Светът отбелязва 37 години от ядрения кошмар в Чернобил
Днес се навършват 37 години от нуклеарната повреда в Чернобил.
На 26 април 1986 година в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът става очевидец на най-тежката нуклеарна злополука в историята на човечеството.
Аварията става в 1.23 часа през нощта по време на планувани проби на четвърти блок. Пренапрежение в зареждането е последвано от детонация, която унищожава нуклеарния реактор и провокира огромен пожар.
Във въздуха се издига облак от радиоактивни субстанции, който покрива огромни елементи от Украйна, Беларус, както и елементи от Русия и Европа. Според Международната канара за нуклеарни събития (INES) на повредата в Чернобилската атомна електроцентрала е присвоена най-високата - 7-ма степен на заплаха.
Сериозността на злополуката обаче не е известна незабавно. В първите дни руските ръководители се пробват да скрият повредата освен от другите страни, само че и от жителите на Съюз на съветските социалистически републики.
Евакуацията на Припят, най-близкия град до епицентъра на гърмежа, е оповестена едвам ден по-късно. След това, три дни по-късно, от рисковата зона са евакуирани жителите на обитаеми места, намиращи се на 10 км от мястото на повредата. В Киев, който беше обиден от облак радиоактивен прахуляк, се организираха всеобщи първомайски демонстрации.
Михаил Горбачов, началник на Съветския съюз, заяви детайлности за повредата в послание към жителите едвам на 14 май.
Реакцията при изключителни обстановки стартира с гасенето на пожари. В първите дни пожарът беше сподавен от хеликоптери, които хвърлиха специфичен състав върху опустошения реактор, с цел да предотвратят нагряването му и да понижат радиоактивните излъчвания.
По-късно се появи заплаха от радиоактивно замърсяване на почвата и подпочвените води. За да се избегне това, под реактора е прокопан тунел и е построена 30-метрова стена.
Ликвидацията продължава до 1987 година През това време над опустошения четвърти блок е построен предпазен " саркофаг ".
Централата е изцяло спряна през 2000 година, а през 2019 година е пуснат в употреба нов предпазен кожух над саркофага - арката " Shelter-2 ".
В интервенциите по почистването на Чернобил са взели участие общо към 240 000 души. Много от ликвидаторите пожертваха здравето и живота си в битката с " невидимия зложелател " - радиацията.
Точният брой на починалите вследствие на бедствието към момента не е прочут. Първите починали са двама служащи, които са били в централата по време на детонацията, и пожарникарите, които са гасили пожара без средства за радиационна отбрана.
В рамките на три месеца след нещастието тридесет и един души умират от радиационна болест. През идващите години от последствията от облъчването с радиация умират сред 60 и 80 души, а 134 души страдат от радиационна болест.
Според " Грийнпийс " и " Лекари против нуклеарната война " до 600 000 души може да са били наранени от повредата и нейните последствия. Медицински проучвания демонстрират, че след нещастието в Европа се е нараснал броят на раковите болести, в това число рак на щитовидната жлеза и левкемия.
След повредата 200 000 квадратни километра са инфектирани с радиация, като 70% от тях са в Украйна, Беларус и Русия. Около 5 млн. хектара земя станаха негодни за земеделие, а към АЕЦ беше основана зона на изключване с дължина 30 км.
В околната среда бяха изхвърлени изотопи на уран, плутоний (може да се резервира в почвата в продължение на стотици години), йод-131, цезий-134, цезий-137, стронций-90.
С течение на времето концентрацията на радиация в нечистите региони е намаляла. Въпреки това в някои райони количеството цезий в млякото към момента може да надвишава допустимите стойности. Гъбите, горските плодове, дивечът и рибата в езерата също могат да бъдат рискови заради съществуването на цезий.
Непосредствено в зоната на изключване през последните години природата интензивно се възвръща и се появяват редки скотски типове. През 2017 година беше основан Чернобилският радиационно-екологичен биосферен резерват.
Почти 40 години след случилото се в АЕЦ Чернобил учените към момента не са сигурни по кое време (и дали въобще) мястото ще бъде изцяло безвредно за живеене.
Границите на Забранената зона, най-радиоактивното място на Земята, се простират на 30 километра от авариралата централа. Преди войната в Украйна там се проведоха екскурзии, като визитата за малко и с избрани ограничения за сигурност се счита за безобидно.
По калкулации на Киевския университет, ще са нужни още към 320 години, с цел да може Забранената зона да стане годна за живот. Според Международната организация за атомна сила това е прекомерно оптимистична прогноза и по-вероятният интервал е 800 години.
Винс Новак, шеф на отдел " Ядрена сигурност " към Европейската банка, споделя пред Inverse, че съгласно него зоната в никакъв случай няма да стане същински подобаваща и безвредна за живот.
