Днес се навършват 20 години от трагедията пред столичната дискотека

Днес се навършват 20 години от нещастието пред столичната дискотека " Индиго ", погубила седем детски живота. При случая през 2001 година починаха 7 деца, а 12 пострадаха, стъпкани и задушени. Всяка година на мястото на някогашната дискотека (на стадион " Юнак " ) се събират оживелите от нещастието деца и родители на жертвите, с цел да си спомнят за починалите Виктория Миркова, Димитър Андреев, Елена Спандониева, Кристина Кабакчиева, Любомира Захариева, Мадлен Николова и Цветелина Ралчовска. Осъдени за нещастието пред дискотеката на санкция от по 800 лв. бяха охранителите Георги Василев и Анри Силаги. Бившият ръководител на Държавната организация за младежта и спорта Цвятко Барчовски получи 3 месеца затвор с тригодишен изпитателен период и санкция от 1500 лв., а шефът на заведението Ангел Николов – санкция от 3000 лв., напомня " Факти ".   Делото беше връщано и започваше изначало няколко пъти. На 20 декември 2002 година Софийският апелативен съд приключи делото и го върна на Софийска градска прокуратура за премахване на позволени основни нарушавания. Последва и второ връщане на делото. Процесът бе плануван за трети път на 30 март 2006 година. Ден преди този момент прокуратурата внесе за трети път обвинителния акт. По мотив печалната годишнина тогавашният консултант на тогавашния състезателен и юношески министър Васил Иванив-Лучано Борис Вардев написа: " Днес, както всяка година ще ви припомня, че се навършват тъкмо 20 години от нещастието пред дискотека " Индиго ". За мен персонално това постоянно ще е един специфичен ден, ужасяващ ден обвързван с началото на моята политическа кариера. Тогава на 25 години тъкмо бях консултант на Председателя на ДАМС, и като цяло отговарях за младежката политика на Агенцията. Поради този факт и заради тогавашната тотална абдикация на Министерство на образованието от реакция по нещастието, ми се наложи да изнеса цялата тежест на развихрилата се по-късно нервност по медиите. За една седмица участвах във всички утринни блокове на малките екрани от именитата „ 2001 ” до Бтв. Но най-тежко ми беше присъединяване в две предавание " Искрено и персонално " на Миглена Ангелова, където усетих цялата тъга и обвинявания на фамилиите и съучениците на децата, върху себе си. Там се пробвах, като единствен представител на институциите, колкото е допустимо в такава напрегната и тежка атмосфера да изложа това, което ДАМС и младия и екип отпред с Васил Иванов Лучано, започваше да прави за младежите. Ние в действителност бяхме първоначално. Първи дни. Точно нстартирахме Програма " Младеж " и започвахме разговор с огромните юношески Неправителствени организации е България. Асистирахме на плахите стъпки на сдружаване на младежите в страната. Една оригиналност за тях, непокътната дотогава единствено за сини и червени партийци и далавераджии. Беше ми/ни невъобразимо тежко. Но въпреки всичко успяхме да променим статуквото. И да запалителен една нова искрица, която през днешния ден гори в хиляди юношески Неправителствени организации, препоръки и обособени публични водачи. Жалко, че има оттегляне по всички точки, които годни се опитвахме да прокараме. Нашата борба за младите и бъдещето продължава. Бог да елементарни тези почтени душички. Страдам за тях дружно с всички техни другари и родственици. Идват празници не забравяйте за сигурността на най-ценното за България, децата ни. Амин! "