Осман Октай за ФАКТИ: ДПС трябваше да бъде патерицата за оцеляването на БКП
Днес се навършват 32 години от основаването на Движението за права и свободи. За да го отпразнуват, Движение за права и свободи разгласиха къс видеоматериал, в който напомнят за основаването си, демонстрират ни и Делян Пеевски като депутат от 47-мото Народно заседание.
“Днес не е ден за празнуване, а за опрощение от моя страна и от моите съмишленици”, уточни пред ФАКТИ Осман Октай, политически анализатор и някогашен заместник–председател на Движение за права и свободи.
Как беше основано Движението за права и свободи, кои са значимите дати от неговата история и какво е Движение за права и свободи през днешния ден - на тези въпроси отговорите даде Осман Октай.
“Включих се в Движението за права и свободи два дни след учредяването му на 4 януари 1990 година в град Варна. От 6 януари станах съосновател и съучредител на Движение за права и свободи. На 26 март 1990 година на Учредителното заседание на Движение за права и свободи Ахмед Доган и аз бяхме определени директно от делегатите за ръководител и заместник-председател на партията. Смея да приказвам за историческите функции на Движение за права и свободи през тези 32 години като някогашен заместник-председател, съосновател и съучредител”, уточни той при започване на диалога.
“На 22 декември 1989 година групата на Доган излезе от пандиза. На 29 декември 1989 година Доган беше показан обществено след излизането си от пандиза на митинга на мюсюлманите на площада пред храма “Свети Александър Невски”. Тогава той бе показан за пръв път като индивида, борил се за правата и свободите на мюсюлманите и за решението на Петър Младенов и Политбюрото на Централен комитет на Българска комунистическа партия да бъдат върнати имената. Оттогава Доган е настоящ в политическия живот.
Създаването на Движение за права и свободи на 4 януари се показа в общественото пространство като отпор против разрастващата се националистическа вълна в страната. Тогава от Държавна сигурност и от структурите на Българска комунистическа партия беше основан така наречен Общонароден комитет за отбрана на националните ползи, с присъединяване на разнообразни националистически организации, които фактически започнаха всеобщо да стачкуват против връщането на имената на мюсюлманите.
Тези събития - появяването на Доган на 29 декември 1989 година и проведените всеобщи мероприятия, по-късно разбрахме, че са проведени за да има етнорелигиозна политическа групировка на мюсюлманите, да им се показа един следен план. Първата концепция на Българска комунистическа партия е да се провежда Комитет за национално помиряване, който да работи за помиряването. Идеята е жертви и палачи да се прегърнат и да си простят. По-късно, когато тази концепция се провали, започва планът Движение за права и свободи.
Голяма част от мюсюлманското общество в страната, образованите хора, след драмата на Възродителния развой, промяната на имената и репресиите, траяли 5 години, не желаеха да има етнорелигиозна политическа групировка, а в противен случай - да има една гражданска организация, която да взе участие в структурите на Съюз на демократичните сили, с цел да има единство и интеграция, дружно да лекуваме раните на разделянето. Това беше концепцията на огромна част от интелигенцията, с която се срещнах незабавно откакто се срещнах с документите от Учредителното заседание във Варна.
Тогава за първи път ме свързаха с Ахмед Доган, като разговаряхме по телефона. Обясних му настроенията измежду мюсюлманската интелигенция - че няма почва за оформяне на политическа партия отвън структурите на Съюз на демократичните сили, че не биха желали да се капсолират и опълчват политически, а да стартира развой на интеграция. Когато Доган получи от мен тази информация, след няколко дни - още веднъж в телефонен диалог, ми сподели, че на 16 януари 1990 година ще бъде онлайн по Българска национална телевизия, с цел да показа политическия план. Молбата му беше да осведомяваме популацията, с цел да може да се реши дали да останем като политическа партия, или като гражданска неправителствена организация. Във вечерта на 16 януари 1990 година Доган, по пуловер и подстриган като някогашен пандизчия, популяризираше основаването на Движението на права и свободи. След това основно телевизионно присъединяване, със съдействието на българските служби и Централен комитет на Българска комунистическа партия потегли огромната вълна - цунами, а интелигенцията, образованите локални водачи на мюсюлманското население трябваше или да станат част от тази вълна, или щяха да бъдат пометени”, описа Осман Октай.
“На 22 декември 1989 година Доган излиза от пандиза, на 29 декември е показан с милиционерска кола и мегафона на площада, на 4 януари 1990 година е учредена Движение за права и свободи, а на 16 януари той взе участие в телевизионно предаване, показан е на всички български жители, изключително на мюсюлманите. Всичко това потвърждава, че Доган още оттогава е подготвян план на българските служби. Тези събития потвърждават, че Движение за права и свободи е подготвян политически план за готовност на мюсюлманите в България. Ние или трябваше да станем част от тази вълна и да работим за пробутване на избрани процеси и настроения, или щяхме да бъдем пометени от тази вълна”, заключи той.
Октай продължи с описа по дати: “На 26 март, когато в София се организира Националната учредителна конференция на Движение за права и свободи, в Движение за права и свободи се оформиха две крила. Едното, което не желае да има етнорелигиозна партия, и другото, което желае. Трябваше да решим най-важния въпрос - ще продължаваме ли да работим дружно с опция за ограничение на въздействието на Доган през годините, или още тогава ще се противопоставим. Реши се първият вид. Доган беше определен за ръководител на Движение за права и свободи, а моя благосклонност - за заместник-председател по организационни и междупартийни взаимоотношения. Относно организационните въпроси трябваше да сътворявам фрагменти и структури на Движение за права и свободи. Междупартийните взаимоотношения допускаха да имам връзка с политическите обединения от дясното политическо пространство - със Съюз на демократичните сили.
На 20-21 октомври 1990 година беше различен основен миг в историята на Движение за права и свободи. Това беше началото на подготовката за искане за закриването на Движение за права и свободи като политическа партия - нещо, което съвсем не е известно в политическото пространство. През 1993 година на Втората Национална конференция на Движение за права и свободи 1100 делегати гласоподаваха Движение за права и свободи да се закрие като етнорелигиозна партия и да продължава да съществува като гражданска неправителствена организация, обединявайки се с дясноцентристки политически обединения.
Първото обединяване, което се случи, беше Социалдемократическото обединяване с патрон доктор Дертлиев. Движение за права и свободи стана част от това обединяване, с помощта на нашето крило. Д-р Дертлиев беше определен за почетен ръководител. Когато Българската комунистическа партия, преименувана като Българската социалистическа партия, направи на пух и прахуляк огромна част от присъединилите се в това обединяване социалдемократически фракции, направиха огромна част от водачите на тези фракции свои депутати и така нататък След неуспеха на това обединяване, стартира обединяването Обединени демократични сили (ОДС), в което участваха Съюз на демократичните сили, Движението за права и свободи и обединението “Народен съюз” сред Демократическа партия и Българския аграрни национален съюз.
Движение за права и свободи, ставайки част от ОДС, участваше във всички политически събития - локални избори, президентски избори. През 1996 година избрахме Петър Стоянов за президент от ОДС. Тогава стартира огромният конфликт на двете крила в Движение за права и свободи и Националната конференция на Движение за права и свободи беше изтеглена в Кърджали - през тези 32 година Движение за права и свободи има единствено една национална конференция, извършена отвън София. Това е конференцията от 1996 година в Кърджали. Силното крило, което поддържаше закриването на Движение за права и свободи и сливането с дясноцентриски политически обединения, беше най-силно показано в Североизточна България - в Силистренско, Разградско, Шуменско, Варненско, а не толкоз в южните райони - Кърджали, Благоевград и така нататък В Кърджали беше осъществен първият прелом над това крило в Движение за права и свободи, което беше отпред с мен. Бяхме свалени от всички политически позиции и останахме редови членове на партията. Над 2500 дейни ръководители и последователи на това крило бяха изключени от Движение за права и свободи. Това е вторият основен миг в развиването на Движението на права и свободи. Само след няколко месеца уредниците на тези събития, които превзеха управлението на Движение за права и свободи и трансформираха и Устава, напуснаха ОДС при започване на 1997 година Отмениха и решението на Конгреса за закриване на Движение за права и свободи.
Движение за права и свободи напусна ОДС и направи Обединение за национално избавление през 1997 година Идеята беше ОДС и Иван Костов да нямат повече от 120 мандата, с цел да може ръководството на ОДС да се подчини на модела “Доган”. За тяхна зла орис обаче Иван Костов и ОДС получиха 137 мандата и Доган, дружно с безусловно всички проведени групировки още от ръководството на Беров с мандат на Движение за права и свободи от 1992 до 1994 година, пропаднаха. Първият началник, който разгласи война на групировките, беше Иван Костов. Той предопредели пътя на България към НАТО и Европейски Съюз. В същото време Доган изпадна в изключителна изолираност дружно с цялото си обграждане.
През 2000 година Доган, виждайки че няма по какъв начин да реанимира позициите на Движение за права и свободи от спора на двете крила, прояви самодейност и ние се съгласихме за обединяване. 2000 година бяха възобновени политическите позиции на всички хора, изключени от партията. Започна третият стадий в развиването на Движение за права и свободи. Отново станах заместник-председател на Движение за права и свободи и стартирахме процеса на обединяване с ОДС. Въпреки думите на Иван Костов като министър-председател, че Доган е проклинание за България, нашето крило направи всичко допустимо да присъстваме първо на Конгреса на Съюз на демократичните сили в НДК, а по-късно да организираме първата публична среща след раздялата, след “проклятието” - така наречен Пловдивска среща. Само след два месеца Доган провали всички старания от Пловдивската среща, отивайки на Конгреса на Българска социалистическа партия, отпред с Георги Първанов. Исторически знае се, че тогава за първи път лансираха концепцията за взаимно ръководство с Българска социалистическа партия в социаллиберална формула.
През 2001 година Царят съобщи присъединяване на изборите, взе 120 мандата и го принудиха да направи коалиция с Движение за права и свободи. Направи се държавно управление на мафията, която беше в борба с ръководството на Иван Костов. Царят, идвайки в България и печелейки изборите, нямаше разгърнати партийни структури и членска маса. Организирани групи от бизнес клуб “Възраждане” - напомням някои от тях: “Мултигруп” - Илия Павлов, Васил Божков - “Нове холдинг”, Емил Кюлев – „ Росексимбанк “ и така нататък, и т.н, назначиха в държавното ръководство свои фрагменти. Тогава изгря звездата и на Бойко Борисов, който стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Чрез окупирането на властта от групировките и техните фрагменти, България стана страна на мафията. Хвърлих си оставката като заместник-председател на Движение за права и свободи, тъй като Доган отхвърляше да привиква груповите органи на Движение за права и свободи поради желанието дружно с обкръжението си да обслужат този модел. Така стартира построяването на структурите и фрагментите на групировките при завладяването на страната.
Така службите в България предоставиха властта на групировките и превзеха страната. Ако преди 20 години тези фрагменти са били прохождащи, през днешния ден са висши държавни ръководители. В новогодишното си слово президентът беше прав - борбата е почнала, само че не е извоювана. Единственият метод да отвоюваме страната си е с напъните на цялото гражданско общество”.
Осман Октай изясни още и ролята на Движение за права и свободи през тези години: “Моделът “Доган”, като най-успешният план на Държавна сигурност, имаше една-единствена първа цел - да защищава фрагментите на Българската комунистическа партия при “реформирането” на партията като социалистическа. Движение за права и свободи трябваше да бъде патерицата за оцеляването на Българска комунистическа партия, с цел да не бъдат преследвани всички нейни функционери за закононарушенията, осъществени в последните 45 години от ръководството им както против всички български жители, по този начин и по време на Възродителния развой. Нито един от отговорните за налагането на комунистическия режим в страната не беше изобличен или осъден, освен това - даже 32 години по-късно нашите деца не знаят нищо за закононарушенията на комунизма, тъй като те не са отразени в учебниците. Политико-олигархичният модел “Луканов”, с изменничество на Кръглата маса и в съучастничество с модела “Доган” беше проведен, с цел да прикрива закононарушенията на комунизма. Затова през днешния ден можем да кажем, че имаме провален Преход, преход-имитация с подправеното обръщение на представителите на този политико-олигархичен модел”.
