Днес се навършват 37 години от ядрената авария в Чернобил. На

Днес се навършват 37 години от нуклеарната повреда в Чернобил.
На 26 април 1986 година в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът става очевидец на най-тежката нуклеарна злополука в историята на човечеството.
Аварията става в 1.23 часа през нощта по време на планувани проби на четвърти блок. Пренапрежение в зареждането е последвано от детонация, която унищожава нуклеарния реактор и провокира огромен пожар.
Във въздуха се издига облак от радиоактивни субстанции, който покрива огромни елементи от Украйна, Беларус, както и елементи от Русия и Европа. Според Международната канара за нуклеарни събития (INES) на повредата в Чернобилската атомна електроцентрала е присвоена най-високата - 7-ма степен на заплаха.
Сериозността на злополуката обаче не е известна незабавно. В първите дни руските ръководители се пробват да скрият повредата освен от другите страни, само че и от жителите на Съюз на съветските социалистически републики.
Евакуацията на Припят, най-близкия град до епицентъра на гърмежа, е оповестена едвам ден по-късно. След това, три дни по-късно, от рисковата зона са евакуирани жителите на обитаеми места, намиращи се на 10 км от мястото на повредата. В Киев, който беше обиден от облак радиоактивен прахуляк, се организираха всеобщи първомайски демонстрации.
Михаил Горбачов, началник на Съветския съюз, заяви детайлности за повредата в послание към жителите едвам на 14 май.
Реакцията при изключителни обстановки стартира с гасенето на пожари. В първите дни пожарът беше сподавен от хеликоптери, които хвърлиха специфичен състав върху опустошения реактор, с цел да предотвратят нагряването му и да понижат радиоактивните излъчвания.
По-късно се появи заплаха от радиоактивно замърсяване на почвата и подпочвените води. За да се избегне това, под реактора е прокопан тунел и е построена 30-метрова стена.
Ликвидацията продължава до 1987 година През това време над опустошения четвърти блок е построен предпазен " саркофаг ".
Централата е изцяло спряна през 2000 година, а през 2019 година е пуснат в употреба нов предпазен кожух над саркофага - арката " Shelter-2 ".
В интервенциите по почистването на Чернобил са взели участие общо към 240 000 души. Много от ликвидаторите пожертваха здравето и живота си в битката с " невидимия зложелател " - радиацията.
Точният брой на починалите вследствие на бедствието към момента не е прочут. Първите починали са двама служащи, които са били в централата по време на детонацията, и пожарникарите, които са гасили пожара без средства за радиационна отбрана.
В рамките на три месеца след нещастието тридесет и един души умират от радиационна болест. През идващите години от последствията от облъчването с радиация умират сред 60 и 80 души, а 134 души страдат от радиационна болест.
Според " Грийнпийс " и " Лекари против нуклеарната война " до 600 000 души може да са били наранени от повредата и нейните последствия. Медицински проучвания демонстрират, че след нещастието в Европа се е нараснал броят на раковите болести, в това число рак на щитовидната жлеза и левкемия.
След повредата 200 000 квадратни километра са инфектирани с радиация, като 70% от тях са в Украйна, Беларус и Русия. Около 5 млн. хектара земя станаха негодни за земеделие, а към АЕЦ беше основана зона на изключване с дължина 30 км.
В околната среда бяха изхвърлени изотопи на уран, плутоний (може да се резервира в почвата в продължение на стотици години), йод-131, цезий-134, цезий-137, стронций-90.
С течение на времето концентрацията на радиация в нечистите региони е намаляла. Въпреки това в някои райони количеството цезий в млякото към момента може да надвишава допустимите стойности. Гъбите, горските плодове, дивечът и рибата в езерата също могат да бъдат рискови заради съществуването на цезий.
Непосредствено в зоната на изключване през последните години природата интензивно се възвръща и се появяват редки скотски типове. През 2017 година беше основан Чернобилският радиационно-екологичен биосферен резерват.
Почти 40 години след случилото се в АЕЦ Чернобил учените към момента не са сигурни по кое време (и дали въобще) мястото ще бъде изцяло безвредно за живеене.
Границите на Забранената зона, най-радиоактивното място на Земята, се простират на 30 километра от авариралата централа. Преди войната в Украйна там се проведоха екскурзии, като визитата за малко и с избрани ограничения за сигурност се счита за безобидно.
По калкулации на Киевския университет, ще са нужни още към 320 години, с цел да може Забранената зона да стане годна за живот. Според Международната организация за атомна сила това е прекомерно оптимистична прогноза и по-вероятният интервал е 800 години.
Винс Новак, шеф на отдел " Ядрена сигурност " към Европейската банка, споделя пред Inverse, че съгласно него зоната в никакъв случай няма да стане същински подобаваща и безвредна за живот.
По негово мнение сходно нещо може да се случи минимум след 20 хиляди години, само че не може да бъде безапелационен за това.