По негово мнение сходно нещо може да се случи минимум след 20 хиляди години, само че не може да бъде безапелационен за това.
На 26 април 1986 година в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. Светът става очевидец на най-тежката нуклеарна злополука в историята на човечеството.
Аварията става в 1.23 часа през нощта по време на планувани проби на четвърти блок. Пренапрежение в зареждането е последвано от детонация, която унищожава нуклеарния реактор и провокира огромен пожар.
Във въздуха се издига облак от радиоактивни субстанции, който покрива огромни елементи от Украйна, Беларус, както и елементи от Русия и Европа. Според Международната канара за нуклеарни събития (INES) на повредата в Чернобилската атомна електроцентрала е присвоена най-високата - 7-ма степен на заплаха.
Сериозността на злополуката обаче не е известна незабавно. В първите дни руските ръководители се пробват да скрият повредата освен от другите страни, само че и от жителите на Съюз на съветските социалистически републики.
Евакуацията на Припят, най-близкия град до епицентъра на гърмежа, е оповестена едвам ден по-късно. След това, три дни по-късно, от рисковата зона са евакуирани жителите на обитаеми места, намиращи се на 10 км от мястото на повредата. В Киев, който беше обиден от облак радиоактивен прахуляк, се организираха всеобщи първомайски демонстрации.
Михаил Горбачов, началник на Съветския съюз, заяви детайлности за повредата в послание към жителите едвам на 14 май.
Реакцията при изключителни обстановки стартира с гасенето на пожари. В първите дни пожарът беше сподавен от хеликоптери, които хвърлиха специфичен състав върху опустошения реактор, с цел да предотвратят нагряването му и да понижат радиоактивните излъчвания.
По-късно се появи заплаха от радиоактивно замърсяване на почвата и подпочвените води. За да се избегне това, под реактора е прокопан тунел и е построена 30-метрова стена.
Ликвидацията продължава до 1987 година През това време над опустошения четвърти блок е построен предпазен " саркофаг ".
Централата е изцяло спряна през 2000 година, а през 2019 година е пуснат в употреба нов предпазен кожух над саркофага - арката " Shelter-2 ".
В интервенциите по почистването на Чернобил са взели участие общо към 240 000 души. Много от ликвидаторите пожертваха здравето и живота си в битката с " невидимия зложелател " - радиацията.
Точният брой на починалите вследствие на бедствието към момента не е прочут. Първите починали са двама служащи, които са били в централата по време на детонацията, и пожарникарите, които са гасили пожара без средства за радиационна отбрана.
В рамките на три месеца след нещастието тридесет и един души умират от радиационна болест. През идващите години от последствията от облъчването с радиация умират сред 60 и 80 души, а 134 души страдат от радиационна болест.
Според " Грийнпийс " и " Лекари против нуклеарната война " до 600 000 души може да са били наранени от повредата и нейните последствия. Медицински проучвания демонстрират, че след нещастието в Европа се е нараснал броят на раковите болести, в това число рак на щитовидната жлеза и левкемия.
След повредата 200 000 квадратни километра са инфектирани с радиация, като 70% от тях са в Украйна, Беларус и Русия. Около 5 млн. хектара земя станаха негодни за земеделие, а към АЕЦ беше основана зона на изключване с дължина 30 км.
В околната среда бяха изхвърлени изотопи на уран, плутоний (може да се резервира в почвата в продължение на стотици години), йод-131, цезий-134, цезий-137, стронций-90.
С течение на времето концентрацията на радиация в нечистите региони е намаляла. Въпреки това в някои райони количеството цезий в млякото към момента може да надвишава допустимите стойности. Гъбите, горските плодове, дивечът и рибата в езерата също могат да бъдат рискови заради съществуването на цезий.
Непосредствено в зоната на изключване през последните години природата интензивно се възвръща и се появяват редки скотски типове. През 2017 година беше основан Чернобилският радиационно-екологичен биосферен резерват.
Почти 40 години след случилото се в АЕЦ Чернобил учените към момента не са сигурни по кое време (и дали въобще) мястото ще бъде изцяло безвредно за живеене.
Границите на Забранената зона, най-радиоактивното място на Земята, се простират на 30 километра от авариралата централа. Преди войната в Украйна там се проведоха екскурзии, като визитата за малко и с избрани ограничения за сигурност се счита за безобидно.
По калкулации на Киевския университет, ще са нужни още към 320 години, с цел да може Забранената зона да стане годна за живот. Според Международната организация за атомна сила това е прекомерно оптимистична прогноза и по-вероятният интервал е 800 години.
Винс Новак, шеф на отдел " Ядрена сигурност " към Европейската банка, споделя пред Inverse, че съгласно него зоната в никакъв случай няма да стане същински подобаваща и безвредна за живот.
По негово мнение сходно нещо може да се случи минимум след 20 хиляди години, само че не може да бъде безапелационен за това.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ




