2 октомври 1996 г. Убийството на Андрей Луканов
Днес се навършват 21 години от убийството на една от знаковите персони на българския преход Андрей Луканов. Смятан е за сивия кардинал в ръководещата тогава Българска социалистическа партия, апетитен за проводник на ползите на Русия в енергетиката и за татко на прехода в стопанската система.
Андрей Луканов е убит на 2 октомври 1996 година с 4 патрона пред дома си на ул. „ Латинка “ 15.
В деня на убийството към 9:15 - 9:20 ч. някогашният министър председател излиза от вкъщи си и се насочва към персоналния си автомобил „ Пежо 306 “, паркиран на към 15 м. от входа. В колата го чака водачът му. Луканов влиза в автомобила, само че се сеща, че е не запомнил нещо. Излиза от колата, доближава се до домофонната уредба и се пробва да се свърже със брачната половинка си. През това време
килърът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 – 2,5 метра с револвер „ Макаров “.
Куршум попада в региона на дясното му слепоочие, а други 3 – в гърба. Експремиерът пада на земята, а килърът изчезва.
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени облекла на хипотетичния палач, с които се е маскирал като друмник. Пистолетът, с който се счита, че е било осъществено убийството, е открит едвам 40 дни по-късно зад нагревател на площадката сред етажите в жилищен блок на прилежащата улица „ Димчо Дебелянов “.
За убийството са арестувани и наказани Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са анулирани. Убийството остава неразкрито.
Веднага след гибелта на някогашния министър председател в печата се появяват доста и разнообразни версии – от нападение на „ енергийната мафия “ до битови аргументи.
Това е последният огромен политически атентат в нашата история.
Андрей Луканов е 40-ият български министър-председател и седмият, който е погубен. Наистина по времето, когато е убит, той към този момент е минал зенита на политическата си кариера, само че все пак гибелта му раздрусва България. След разправата на комунистите с парламентарната опозицията през 1947 - 1948 година Андрей Луканов е първият погубен български народен представител.
На 2 октомври 1996 година Луканов изневерява на навиците си. Обикновено заран той звъни от къщи в газовата компания „ Топенерджи”, с цел да пристигна бодигард да го вземе с кола. За шеф на защитата там Луканов е назначил своя остарял прочут Николай Николаев и въпреки политикът към този момент да не е в управителния съвет на „ Топенерджи”, компанията на Николаев продължава да го пази.
Този съдбовен ден обаче Луканов излиза пред дома си на ул. „ Латинка” 15 самичък.
Андрей Луканов проплаква в болница в Москва на 26 септември 1938 година
Родителите му емигрират в някогашния Съюз на съветските социалистически републики след Септемврийското въстание. Дядо му Тодор е един от ръководителите на Българска комунистическа партия, народен представител още от 1913 година, а татко му Карло (кръстен на Карл Маркс) е интербригадист в Испания и виновен чиновник на Коминтерна.
След 9 септември 1944 година Карло Луканов се връща в България и се издига до външен министър и заместник-председател на Министерския съвет. Това оказва помощ за политическата кариера на сина му. Андрей Луканов върви по стъпките на татко си в изпълнителната власт, а по партийна линия влиза в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Остава негов кандидат-член 10 години – до 10 ноември 1989 година, деня на огромната рокада в управлението на Българска комунистическа партия.
Това се дължи на плама на Андрей Луканова да се усъвършенства – получава положително обучение, научава езици, открива персонални контакти с непознати политици.
Заедно с Петър Младенов и Георги Атанасов, Андрей Луканов е моторът на смяната. След като смъкват Тодор Живков, управлявал като деспот 33 години, те стартират да демонтират тоталитарната комунистическа система. В къщата на “Латинка” 15 у съседите си
Луканов се среща с представители на зараждащата се съпротива.
Българска комунистическа партия се отхвърля от монопола си във властта и през 1990 година са извършени първите свободни избори след Втората международна война. Абсолютно болшинство в тях печелят отново комунистите, към този момент преименували се в социалисти. Андрей Луканов става министър председател. Той поддържа зараждащия се частен бизнес – за малко време в България се основават частни предприятия, застрахователни сдружения и дори банки.
