Днес се навършват 200 години от рождението на Царя Освободител.

Днес се навършват 200 години от рождението на Царя Освободител. На 29 април 1818 година се ражда император Александър II, който води Руско-турската освободителна война /1877-1878/ за освобождението на България от турско иго.

Император Александър II остава в съветската история като царя-реформатор, който е отменил крепостното право, провел е правосъдната, финансовата, военната и земската промени. И въпреки неговото ръководство да се прави оценка спорно - промените му не са доведени до край, нито един съветски цар не е направил толкоз доста за своя народ, както е направил той. За неговата активност и трагична гибел от терористите от „ Народна воля “ е написано доста. По-малко знае се за Александър като човек, неговите недостатъци и пристрастености.

[b]Просто Мария[/b]

Първата жена на Александър е немска принцеса. Бъдещият цар, по това време още престолонаследник, се среща с нея през март 1839 година Пътешествайки по Европа, той посещава град Дармщад и тук по „ волята на ориста “, както пишат в старинните романи, среща принцеса Максимилиана Вилхелмина Августа София Мария Хесен-Дармщадска /тя изиграва значима роля за освобождението на България, а нейният племенник Александър Батенберг става първият български княз – бел.ред./. Това е нейното цялостно име, само че Александър през цялото време я назовава просто Мария. „ Принцеса Мария доста ми хареса, от първия миг, когато я видях “, написа той от Дармщад на своя татко Николай Първи /1825-1855 г./, който по това време е най-силният държател в континентална Европа.

Това в действителност е било обич от пръв взор, буйна и незнаеща никакви загради. „ Мила мамо, не ме интересуват тайните на принцеса Мария! Ще се оженя само и единствено за нея, това е моето решение! “, написа той в друго писмо до императрицата-майка.

А „ секрети “ е имало, точно затова коронованите родители не са давали в началото своето единодушие за този брак. Александър даже е заплашил, че по-скоро ще се откаже от трона, в сравнение с от принцесата. Проблемът е в това, че родителите на Мария от дълго време са били разграничени и е имало клюки, че нейният татко не е великият херцог на Хесен, а неговият щалмайстер, някой си барон дьо Гранси. Но всичко е било, както му е реда и публично за легален татко на Мария е считан херцогът. Най-вероятно точно това, а не заканите на Александър са изиграли решаваща роля и две години по-късно младите се венчават в Санкт Петербург. Мария е била на 17 години, а Александър – на 23.
Зимният замък в Санкт Петербург - резиденция на съветските императори. / БГНЕС
Придворната дама Анна Тютчева, която познава от близко принцесата, остава подробни мемоари за нея. Мария през целия си живот е изглеждала по-млада, в сравнение с е, била е „ слаба, нежна и извънредно изящна “. Умът й е „ сходен на душата: тъничък, елегантен, остроумен, доста подигравателен, само че лишен от характер, просторност и самодейност... “. За това „ неявяване на разпоредителност “ или по-точно казано за отсъствието на интерес и интензивност в тези области, с които Мария, към този момент като императрица би трябвало да се занимава, получава доста рецензии. Ние сме и признателни за основаването на Маринския спектакъл /който затова носи нейното име/, разцветът на активността на съветския Червен кръст. Това обаче са всичките й огромни публични действия. От съветските императрици се е очаквало повече.

[b]...И в Лятната градина се е разхождал[/b]

Но надали би трябвало да укоряваме Мария. На нея просто не са й стигали силите за дейна социална активност. Съпругата на Александър Втори ражда на императора 8 деца /първите две умират рано, а третият, който е кръстен на татко си, става бъдещият император Александър Трети/. Освен това Мария Хесенска е имала слаби бели дробове и в последна сметка туберкулозата лишава живота й през 1880 година Но както считат мнозина е имало най-малко още две аргументи. Едната от тях е непрекъснатият боязън за брачна половинка, против който са осъществени няколко покушения /Мария не доживява последното, което в действителност е предизвикало гибелта на Александър/. Другата причина е дългогодишният разказ на императора с Екатерина Дългорукова, за който е знаел цялото обграждане на царя. Той я е взимал със себе по време на визитите си в чужбина и даже я настанява в Зимния замък.

Историята на тяхната обич е не по-малко сантиментална от историята на Александър и Мария Хесенска. През 1859 година императорът е трябвало да взе участие в празненствата, отдадени на юбилея от Полтавската борба. Недалеч от Полтава той стопира в имението на княз Михаил Долгоруки, където се среща с неговата щерка, която тогава е била на 11 години. По-късно децата на разорилия се княз са взети на прехрана на страната: синовете са изпратени във военно учебно заведение, а дъщерите, в това число Катинка Долгорукова, - в Института Смолни.

Завършвайки института, Екатерина остава в Петербург, където живее при по-големия си брат. В Лятната градина, където е обичал да се разхожда императорът, двамата се срещат. Спомнят си за предишното и не престават дружно разходката. Трябва да се каже, че Александър е бил ловджия. Ходили са клюки за неговите романи с придворните дами още преди женитбата, а по-късно, когато връзките му с Мария охладняват, той на няколко пъти си има фаворитки. Но този път нещата са били разнообразни. В Екатерина той се влюбва буйно, обезверено, „ главозамайващо “, както написа в спомените си един от приятелите на царя.

[b]Княгиня Юриевска[/b]

Първоначално връзките им са платонични – до нощта през юли 1866 година в Белведере покрай Петерхоф. Катя тогава е на 18 години, а Александър – 48. Запазени са няколко техни писма, които носят непредвиден за тези тесногръд времена прям сексуален темперамент. Впрочем единствено със пристрастеност надали може да се изясни тяхната връзка, която е траяла цели 15 години до самата трагична крах на Александър Втори.

Той упорства своята обичана в Зимния замък и вкарва княгиня Долгорукова в персоналната свита на своята брачна половинка. Покоите на Екатерина, които заемат три огромни стаи, се намират над покоите на императора и той може свободно да отиде там или противоположното тя при него.
Църквата "Спаса на крови" е издигната на мястото, където е осъществен атентата против Александър Втори. / БГНЕС
Екатерина Долгорукова ражда на Александър четири деца. Тяхното бъдеще, както и бъдещето на тяхната майка, мощно вълнува императора, който добре помни, по какъв начин проблемите с произхода са пречели на неговата първа брачна половинка. И когато Мария Хесенска умира, без да дочака окончателното привършване на публични печал, Александър се дами за Екатерина. Техният брак е морганатичен и тя не може да стане императрица. Но децата и получават купата светлейши князе Юриевски.

Всичко това провокира голямо неодобрение в двора, изключително на престолонаследника, бъдещия император Александър Трети. Когато след гибелта на татко си /не е минала и година след новата женитба/ той се възкачва на престола, Екатерина дружно с децата си би трябвало да напусне Русия. По-късно тя написа мемоари за Александър, за тяхната обич. Тя резервира във витрини като реликви неговите мундири и даже домашния халат. Умира през 1922 година във вилата си в Ница.

За нейния разказ с императора са написани доста книги, снимани са няколко кино лентата. Най-известният от тях е френската лента от 1959 година „ Катя – некоронованата императрица “, в която основната роля извършва превъзходната Роми Шнайдер. /БГНЕС

-------------

Ефим Шуман, „ Дойче Веле “