Памет за Илия Минев
Днес се навършват 22 години от гибелта на Илия Минев – политическият пандизчия с най-продължителен престой в пандизите по време на комунистическия режим.
„ Ти какво пожертва, с цел да има и на следващия ден България? ”
Този тежък въпрос ни завеща огромният антикомунист и демократ Илия Минев. Днес той е все по този начин настоящ.
Илия Минев излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се смята за политическия пандизчия с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. На 29 години е наказан като зложелател на народа и получава доживотна присъда. Обиколил е всички затвори и лагери в страната
1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки.
Както и при други известни антикомунисти и борци за независимост и народна власт по време на тоталитарното комунистическо ръководство, по този начин и делото на Илия Минев е незнайно на младите генерации, макар че той е образец за неотстъпчивост и непреклонен дух по време режима на Българска комунистическа партия.
Основателят на Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида (НДЗПЧ) е роден през 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на състоятелен земевладелец.
Учи в гимназията в Пазарджик, а по-късно във Френския католически лицей в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където приключва инженерната компетентност индустриална химия.
Илия Минев е задържан още на 10 септември 1944 година като деятел на легионерите. Освободен е, само че през 1946 година още веднъж е задържан по обвиняване, че „ продължава да стои на фашистки позиции и да организира дейна антикомунистическа активност “. По това време режимът на Българска комунистическа партия пришива „ фашистки прояви ” на хиляди свои съперници.
Минев е наказан на пожизнен, непоколебим тъмничен затвор по обвиняване, че е един от основните основатели за формиране на Изпълнителен комитет — Организация за възобновяване на някогашните национални легиони, за срутване, подравяне и намаляване откритата в страната комунистическа власт, посредством прелом и терористически дейности.
Впоследствие присъдата е сменена на 25 години отнемане от независимост. По-късно е наказан на още 7 години затвор, а получава и едногодишна присъда за нелегално произвеждане на пластмасови произведения. С къси промеждутъци прекарва в пандиза до 1978 година или общо 33 години в затвори и лагери. С по-дълги престои е в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори.
По време на затворническите си години 1860 дни е подложен в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.
След излизането му на независимост е въдворен в гр. Септември, където са му наложени редица ограничаващи ограничения. Държавна сигурност продължава да го следи и е подложен под наблюдаване.
В интервала 1984-1985 година работи интензивно по организирането на сдружение за отбрана правата на индивида. През декември 1986 година Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви и Едуард Генов подписват писмо-апел до конференцията във Виена за обзор да договореностите от Хелзинки с апел форумът да не завършва своята активност, „ преди да бъдат обезпечени най-елементарните човешки права за всички европейски нации ”.
Апелът стига до Конференцията посредством посолството на Съединени американски щати. С изключение на Минка Статева всички, които са го подписали, са задържани и подложени на разпити в Главно следствено ръководство на МВР-ДС.
През 1987 година Илия Минев написа писмо до президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън и до интернационалните организации за отбрана на правата на индивида, в което разказва циничното нарушение на човешките правата в Народна република България.
Отново е задържан. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, само че е подложен под домакински арест е в гр. Септември. На 16 януари 1988 година в дома си в гр. Септември, Илия Минев и група съидейници основават Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида (НДЗПЧ).
Датата не е инцидентна – на 16 януари 1969 година чешкият леден Ян Палах се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в символ на митинг против нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия.
В цялостна изолираност, пропуснат от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в бедност и самотност, в старешки дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември.
На 9 декември 2002 година в София е повдигнат монумент на Илия Минев в градинката против НДК и хотел „ Хилтън ” сред булевардите „ България “ и „ Черни връх “.
На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име.
През 2000 година президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с медал „ Стара планина “ – I степен.
„ Ти какво пожертва, с цел да има и на следващия ден България? ”
Този тежък въпрос ни завеща огромният антикомунист и демократ Илия Минев. Днес той е все по този начин настоящ.
Илия Минев излежава общо 33 години в затвори и концлагери, с което се смята за политическия пандизчия с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела. На 29 години е наказан като зложелател на народа и получава доживотна присъда. Обиколил е всички затвори и лагери в страната
1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки.
Както и при други известни антикомунисти и борци за независимост и народна власт по време на тоталитарното комунистическо ръководство, по този начин и делото на Илия Минев е незнайно на младите генерации, макар че той е образец за неотстъпчивост и непреклонен дух по време режима на Българска комунистическа партия.
Основателят на Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида (НДЗПЧ) е роден през 1917 година в Саранбей (днес гр. Септември), Пазарджишко, в семейство на състоятелен земевладелец.
Учи в гимназията в Пазарджик, а по-късно във Френския католически лицей в Пловдив. После следва в Тулуза, Франция, където приключва инженерната компетентност индустриална химия.
Илия Минев е задържан още на 10 септември 1944 година като деятел на легионерите. Освободен е, само че през 1946 година още веднъж е задържан по обвиняване, че „ продължава да стои на фашистки позиции и да организира дейна антикомунистическа активност “. По това време режимът на Българска комунистическа партия пришива „ фашистки прояви ” на хиляди свои съперници.
Минев е наказан на пожизнен, непоколебим тъмничен затвор по обвиняване, че е един от основните основатели за формиране на Изпълнителен комитет — Организация за възобновяване на някогашните национални легиони, за срутване, подравяне и намаляване откритата в страната комунистическа власт, посредством прелом и терористически дейности.
Впоследствие присъдата е сменена на 25 години отнемане от независимост. По-късно е наказан на още 7 години затвор, а получава и едногодишна присъда за нелегално произвеждане на пластмасови произведения. С къси промеждутъци прекарва в пандиза до 1978 година или общо 33 години в затвори и лагери. С по-дълги престои е в Пазарджишкия, Пловдивския, Старозагорския затвори.
По време на затворническите си години 1860 дни е подложен в карцера, а 460 дни прекарва в гладни стачки.
След излизането му на независимост е въдворен в гр. Септември, където са му наложени редица ограничаващи ограничения. Държавна сигурност продължава да го следи и е подложен под наблюдаване.
В интервала 1984-1985 година работи интензивно по организирането на сдружение за отбрана правата на индивида. През декември 1986 година Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви и Едуард Генов подписват писмо-апел до конференцията във Виена за обзор да договореностите от Хелзинки с апел форумът да не завършва своята активност, „ преди да бъдат обезпечени най-елементарните човешки права за всички европейски нации ”.
Апелът стига до Конференцията посредством посолството на Съединени американски щати. С изключение на Минка Статева всички, които са го подписали, са задържани и подложени на разпити в Главно следствено ръководство на МВР-ДС.
През 1987 година Илия Минев написа писмо до президента на Съединени американски щати Роналд Рейгън и до интернационалните организации за отбрана на правата на индивида, в което разказва циничното нарушение на човешките правата в Народна република България.
Отново е задържан. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освободен е, само че е подложен под домакински арест е в гр. Септември. На 16 януари 1988 година в дома си в гр. Септември, Илия Минев и група съидейници основават Независимото сдружение за отбрана на правата на индивида (НДЗПЧ).
Датата не е инцидентна – на 16 януари 1969 година чешкият леден Ян Палах се самозапалва на Вацлавския площад в Прага в символ на митинг против нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия.
В цялостна изолираност, пропуснат от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в бедност и самотност, в старешки дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември.
На 9 декември 2002 година в София е повдигнат монумент на Илия Минев в градинката против НДК и хотел „ Хилтън ” сред булевардите „ България “ и „ Черни връх “.
На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име.
През 2000 година президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с медал „ Стара планина “ – I степен.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