Днес се навършват 36 години от 10 ноември 1989 г.

Днес се навършват 36 години от 10 ноември 1989 година — датата, която бележи началото на демократичния преход в България.
В този ден, след повече от три десетилетия на власт, генералният секретар на Българската комунистическа партия Тодор Живков беше свален от поста си.

„ Безкръвна промяна “, както ще я нарекат по-късно, настава по време на Десетоноемврийския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия, където решението е официализирано.

Свалянето на Живков е инициирано от Петър Младенов — тогава член на Политбюро, и Андрей Луканов, кандидат-член на същия орган.
Те провеждат настояването за оставка, подкрепено от Москва, а пленумът предлага на Народното събрание да освободи Живков и от поста ръководител на Държавния съвет.
Натискът от Москва и краят на една ера
Принудителната оставка е подадена ден по-рано – на 9 ноември, същия ден, в който пада и Берлинската стена.
В интервала сред 6 и 9 ноември Живков организира поредност от срещи със руския дипломат военачалник Виктор Шарапов – представител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който донася волята на Кремъл.
Подобно на останалите комунистически водачи в Източна Европа, и Живков е заменен с човек, предан на Москва – външния министър Петър Младенов, който афишира оставката му с думите за „ подобаващ отдих “.

Грохналият Тодор Живков, с беззащитен взор, наблюдаваше новия си заместител – знак на края на епохата му.
Фалит и завещание
Когато напуща властта на 78-годишна възраст, България е на ръба на банкрута – с външен дълг от близо 11 милиарда $ и вътрешен дълг от 26 милиарда лв..
Живков завещава на страната трети банкрут по време на ръководството си (след 1960 и 1977 г.).
Този външен дълг е изплатен едвам през 2015 година, 26 години след рухването на режима.

През есента на 1990 година българите към този момент усещат мащабите на разрухата – празни магазини, шоково повишаване и дълбока икономическа рецесия.
Закъснелите самопризнания
Половин година след свалянето си, напролет на 1990 година, задържаният Тодор Живков признава пред прокурорите:

„ Чувствам известна виновност, че се стигна до това спешно положение в нашата икономика… Никой не може да ме убеди, че може да се построи социализъм с буржоазно-помешчишка Русия. “

„ Аз не настоявам, че народът е живял в обилие – такова беше времето. Идеализирахме Съветския съюз. Бяхме в плен на илюзията, че успеха на социализма е обезпечена. “

Живков по този начин и не признава цялостната си отговорност пред обществото, само че думите му остават като късно самопризнание на неуспеха на системата, която самичък въплъщаваше.