“Вторият стадий от държанието на Движение за права и свободи идва от така наречен обръчи, проведени с плана “Червените куфари” по времето на Луканов, завладяли през днешния ден безусловно всички стопански и финансови браншове на страната. Обръчите от компании, дружно с хората, които през годините разграбваха банки, неслучайно са най-защитените от модела “Доган”. В момента се стартира събирателният облик на този модел - лицето Пеевски. Въпреки глобите по “Магнитски” от Съединени американски щати, наличието на Пеевски на първия ред в Народното събрание е проява. Моделът “Доган” има за задача още веднъж да разиграва етническата карта - пипнете ли Доган, пипнете ли обръчите на Доган, пипнете ли мафията, построена по този модел през годините, има опасност за етническия мир”, уточни още Октай.
В края на диалога Осман Октай разяснява дали вижда воля за пропукване на тези модели. “Имам доверие, че в България нещата ще се случат поради младежката сила за смяна в обществото. В борбата против мафията няма ляво, няма дясно. Това е борба против окупираната от мафията и групировките страна. Докато не отвоюваме страната със взаимните старания на всички жители на България, в случай че не сме обединени в тази борба, ще се провалим”, уточни той.
“Много хора не регистрират и не дават отговор на следния въпрос - за какво след изборите на 4 април и на 11 юли, на 14 ноември сензитивната вълна за смяна толкоз мощно наказа едни политически обединения и даде доверие на други. Единственият поръчител, който ще бъда най-атакуван през идващите месеци, ще бъде избраният отново президент Румен Радев. Той е мажоритарно овластен за идващите пет години, а политически планове като Има Такъв Народ и Демократична България заплатиха доста висока цена за неувереното си политическо държание. Ако през днешния ден “Продължаваме промяната” не оправдаят упованието за смяна, те също ще платят цената, която заплатиха “Има подобен народ” и “Демократична България”. Младежката сила за смяна е значима, а не толкоз хората, които са получили това доверие. Има Такъв Народ и Демократична България го получиха, не го оправдаха и бяха наказани”, разяснява още той.
“Ако най-късно до май месец не се направи сериозна правосъдна промяна и промяна на КПКОНПИ, нямаме никакъв късмет през тази година да стартираме отвоюването на страната от мафията. Нещо повече - в случай че се провалим, групировките и мафията ще придобият самочувствие. Виждаме белези на преориентиране в медийното и политическото пространство на техните представители. Като нищо могат да сложат още веднъж кол в колелото на предстоящата смяната, по този начин както го направиха през 2001 година”, приключи Октай.
“Днес не е ден за празнуване, а за опрощение от моя страна и от моите съмишленици”, уточни пред ФАКТИ Осман Октай, политически анализатор и някогашен заместник–председател на Движение за права и свободи.
Как беше основано Движението за права и свободи, кои са значимите дати от неговата история и какво е Движение за права и свободи през днешния ден - на тези въпроси отговорите даде Осман Октай.
“Включих се в Движението за права и свободи два дни след учредяването му на 4 януари 1990 година в град Варна. От 6 януари станах съосновател и съучредител на Движение за права и свободи. На 26 март 1990 година на Учредителното заседание на Движение за права и свободи Ахмед Доган и аз бяхме определени директно от делегатите за ръководител и заместник-председател на партията. Смея да приказвам за историческите функции на Движение за права и свободи през тези 32 години като някогашен заместник-председател, съосновател и съучредител”, уточни той при започване на диалога.
“На 22 декември 1989 година групата на Доган излезе от пандиза. На 29 декември 1989 година Доган беше показан обществено след излизането си от пандиза на митинга на мюсюлманите на площада пред храма “Свети Александър Невски”. Тогава той бе показан за пръв път като индивида, борил се за правата и свободите на мюсюлманите и за решението на Петър Младенов и Политбюрото на Централен комитет на Българска комунистическа партия да бъдат върнати имената. Оттогава Доган е настоящ в политическия живот.
Създаването на Движение за права и свободи на 4 януари се показа в общественото пространство като отпор против разрастващата се националистическа вълна в страната. Тогава от Държавна сигурност и от структурите на Българска комунистическа партия беше основан така наречен Общонароден комитет за отбрана на националните ползи, с присъединяване на разнообразни националистически организации, които фактически започнаха всеобщо да стачкуват против връщането на имената на мюсюлманите.
Тези събития - появяването на Доган на 29 декември 1989 година и проведените всеобщи мероприятия, по-късно разбрахме, че са проведени за да има етнорелигиозна политическа групировка на мюсюлманите, да им се показа един следен план. Първата концепция на Българска комунистическа партия е да се провежда Комитет за национално помиряване, който да работи за помиряването. Идеята е жертви и палачи да се прегърнат и да си простят. По-късно, когато тази концепция се провали, започва планът Движение за права и свободи.
Голяма част от мюсюлманското общество в страната, образованите хора, след драмата на Възродителния развой, промяната на имената и репресиите, траяли 5 години, не желаеха да има етнорелигиозна политическа групировка, а в противен случай - да има една гражданска организация, която да взе участие в структурите на Съюз на демократичните сили, с цел да има единство и интеграция, дружно да лекуваме раните на разделянето. Това беше концепцията на огромна част от интелигенцията, с която се срещнах незабавно откакто се срещнах с документите от Учредителното заседание във Варна.
Тогава за първи път ме свързаха с Ахмед Доган, като разговаряхме по телефона. Обясних му настроенията измежду мюсюлманската интелигенция - че няма почва за оформяне на политическа партия отвън структурите на Съюз на демократичните сили, че не биха желали да се капсолират и опълчват политически, а да стартира развой на интеграция. Когато Доган получи от мен тази информация, след няколко дни - още веднъж в телефонен диалог, ми сподели, че на 16 януари 1990 година ще бъде онлайн по Българска национална телевизия, с цел да показа политическия план. Молбата му беше да осведомяваме популацията, с цел да може да се реши дали да останем като политическа партия, или като гражданска неправителствена организация. Във вечерта на 16 януари 1990 година Доган, по пуловер и подстриган като някогашен пандизчия, популяризираше основаването на Движението на права и свободи. След това основно телевизионно присъединяване, със съдействието на българските служби и Централен комитет на Българска комунистическа партия потегли огромната вълна - цунами, а интелигенцията, образованите локални водачи на мюсюлманското население трябваше или да станат част от тази вълна, или щяха да бъдат пометени”, описа Осман Октай.
“На 22 декември 1989 година Доган излиза от пандиза, на 29 декември е показан с милиционерска кола и мегафона на площада, на 4 януари 1990 година е учредена Движение за права и свободи, а на 16 януари той взе участие в телевизионно предаване, показан е на всички български жители, изключително на мюсюлманите. Всичко това потвърждава, че Доган още оттогава е подготвян план на българските служби. Тези събития потвърждават, че Движение за права и свободи е подготвян политически план за готовност на мюсюлманите в България. Ние или трябваше да станем част от тази вълна и да работим за пробутване на избрани процеси и настроения, или щяхме да бъдем пометени от тази вълна”, заключи той.
Октай продължи с описа по дати: “На 26 март, когато в София се организира Националната учредителна конференция на Движение за права и свободи, в Движение за права и свободи се оформиха две крила. Едното, което не желае да има етнорелигиозна партия, и другото, което желае. Трябваше да решим най-важния въпрос - ще продължаваме ли да работим дружно с опция за ограничение на въздействието на Доган през годините, или още тогава ще се противопоставим. Реши се първият вид. Доган беше определен за ръководител на Движение за права и свободи, а моя благосклонност - за заместник-председател по организационни и междупартийни взаимоотношения. Относно организационните въпроси трябваше да сътворявам фрагменти и структури на Движение за права и свободи. Междупартийните взаимоотношения допускаха да имам връзка с политическите обединения от дясното политическо пространство - със Съюз на демократичните сили.
На 20-21 октомври 1990 година беше различен основен миг в историята на Движение за права и свободи. Това беше началото на подготовката за искане за закриването на Движение за права и свободи като политическа партия - нещо, което съвсем не е известно в политическото пространство. През 1993 година на Втората Национална конференция на Движение за права и свободи 1100 делегати гласоподаваха Движение за права и свободи да се закрие като етнорелигиозна партия и да продължава да съществува като гражданска неправителствена организация, обединявайки се с дясноцентристки политически обединения.
