37 години от аварията в Чернобил, какво точно се случи?
Днес се навършват 37 години от повредата в руската Чернобилска атомна електроцентрала, в Украйна.
Тя се приема за най-тежката в историята на нуклеарната енергетика, като наред с повредата на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е едното от 2-те събития от равнище 7 по Международната канара за нуклеарни събития. Около 200 хиляди души са евакуирани от родните си места.
На 26 април 1986 година в 1.23 ч. става най-голямата нуклеарна повреда в света, която визира и България. Тя се случва в помещението на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз. Това е най-тежката повреда в историята на нуклеарната енергетика. Тя провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от Съюз на съветските социалистически републики, Източна Европа и Скандинавия. Обширни региони в Украйна, Беларус и Русия са нечисти, като близо 60% от радиоктивните боклуци падат на територията на Беларус. Основна причина за повредата е човешкият фактор. За 25 април 1986 година е било планувано да се извърши профилактичен ремонт и тестване с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощност от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за към 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. В 1,06 ч. на 25 април стартира плануваното понижаване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощ от 500 мегавата, реакторът е наведен в автоматизиран режим на ръководство, само че ненадейно пада до 30 мегавата. Ядрената реакция излиза отвън надзор, мощността за няколко секунди се подвига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора. Самата повреда съставлява два гърмежа, които унищожават енергоблока.
Стотици хиляди души са евакуирани от зоната на бедствието. Според отчет на Организация на обединените нации за 1995 година броят на директно и индиректно потърпевшите от повредата в Чернобилската АЕЦ е 9 милиона души. Около 0.1% от популацията на земята е директно наранено и към 1% е индиректно наранено от повредата. В Русия хиляди деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза,директен резултат на Чернобилската повреда. По публични данни от гърмежа са потърпевши 2,5 млн. украинци, измежду тях към 300 000 така наречен ликвидатори - пожарникари и други, взели участие в първичното очистване на последствията. След злополуката 230 000 души бяха изселени от инфектираната територия. Същият вид „ черноболски " рак се следи в цяла Европа. Инцидентът повдига въпроса за сигурността на руската нуклеарна енергетика, като за известно време забавя развиването й.
Строежът на централата е почнал през 1970 година При настъпването на случая атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в употреба надлежно през 1977, 1978, 1981 и 1983 година Реакторите на централата са от вид РБМК (реактор с висока мощ канален) и употребяват графитен забавител. Основната причина за потреблението на този вид cernobil_vzrivреактори е, че те са били със доста по-висока мощ от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70-те години най-мощният реактор ВВЕР създаван в Съюз на съветските социалистически републики е ВВЕР-440 (440 MWе), а най-мощните реактори РБМК са били РБМК-1000 (1000 MWe)). Над 600 000 запасняци, военни, и жители са работили по затварянето на реактора и преодоляването на всички рискови проблеми (втори гърмеж, заразяването на река Припят, понижаване на радиоактивния прахуляк и затварянето му в 30 километровата зона, ограничението на риска радиацията да бъде публикувана от животни, построяването на обходна стена, построяването на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях към 25 000 са умряли под 40 година възраст а 200 000 са оповестени за инвалиди. Неопределено количество хора са инфектирани заради опита на държавните управления в разнообразни страни (това включва и България и Франция) да отрекат случая, или това че радиоактивен прахуляк има в атмосферата им. Кръвните ракови болести в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, по отношение на статистиките правени през 70-те години.
На 26 април на 4-ти реактор се организира обучение на личния състав за прекъсване на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това обучение е подбудено ненапълно от един случай станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия вид РБМК реактор. Имитира се повреда в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото ръководство не получават ток извън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да създава ток още няколко часа, задоволителен за личните потребности на реактора. През това време личният състав би трябвало да спре реактора.
В структурата на първото потомство реактори от вид РБМК обаче има позволени редица неточности, една от които се оказва съдбовна. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до към 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в естествен режим. Прътите с нуклеарно гориво стартират да се топят, а налягането на парата бързо се усилва и провокира огромен гърмеж. Този гърмеж изхвърля и унищожава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и унищожава част от покрива. Когато въздухът влиза в прикосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от пожара, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.
Аварията провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от Съюз на съветските социалистически републики, Източна Европа и Скандинавия. Близо 60% от радиоактивните боклуци падат на територията на Беларус. Радиационното замърсяване визира територията на 17 страни, в това число и България. У нас информацията за случилото е оповестена със забавяне от няколко дни.
Инцидентът повдига въпроса за сигурността на руската нуклеарна енергетика, като за известно време забавя развиването ѝ. Съюз на съветските социалистически републики, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус понасят обилни разноски за обеззаразяване и опазване на здравето, в резултат на чернобилската повреда.
