Днес се навършват 20 години от първия ден по разрушаването

Днес се навършват 20 години от първия ден по разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров. Той е издигнат през 1946-а година. Веднага след гибелта на комунистическия началник на 2 юли, Министерският съвет на Народна република България (НРБ) взема решение за балсамиране на тялото и изграждане на пантеон, в който то да бъде изложено, напомня Калина Петрова в репортаж в Дир.бг.

Масивната постройка е проектирана от проектант Георги Овчаров с присъединяване на Рачо Рибаров и Иван Данчов и вдигната за рекордните 6 дни. Там са вложени милиони. Мавзолеят е бил в допълнение укрепен и трансфорат в противоатомно укритие, като ремонтите са правени през 1957 и 1978 година

50 години по-късно бързото строителство се оказва извънредно издръжливо. 6 дни бяха нужни, с цел да бъде съборен един от най-ярките комунистически знаци в центъра на столицата.

Тленните остатъци на Георги Димитров напущат мавзолея на 18 юли 1990 година Те са кремирани и на 23 юли същата година са заровени в Централните софийски гробища. Още през 1992 година Столичният общински съвет взема решение мавзолеят да бъде опустошен. Заради липса на пари това обаче по този начин и не се случва. Така 9 година откакто мумията напуща мавзолея, постройката стои празна, до момента в който през лятото на 1999 година страната не се заема с разрушаването.

Събарянето става по разпореждане на строителния министър в държавното управление на Съюз на демократичните сили Евгений Бакърджиев, който по това време е и вицепремиер. Тогава народът ни е разграничен на „ сини “ и „ червени “. Разгаря се яростен спор за концепцията за изтриване на следите от Мавзолея.

На 21-ви август 1999-та година първият гърмеж оглушава софийските улици. Стотици софиянци се събират в центъра на столицата. На място са с изключение на Евгени Бакърджиев и тогавашният министър председател Иван Костов и кметът на столицата Стефан Софиянски. Тълпата обаче става свидетел на гледката, че след два гърмежа мавзолеят единствено се килва. Опитът се оказва несполучлив. Следващите 6 дни минават с нови гърмежи и нови опити постройката да бъде заличена. На идващия ден е вторият опит. Новият гърмеж унищожава външната стоманобетонна стена. Разрушаването на мавзолея продължава с машини до 25 август, когато четвърти гърмеж унищожава покрива. На другия ден механичното почистване на останките продължава. На 27 август мавзолеят е опустошен. Тогава кръстиха Бакърджиев – Бъки Бомбата, а мнозина дефинираха разрушаването като некадърно.

Как реагираха жителите – едни твърдяха, че постройката от дълго време е лишена от символиката си и няма нищо общо с Георги Димитров. Други ги опровергаваха – духът на Вожда и Учителя продължава да я крепи. Трети споделяха, че можеше да се откри някаква функционалност на мавзолея и предлагаха най-често постройката да се трансформира в изложба. Ако можеше, за 10 години да се е намерила, разсъждаваха тогава четвърти. Появиха се и отзиви, че Бакърджиев би трябвало да бъде съден.

През 2018 година Столичният общински съвет реши, че подземията на мавзолея стават част от музеен квартал. Под съборения пантеон има общо три подземни равнища. Първото от тях ще се употребява като изложба от Софийската градска художествена изложба, а останалите две като складове. Столична община стана притежател на подземията през 2016 година, преди този момент те не са съществували в правния мир, нямало ги в кадастъра.

Мястото на Мавзолея бе оповестено за артпространство. Първата арт апаратура беше Бронзовата къща, която провокира също голям брой кавги и спорни отзиви още преди слагането й.

Предстои на мястото да бъде сложена нова арт апаратура, озаглавена „ Един човек “, която съставлява 12-метрова стоманена структура, на която ще бъдат сложени 56 LED екрана.

Навремето скромната имитация на мавзолея на Ленин у нас, която е имала задачата да поддържа илюзията, че вождът е постоянно жив, е част от държавния парад в Народна република България през интервала 1949 – 1989 година Тук, по протокол, задграничните делегации са полагали венци при посещаване в страната, а партийно-държавното управление от трибуната е приемало манифестациите и парадите на формалните празници. Тук са водили и възпитаници под строй. След 1989 година постройката става обект и на митингите.