетон и стомана. Построен небрежно, саркофагът е неустойчив и заплашва със сриване. Затова през 2010 година стартира построяването на New Safe Confinement — нов железен похлупак, планиран да издържи към 100 години. Проектът е приключен през 2016 година и коства към 1,5 милиарда евро.
Чернобилската зона остава рискова за живеене за стотици години, като към електроцентралата е основана 30-километрова неразрешена зона.
Днес в Припят още могат да се видят изоставени движимости, останали там след евакуацията преди 39 години. Въпреки нещастието, природата в региона е почнала да се възвръща изненадващо добре.
Диви животни като вълци, диви коне, диви прасета, рисове и бездомни кучета към този момент населяват зоната. Учените са сюрпризирани от биологичното многообразие, като съгласно проучване от 2015 година, в неразрешената зона има седем пъти повече вълци в сравнение с в прилежащи региони.
И въпреки всичко, Припят остава град-призрак. Виенското колело от увеселителния парк, който трябваше да отвори седмица след детонацията, стои замръзнало във времето.
Всичко стартира в ранните часове на 26 април 1986 година, когато реактор №4 претърпява пагубна детонация, изхвърляйки облаци радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последици.
По това време Украйна е част от Съветския съюз, а Припят е новопостроен град за служащите в електроцентралата. Само за няколко часа към 200 000 души са евакуирани.
Инцидентът стартира, когато инженери правят тест на реактора при спиране на тока. Неподозирайки, че реакторът към този момент е неустойчив, те понижават мощността. Охлаждащата вода понижава, образува се пара, основава се голямо налягане, и когато операторите осъзнават заплахата, детонацията към този момент е неизбежна. Тя е толкоз мощна, че изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора — тежест, равна на три самолета Боинг 747. След детонацията избухва неконтролируем пожар.
Според отчет на „ Грийнпийс “ от 2006 година, злополуката води до над 250 000 случая на рак, като съвсем 100 000 са съдбовни. Други източници, като Съюзът на загрижените учени, предвиждат към 25 000 смъртни случая, до момента в който Международната организация за ракови проучвания планува 16 000 жертви до 2065 година.
Катастрофата е резултат от композиция от повреден дизайн и човешка неточност. Реактор №4 е заварден с неустойчив бетонен пашкул. В идващите дни мащабите на бедствието стават ясни.
„ Ликвидаторите “ — пожарникари, миньори и други служащи — са изпратени да овладеят рецесията, излагайки се на големи дози радиация. Учените се притесняват от втора детонация, която би могла да има разрушителна мощ от три до пет мегатона.
В началото Съюз на съветските социалистически републики се пробва да прикрие случая, само че скоро мониторингови станции в Европа регистрират високи равнища на радиация. След интернационален напън, Москва признава за злополуката, предизвиквайки световно отвращение и ускорявайки разпадането на Съветския съюз.
Радиоактивният облак се популяризира над доста европейски страни, в това число България.
В опит да се овладее бедствието, реакторът е затрупан с голям саркофаг от бетон и стомана. Построен небрежно, саркофагът е неустойчив и заплашва със сриване. Затова през 2010 година стартира построяването на New Safe Confinement — нов железен похлупак, планиран да издържи към 100 години. Проектът е приключен през 2016 година и коства към 1,5 милиарда евро.
Чернобилската зона остава рискова за живеене за стотици години, като към електроцентралата е основана 30-километрова неразрешена зона.
Днес в Припят още могат да се видят изоставени движимости, останали там след евакуацията преди 39 години. Въпреки нещастието, природата в региона е почнала да се възвръща изненадващо добре.
Диви животни като вълци, диви коне, диви прасета, рисове и бездомни кучета към този момент населяват зоната. Учените са сюрпризирани от биологичното многообразие, като съгласно проучване от 2015 година, в неразрешената зона има седем пъти повече вълци в сравнение с в прилежащи региони.
И въпреки всичко, Припят остава град-призрак. Виенското колело от увеселителния парк, който трябваше да отвори седмица след детонацията, стои замръзнало във времето.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