Първото обединяване, което се случи, беше Социалдемократическото обединяване с патрон доктор Дертлиев. Движение за права и свободи стана част от това обединяване, с помощта на нашето крило. Д-р Дертлиев беше определен за почетен ръководител. Когато Българската комунистическа партия, преименувана като Българската социалистическа партия, направи на пух и прахуляк огромна част от присъединилите се в това обединяване социалдемократически фракции, направиха огромна част от водачите на тези фракции свои депутати и така нататък След неуспеха на това обединяване, стартира обединяването Обединени демократични сили (ОДС), в което участваха Съюз на демократичните сили, Движението за права и свободи и обединението “Народен съюз” сред Демократическа партия и Българския аграрни национален съюз.
Движение за права и свободи, ставайки част от ОДС, участваше във всички политически събития - локални избори, президентски избори. През 1996 година избрахме Петър Стоянов за президент от ОДС. Тогава стартира огромният конфликт на двете крила в Движение за права и свободи и Националната конференция на Движение за права и свободи беше изтеглена в Кърджали - през тези 32 година Движение за права и свободи има единствено една национална конференция, извършена отвън София. Това е конференцията от 1996 година в Кърджали. Силното крило, което поддържаше закриването на Движение за права и свободи и сливането с дясноцентриски политически обединения, беше най-силно показано в Североизточна България - в Силистренско, Разградско, Шуменско, Варненско, а не толкоз в южните райони - Кърджали, Благоевград и така нататък В Кърджали беше осъществен първият прелом над това крило в Движение за права и свободи, което беше отпред с мен. Бяхме свалени от всички политически позиции и останахме редови членове на партията. Над 2500 дейни ръководители и последователи на това крило бяха изключени от Движение за права и свободи. Това е вторият основен миг в развиването на Движението на права и свободи. Само след няколко месеца уредниците на тези събития, които превзеха управлението на Движение за права и свободи и трансформираха и Устава, напуснаха ОДС при започване на 1997 година Отмениха и решението на Конгреса за закриване на Движение за права и свободи.
Движение за права и свободи напусна ОДС и направи Обединение за национално избавление през 1997 година Идеята беше ОДС и Иван Костов да нямат повече от 120 мандата, с цел да може ръководството на ОДС да се подчини на модела “Доган”. За тяхна зла орис обаче Иван Костов и ОДС получиха 137 мандата и Доган, дружно с безусловно всички проведени групировки още от ръководството на Беров с мандат на Движение за права и свободи от 1992 до 1994 година, пропаднаха. Първият началник, който разгласи война на групировките, беше Иван Костов. Той предопредели пътя на България към НАТО и Европейски Съюз. В същото време Доган изпадна в изключителна изолираност дружно с цялото си обграждане.
През 2000 година Доган, виждайки че няма по какъв начин да реанимира позициите на Движение за права и свободи от спора на двете крила, прояви самодейност и ние се съгласихме за обединяване. 2000 година бяха възобновени политическите позиции на всички хора, изключени от партията. Започна третият стадий в развиването на Движение за права и свободи. Отново станах заместник-председател на Движение за права и свободи и стартирахме процеса на обединяване с ОДС. Въпреки думите на Иван Костов като министър-председател, че Доган е проклинание за България, нашето крило направи всичко допустимо да присъстваме първо на Конгреса на Съюз на демократичните сили в НДК, а по-късно да организираме първата публична среща след раздялата, след “проклятието” - така наречен Пловдивска среща. Само след два месеца Доган провали всички старания от Пловдивската среща, отивайки на Конгреса на Българска социалистическа партия, отпред с Георги Първанов. Исторически знае се, че тогава за първи път лансираха концепцията за взаимно ръководство с Българска социалистическа партия в социаллиберална формула.
През 2001 година Царят съобщи присъединяване на изборите, взе 120 мандата и го принудиха да направи коалиция с Движение за права и свободи. Направи се държавно управление на мафията, която беше в борба с ръководството на Иван Костов. Царят, идвайки в България и печелейки изборите, нямаше разгърнати партийни структури и членска маса. Организирани групи от бизнес клуб “Възраждане” - напомням някои от тях: “Мултигруп” - Илия Павлов, Васил Божков - “Нове холдинг”, Емил Кюлев – „ Росексимбанк “ и така нататък, и т.н, назначиха в държавното ръководство свои фрагменти. Тогава изгря звездата и на Бойко Борисов, който стана основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Чрез окупирането на властта от групировките и техните фрагменти, България стана страна на мафията. Хвърлих си оставката като заместник-председател на Движение за права и свободи, тъй като Доган отхвърляше да привиква груповите органи на Движение за права и свободи поради желанието дружно с обкръжението си да обслужат този модел. Така стартира построяването на структурите и фрагментите на групировките при завладяването на страната.