В първите часове от зоната на случая са евакуирани общо 135 000 души, включително и 45 000 от прилежащия град Припят. Веднага са признати в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са били пожарникари и спасители, опитващи се да овладеят повредата, неуведомени за заплахата от радиоактивен дим.
Над 600 000 запасняци, военни и жители са работили по затварянето на реактора и преодоляването на всички закани (втори гърмеж, заразяването на река Припят, понижаване на радиоактивния прахуляк и затварянето му в 30 километровата зона, ограничението на заплахата радиацията да бъде публикувана от животни, построяването на обходна стена, построяването на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца.
Само въз основата на тази статистика можем да си създадем извода, че сред 0,05% и 0,1% от популацията на Земята е директно наранено и към 1% е индиректно наранено от повредата. Това идва единствено да ни подсети какви биха били резултатите от даже дребна нуклеарна война.
Непосредствените жертви в чернобилската АЕЦ са 30 - служащи в централа, починали при детонацията или вследствие на остра лъчева болест в първите няколко месеца, пожарникари и спасители.
Изпратените за потушаване на зародилия при детонацията пожар и за разчистване на зоната към 600 000 ликвидатори са изложени на високи нива на радиация с минимална отбрана.
Вследствие на радиационно облъчване умират 4000 души. Облъчени с радиация са 8,4 млн. души в Беларус, Украйна и Русия. Най-малко 100 000 души умират от ракови болести, нарушавания на имунната система, сърдечни заболявания и други нездравословни въздействия на радиационното заразяване.
Около 155 000 кв. км са инфектирани с радиоактивни материали, от които съвсем 52 000 кв. км - със мощно радиоактивните детайли цезий-137 и стронций-90, които са с интервал на полуразпад надлежно 30 и 28 години.
Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на минимум 200 нуклеарни бомби като тези, пуснати над японските градове Хирошима и Нагасаки през август 1945 година
Чернобилската АЕЦ е дефинитивно затворена на 15 декември 2000 година
Преди години, тъкмо 30 години след нещастието, в „ зоната на гибелта “ беше издигнат нов изолиращ саркофаг, финансиран най-вече от Г-7 и други европейски страни.
Електроцентралата се чака да бъде изцяло демонтирана до 2065. На 3 януари 2010 година, украинското държавно управление приема закон в тази тенденция.
Тя се приема за най-тежката в историята на нуклеарната енергетика, като наред с повредата на АЕЦ Фукушима I от 2011 година е едното от 2-те събития от равнище 7 по Международната канара за нуклеарни събития. Около 200 хиляди души са евакуирани от родните си места.
На 26 април 1986 година в 1.23 ч. става най-голямата нуклеарна повреда в света, която визира и България. Тя се случва в помещението на четвърти блок на Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз. Това е най-тежката повреда в историята на нуклеарната енергетика. Тя провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от Съюз на съветските социалистически републики, Източна Европа и Скандинавия. Обширни региони в Украйна, Беларус и Русия са нечисти, като близо 60% от радиоктивните боклуци падат на територията на Беларус. Основна причина за повредата е човешкият фактор. За 25 април 1986 година е било планувано да се извърши профилактичен ремонт и тестване с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощност от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за към 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. В 1,06 ч. на 25 април стартира плануваното понижаване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощ от 500 мегавата, реакторът е наведен в автоматизиран режим на ръководство, само че ненадейно пада до 30 мегавата. Ядрената реакция излиза отвън надзор, мощността за няколко секунди се подвига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора. Самата повреда съставлява два гърмежа, които унищожават енергоблока.
Стотици хиляди души са евакуирани от зоната на бедствието. Според отчет на Организация на обединените нации за 1995 година броят на директно и индиректно потърпевшите от повредата в Чернобилската АЕЦ е 9 милиона души. Около 0.1% от популацията на земята е директно наранено и към 1% е индиректно наранено от повредата. В Русия хиляди деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза,директен резултат на Чернобилската повреда. По публични данни от гърмежа са потърпевши 2,5 млн. украинци, измежду тях към 300 000 така наречен ликвидатори - пожарникари и други, взели участие в първичното очистване на последствията. След злополуката 230 000 души бяха изселени от инфектираната територия. Същият вид „ черноболски " рак се следи в цяла Европа. Инцидентът повдига въпроса за сигурността на руската нуклеарна енергетика, като за известно време забавя развиването й.