В този интервал Андрей Луканов е една от най-популярните персони в България, само че скоро звездата му стартира да бледнее. Нападат го както политическите му съперници, по този начин и твърдолинейните в личната му партия. Човек на компромиса, Луканов упорства за необятно съдружно държавно управление. Когато опозицията не приема да му сътрудничи, той подава оставката на кабинета, въпреки че парламентарното болшинство му разрешава да ръководи. Това се приема като предизвикателство от част от партията му. Бившият деспот Тодор Живков го упреква, че е бил ухото на Москва в партийното управление и че като началник на външната търговия е виновен за колосалния външен дълг на България.
Опозицията също му приписва доста грехове. Главното обвиняване е, че Луканов е трансформирал политическата власт на компартията в икономическа. Освен това го упрекват за появяването на групировките.
През 1992 година Луканов още веднъж сплотява партията към себе си,
само че към този момент като жертва. След изборите през октомври 1991 година Съюз на демократичните сили идва на власт и с болшинството си смъква депутатския имунитет на някогашния министър председател. Той даже е арестуван под стража на „ Развигор “. След рухването на премиера Филип Димитров от власт през декември 1992 година Луканов е освободен.
През декември 1994 година Българска социалистическа партия печели още веднъж безусловно болшинство, само че Луканов дори не става министър. През 1995 година той афишира, че се отдръпва от политиката и се отдава на бизнеса. Избран е за началник на новосъздаденото руско-българско газово сдружение „ Топенерджи”. Опозицията упреква компанията, че желае да монополизира освен доставките на съветски газ, само че и газопреносната мрежа на България. Новият министър председател и водач на Българска социалистическа партия Жан Виденов упреква Луканов, че не се отхвърля от властта, а желае да се увековечи в нея посредством природния газ.
Виденов реализира тактическа победа като съумява да извади съперника си от управлението на „ Топенерджи “. За страдание водената от него икономическа политика подкопава ръководството му. В страната се развихря стопанска рецесия, с която държавното управление не е в положение да се оправи. За една година инфлацията стига съвсем хиляда %. Управляващата партия се разцепва – Луканов упорства за оставка на кабинета, а Виденов счита това за дезертиране. Луканов съумява да наложи своето протеже Георги Пирински за социалистически претендент в идните президентски избори.
До изстрелите на ул. „ Латинка” 15 остават броени дни.
Андрей Луканов е убит на 2 октомври 1996 година с 4 патрона пред дома си на ул. „ Латинка “ 15.
В деня на убийството към 9:15 - 9:20 ч. някогашният министър председател излиза от вкъщи си и се насочва към персоналния си автомобил „ Пежо 306 “, паркиран на към 15 м. от входа. В колата го чака водачът му. Луканов влиза в автомобила, само че се сеща, че е не запомнил нещо. Излиза от колата, доближава се до домофонната уредба и се пробва да се свърже със брачната половинка си. През това време
килърът стреля 4 пъти, от разстояние 1,5 – 2,5 метра с револвер „ Макаров “.
Куршум попада в региона на дясното му слепоочие, а други 3 – в гърба. Експремиерът пада на земята, а килърът изчезва.
В деня на покушението на същото място са открити и захвърлени облекла на хипотетичния палач, с които се е маскирал като друмник. Пистолетът, с който се счита, че е било осъществено убийството, е открит едвам 40 дни по-късно зад нагревател на площадката сред етажите в жилищен блок на прилежащата улица „ Димчо Дебелянов “.
За убийството са арестувани и наказани Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им по-късно са анулирани. Убийството остава неразкрито.
Веднага след гибелта на някогашния министър председател в печата се появяват доста и разнообразни версии – от нападение на „ енергийната мафия “ до битови аргументи.
Това е последният огромен политически атентат в нашата история.
Андрей Луканов е 40-ият български министър-председател и седмият, който е погубен. Наистина по времето, когато е убит, той към този момент е минал зенита на политическата си кариера, само че все пак гибелта му раздрусва България. След разправата на комунистите с парламентарната опозицията през 1947 - 1948 година Андрей Луканов е първият погубен български народен представител.
На 2 октомври 1996 година Луканов изневерява на навиците си. Обикновено заран той звъни от къщи в газовата компания „ Топенерджи”, с цел да пристигна бодигард да го вземе с кола. За шеф на защитата там Луканов е назначил своя остарял прочут Николай Николаев и въпреки политикът към този момент да не е в управителния съвет на „ Топенерджи”, компанията на Николаев продължава да го пази.