Така службите в България предоставиха властта на групировките и превзеха страната. Ако преди 20 години тези фрагменти са били прохождащи, през днешния ден са висши държавни ръководители. В новогодишното си слово президентът беше прав - борбата е почнала, само че не е извоювана. Единственият метод да отвоюваме страната си е с напъните на цялото гражданско общество”.
Осман Октай изясни още и ролята на Движение за права и свободи през тези години: “Моделът “Доган”, като най-успешният план на Държавна сигурност, имаше една-единствена първа цел - да защищава фрагментите на Българската комунистическа партия при “реформирането” на партията като социалистическа. Движение за права и свободи трябваше да бъде патерицата за оцеляването на Българска комунистическа партия, с цел да не бъдат преследвани всички нейни функционери за закононарушенията, осъществени в последните 45 години от ръководството им както против всички български жители, по този начин и по време на Възродителния развой. Нито един от отговорните за налагането на комунистическия режим в страната не беше изобличен или осъден, освен това - даже 32 години по-късно нашите деца не знаят нищо за закононарушенията на комунизма, тъй като те не са отразени в учебниците. Политико-олигархичният модел “Луканов”, с изменничество на Кръглата маса и в съучастничество с модела “Доган” беше проведен, с цел да прикрива закононарушенията на комунизма. Затова през днешния ден можем да кажем, че имаме провален Преход, преход-имитация с подправеното обръщение на представителите на този политико-олигархичен модел”.
“Вторият стадий от държанието на Движение за права и свободи идва от така наречен обръчи, проведени с плана “Червените куфари” по времето на Луканов, завладяли през днешния ден безусловно всички стопански и финансови браншове на страната. Обръчите от компании, дружно с хората, които през годините разграбваха банки, неслучайно са най-защитените от модела “Доган”. В момента се стартира събирателният облик на този модел - лицето Пеевски. Въпреки глобите по “Магнитски” от Съединени американски щати, наличието на Пеевски на първия ред в Народното събрание е проява. Моделът “Доган” има за задача още веднъж да разиграва етническата карта - пипнете ли Доган, пипнете ли обръчите на Доган, пипнете ли мафията, построена по този модел през годините, има опасност за етническия мир”, уточни още Октай.
В края на диалога Осман Октай разяснява дали вижда воля за пропукване на тези модели. “Имам доверие, че в България нещата ще се случат поради младежката сила за смяна в обществото. В борбата против мафията няма ляво, няма дясно. Това е борба против окупираната от мафията и групировките страна. Докато не отвоюваме страната със взаимните старания на всички жители на България, в случай че не сме обединени в тази борба, ще се провалим”, уточни той.
“Много хора не регистрират и не дават отговор на следния въпрос - за какво след изборите на 4 април и на 11 юли, на 14 ноември сензитивната вълна за смяна толкоз мощно наказа едни политически обединения и даде доверие на други. Единственият поръчител, който ще бъда най-атакуван през идващите месеци, ще бъде избраният отново президент Румен Радев. Той е мажоритарно овластен за идващите пет години, а политически планове като Има Такъв Народ и Демократична България заплатиха доста висока цена за неувереното си политическо държание. Ако през днешния ден “Продължаваме промяната” не оправдаят упованието за смяна, те също ще платят цената, която заплатиха “Има подобен народ” и “Демократична България”. Младежката сила за смяна е значима, а не толкоз хората, които са получили това доверие. Има Такъв Народ и Демократична България го получиха, не го оправдаха и бяха наказани”, разяснява още той.
“Ако най-късно до май месец не се направи сериозна правосъдна промяна и промяна на КПКОНПИ, нямаме никакъв късмет през тази година да стартираме отвоюването на страната от мафията. Нещо повече - в случай че се провалим, групировките и мафията ще придобият самочувствие. Виждаме белези на преориентиране в медийното и политическото пространство на техните представители. Като нищо могат да сложат още веднъж кол в колелото на предстоящата смяната, по този начин както го направиха през 2001 година”, приключи Октай.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