Строежът на централата е почнал през 1970 година При настъпването на случая атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в употреба надлежно през 1977, 1978, 1981 и 1983 година Реакторите на централата са от вид РБМК (реактор с висока мощ канален) и употребяват графитен забавител. Основната причина за потреблението на този вид cernobil_vzrivреактори е, че те са били със доста по-висока мощ от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70-те години най-мощният реактор ВВЕР създаван в Съюз на съветските социалистически републики е ВВЕР-440 (440 MWе), а най-мощните реактори РБМК са били РБМК-1000 (1000 MWe)). Над 600 000 запасняци, военни, и жители са работили по затварянето на реактора и преодоляването на всички рискови проблеми (втори гърмеж, заразяването на река Припят, понижаване на радиоактивния прахуляк и затварянето му в 30 километровата зона, ограничението на риска радиацията да бъде публикувана от животни, построяването на обходна стена, построяването на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях към 25 000 са умряли под 40 година възраст а 200 000 са оповестени за инвалиди. Неопределено количество хора са инфектирани заради опита на държавните управления в разнообразни страни (това включва и България и Франция) да отрекат случая, или това че радиоактивен прахуляк има в атмосферата им. Кръвните ракови болести в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, по отношение на статистиките правени през 70-те години.
На 26 април на 4-ти реактор се организира обучение на личния състав за прекъсване на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Това обучение е подбудено ненапълно от един случай станал няколко години по-рано, когато израелска ракета удря иракска атомна централа, която има същия вид РБМК реактор. Имитира се повреда в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото ръководство не получават ток извън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да създава ток още няколко часа, задоволителен за личните потребности на реактора. През това време личният състав би трябвало да спре реактора.
В структурата на първото потомство реактори от вид РБМК обаче има позволени редица неточности, една от които се оказва съдбовна. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до към 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в естествен режим. Прътите с нуклеарно гориво стартират да се топят, а налягането на парата бързо се усилва и провокира огромен гърмеж. Този гърмеж изхвърля и унищожава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и унищожава част от покрива. Когато въздухът влиза в прикосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от пожара, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.
Аварията провокира облак от радиоактивни боклуци, който минава над елементи от Съюз на съветските социалистически републики, Източна Европа и Скандинавия. Близо 60% от радиоактивните боклуци падат на територията на Беларус. Радиационното замърсяване визира територията на 17 страни, в това число и България. У нас информацията за случилото е оповестена със забавяне от няколко дни.
Инцидентът повдига въпроса за сигурността на руската нуклеарна енергетика, като за известно време забавя развиването ѝ. Съюз на съветските социалистически републики, а след разпадането му – Русия, Украйна и Беларус понасят обилни разноски за обеззаразяване и опазване на здравето, в резултат на чернобилската повреда.
В първите часове от зоната на случая са евакуирани общо 135 000 души, включително и 45 000 от прилежащия град Припят. Веднага са признати в болница 213 души, от които умират 31. 28 от тях умират от остра лъчева болест. Повечето са били пожарникари и спасители, опитващи се да овладеят повредата, неуведомени за заплахата от радиоактивен дим.
Над 600 000 запасняци, военни и жители са работили по затварянето на реактора и преодоляването на всички закани (втори гърмеж, заразяването на река Припят, понижаване на радиоактивния прахуляк и затварянето му в 30 километровата зона, ограничението на заплахата радиацията да бъде публикувана от животни, построяването на обходна стена, построяването на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца.
Само въз основата на тази статистика можем да си създадем извода, че сред 0,05% и 0,1% от популацията на Земята е директно наранено и към 1% е индиректно наранено от повредата. Това идва единствено да ни подсети какви биха били резултатите от даже дребна нуклеарна война.
Непосредствените жертви в чернобилската АЕЦ са 30 - служащи в централа, починали при детонацията или вследствие на остра лъчева болест в първите няколко месеца, пожарникари и спасители.
Изпратените за потушаване на зародилия при детонацията пожар и за разчистване на зоната към 600 000 ликвидатори са изложени на високи нива на радиация с минимална отбрана.
Вследствие на радиационно облъчване умират 4000 души. Облъчени с радиация са 8,4 млн. души в Беларус, Украйна и Русия. Най-малко 100 000 души умират от ракови болести, нарушавания на имунната система, сърдечни заболявания и други нездравословни въздействия на радиационното заразяване.
Около 155 000 кв. км са инфектирани с радиоактивни материали, от които съвсем 52 000 кв. км - със мощно радиоактивните детайли цезий-137 и стронций-90, които са с интервал на полуразпад надлежно 30 и 28 години.
Изхвърлената в атмосферата радиация е с еквивалента на минимум 200 нуклеарни бомби като тези, пуснати над японските градове Хирошима и Нагасаки през август 1945 година
Чернобилската АЕЦ е дефинитивно затворена на 15 декември 2000 година
Преди години, тъкмо 30 години след нещастието, в „ зоната на гибелта “ беше издигнат нов изолиращ саркофаг, финансиран най-вече от Г-7 и други европейски страни.
Електроцентралата се чака да бъде изцяло демонтирана до 2065. На 3 януари 2010 година, украинското държавно управление приема закон в тази тенденция.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