Този съдбовен ден обаче Луканов излиза пред дома си на ул. „ Латинка” 15 самичък.
Андрей Луканов проплаква в болница в Москва на 26 септември 1938 година
Родителите му емигрират в някогашния Съюз на съветските социалистически републики след Септемврийското въстание. Дядо му Тодор е един от ръководителите на Българска комунистическа партия, народен представител още от 1913 година, а татко му Карло (кръстен на Карл Маркс) е интербригадист в Испания и виновен чиновник на Коминтерна.
След 9 септември 1944 година Карло Луканов се връща в България и се издига до външен министър и заместник-председател на Министерския съвет. Това оказва помощ за политическата кариера на сина му. Андрей Луканов върви по стъпките на татко си в изпълнителната власт, а по партийна линия влиза в Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Остава негов кандидат-член 10 години – до 10 ноември 1989 година, деня на огромната рокада в управлението на Българска комунистическа партия.
Това се дължи на плама на Андрей Луканова да се усъвършенства – получава положително обучение, научава езици, открива персонални контакти с непознати политици.
Заедно с Петър Младенов и Георги Атанасов, Андрей Луканов е моторът на смяната. След като смъкват Тодор Живков, управлявал като деспот 33 години, те стартират да демонтират тоталитарната комунистическа система. В къщата на “Латинка” 15 у съседите си
Луканов се среща с представители на зараждащата се съпротива.
Българска комунистическа партия се отхвърля от монопола си във властта и през 1990 година са извършени първите свободни избори след Втората международна война. Абсолютно болшинство в тях печелят отново комунистите, към този момент преименували се в социалисти. Андрей Луканов става министър председател. Той поддържа зараждащия се частен бизнес – за малко време в България се основават частни предприятия, застрахователни сдружения и дори банки.
В този интервал Андрей Луканов е една от най-популярните персони в България, само че скоро звездата му стартира да бледнее. Нападат го както политическите му съперници, по този начин и твърдолинейните в личната му партия. Човек на компромиса, Луканов упорства за необятно съдружно държавно управление. Когато опозицията не приема да му сътрудничи, той подава оставката на кабинета, въпреки че парламентарното болшинство му разрешава да ръководи. Това се приема като предизвикателство от част от партията му. Бившият деспот Тодор Живков го упреква, че е бил ухото на Москва в партийното управление и че като началник на външната търговия е виновен за колосалния външен дълг на България.
Опозицията също му приписва доста грехове. Главното обвиняване е, че Луканов е трансформирал политическата власт на компартията в икономическа. Освен това го упрекват за появяването на групировките.
През 1992 година Луканов още веднъж сплотява партията към себе си,
само че към този момент като жертва. След изборите през октомври 1991 година Съюз на демократичните сили идва на власт и с болшинството си смъква депутатския имунитет на някогашния министър председател. Той даже е арестуван под стража на „ Развигор “. След рухването на премиера Филип Димитров от власт през декември 1992 година Луканов е освободен.
През декември 1994 година Българска социалистическа партия печели още веднъж безусловно болшинство, само че Луканов дори не става министър. През 1995 година той афишира, че се отдръпва от политиката и се отдава на бизнеса. Избран е за началник на новосъздаденото руско-българско газово сдружение „ Топенерджи”. Опозицията упреква компанията, че желае да монополизира освен доставките на съветски газ, само че и газопреносната мрежа на България. Новият министър председател и водач на Българска социалистическа партия Жан Виденов упреква Луканов, че не се отхвърля от властта, а желае да се увековечи в нея посредством природния газ.
Виденов реализира тактическа победа като съумява да извади съперника си от управлението на „ Топенерджи “. За страдание водената от него икономическа политика подкопава ръководството му. В страната се развихря стопанска рецесия, с която държавното управление не е в положение да се оправи. За една година инфлацията стига съвсем хиляда %. Управляващата партия се разцепва – Луканов упорства за оставка на кабинета, а Виденов счита това за дезертиране. Луканов съумява да наложи своето протеже Георги Пирински за социалистически претендент в идните президентски избори.
До изстрелите на ул. „ Латинка” 15 остават броени дни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