Днес се навършват 383 години от смъртта на Галилео Галилей
Днес се навършват 383 години от гибелта на бащата на актуалната наблюдателна астрономия – Галилео Галилей. Той е физик, астроном и мъдрец, съумял да направи личен телескоп и прави впечатляващи астрономически наблюдения. Той е и обществен бранител на хелиоцентричната система. Едни от най-забележителните му открития са четирите най-големи спътници на Юпитер кръстени общо на негово име – Галилееви спътници (Йо, Европа, Ганимед и Калисто), написа mediabricks.bg.
Галилео Галилей е роден в Пиза, Тоскана на 15 февруари 1564. Той е първото от седемте деца на Винченцо Галилей и Джулия Аманати.
Основният принос на Галилео Галилей към Научната гражданска война е потреблението на количествени опити и математическата интерпретация на резултатите от тях. По негово време тези способи са нови в Европа. Уилям Гилбърт, непосреден предходник на Галилей, стартира да употребява опити, само че без количествения метод към тях. В същото време бащата на Галилео Галией – Винченцо Галилей, прави опити, при които открива евентуално първото нелинейно отношение във физиката – връзката сред опъна и честотата на звука в напрегната струна.
Галилео Галилей, очевидец на наблюденията на татко си, има опция да ги заключи на напълно друго равнище. Той първи ясно декларира, че естествените закони са математически и, както самичък твърди, „ езикът на Бог е математиката “.
Галилей демонстрира удивително схващане за връзките сред математика, теоретична физика и пробна физика.
Галилео Галилей разгласява първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в късия етюд „ Sidereus Nuncius “. На 7 януари същата година той открива три от четирите огромни спътника на Юпитер – Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия – Ганимед. Той вижда, че спътниците се появяват и изчезват от време на време, което изяснява с тяхното придвижване към Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита към планетата. Той прави спомагателни наблюдения на спътниците през 1620 година. По-късно астрономите трансформират първичното название на спътниците, обещано от Галилей, „ Медичиеви звезди “ (от името на неговите настойници – семейството Медичи) на „ Галилееви спътници “. Наблюдението, че към една планета се въртят по-малки планети, слага под въпрос геоцентричната система, съгласно която всички астрономически обекти се движат към Земята.
Галилей открива и цикличния темперамент на типа на Венера, наподобяващ лунните етапи. Според хелиоцентричната система, препоръчана от Коперник, би трябвало да се следят всички етапи, защото придвижването на Венера към Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е сред Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел цялостна фаза не би трябвало да се следи, защото Венера постоянно остава сред Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей поддържат, въпреки и да не потвърждават еднопосочно, хелиоцентричната система.
Галилео Галилей е един от първите европейци, следили слънчевите петна, въпреки че има свидетелства, че китайски астрономи са правили това доста по-рано. Той също по този начин предлага нова интерпретация на наблюдаване на слънчево леке от времето на Карл Велики, обяснявано неправилно с прекосяване на Меркурий пред Слънцето.
Галилей е и първият, разгласил сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той даже прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е „ груба и неравна, тъкмо като повърхността на самата Земя “, а не идеалната сфера от теориите на Аристотел.
Наблюденията на Галилей демонстрират също, че Млечният път, считан преди този момент за мъгливост, съставлява голям брой звезди, струпани толкоз гъсто, че наподобяват на облаци, гледани от Земята. Той открива и голям брой други звезди, прекомерно отдалечени, с цел да бъдат следени с просто око. През 1612 Галилей следи Нептун, само че не схваща, че това е планета, и не му обръща изключително внимание.
Теоретичните и пробни проучвания на Галилей върху придвижването на телата дружно с работите на Йоханес Кеплер и Рене Декарт слагат основите на класическата механика, развита малко по-късно от Исак Нютон. Галилей е измежду първите европейски учени, извършващи обстойни опити и стремящи се към математическо изложение на естествените закони.
Един от най-известните разкази за Галилей разказва по какъв начин той пуска топки с друга маса от Наклонената кула в Пиза, с цел да показва, че времето, за което падат, не зависи от масата им. Макар че тази история се появява в негова биография, писана от ученика му Винченцо Вивиани, през днешния ден тя нормално се счита за измислена. Всъщност Галилей прави опити с топки, търкалящи се по наклонена низина, с което показва същото събитие – ускорението не зависи от масата. Макар този факт да опонира на необятно признатата по това време доктрина на Аристотел, Галилей не е първият, достигнал до този извод. Независимостта на ускорението при рухване и масата е разказана още от Йоан Филопон през 6 век, а същото твърди и Джанбатиста Бенедети, съвременник на бащата на Галилей.
Освен че отхвърля теорията на Аристотел, съгласно която по-тежките тела би трябвало да падат по-бързо, Галилей открива и математическата взаимозависимост на ускорението при свободно рухване – изминатото разстояние, започвайки от положение на покой, е съразмерно на квадрата на миналото време. Формулировката на закона е точна, въпреки че по това време не се употребява актуалното плътно алгебрично означаване.
Галилео Галилей се опълчва и на друга доктрина на Аристотел – че движещите се тела се забавят и стопират, в случай че върху тях не работи някаква мощ. Той формулира по-прецизно теорията на Ибн ал-Хайтам, поддържана по-късно и от Жан Буридан, съгласно която при липса на търкане тяло, движещо се по хоризонтална повърхнина, би запазило скоростта и посоката на придвижването си. В Китай тази доктрина е поддържана доста по-рано от Мо Дзъ. Принципът за запазването на скоростта става един от трите закона за придвижване на Нютоновата механика.
Освен проучванията си в региона на физиката и астрономията Галилей има принос и към развиването на техниката. През 1595 – 1598 той прави усъвършенстван вид на „ геометричен и боен компас “. Това е инструмент, предопределен за артилеристи и геодезисти, сходен на по-ранните уреди на Николо Тарталя и Гуидобалдо дел Монте. Той дава опция за по-сигурно и тъкмо позициониране на оръдията и за пресмятане на заряда от барут за гюлета с друг размер и материал. Инструментът може да се употребява и за изграждане на случаен верен многоъгълник, за пресмятане на лицата на многоъгълници и кръгови браншове и доста други.
Около 1606 – 1607 Галилей прави така наречен галилеев термометър, като употребява разширението и свиването на въздух в колба, с цел да трансформира равнището на водата в обвързвана с нея тръба.
Въпреки необятно публикуваното мнение Галилео Галилей не е откривателят на телескопа. Първите телескопи са направени в Холандия през 1608. Използвайки откъслечни схеми на първите устройства, Галилей прави собствен личен телескоп с осемкратно нарастване, който показва във Венеция на 25 август 1609. Смята се също, че той първи употребява телескопа за астрономически наблюдения. През 1610 употребява телескоп като формиран микроскоп, а в края на живота си прави някои усъвършенствания в устройството на микроскопа.
През последната година от живота си към този момент слепият Галилей работи върху механизма на часовник с махало, само че първият настоящ първообраз е основан от Христиан Хюйгенс през 50-те години на 17 век. Галилей оставя и многочислени скици на разнообразни неосъществени изобретения, като комбиниране от свещ и огледала, отразяващи светлината навътре в постройка, машина за бране на домати, джобен гребен, който се разгъва в уред за хранене, и предмет, наподобяващ писалка.
Инфо: Факти
