20 години от кървавия атентат в Кербала: Рейнджърите ни третирани като пушечно месо, виновни няма
Днес се навършват 20 години от кървавия атентат против българската военна база „ Индия ” в иракския град Кербала, когато починаха петима български воини, а 27 бяха ранени. Камион-бомба раздира телената ограда, дежурните картечари и снайперисти прострелват двамата водачи, камионът се удря в дребен дувар и стопира, само че мощният гърмеж унищожава казармената постройка, убива и ранява български момчета.
Терористичният акт против база " Индия " на 27 декември 2003 година лиши живота на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските претенденти Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. Други 27 български бойци бяха тежко ранени, а базата понесе съществени вреди.
Кървавата Коледа бе оплакана с военни ритуали, а по-късно беше тикната в строго секретни отчети и укрита в 17 тома документи, предадени за постоянно предпазване в Централния боен списък във Велико Търново.
България взе участие със свои военни контингенти в интервенцията за стабилизиране и възобновяване на Ирак от 2003 до 2008 г.
В интервенцията за стабилизиране и възобновяване на Ирак България загуби общо 13 военнослужещи - майор Георги Качорин (загинал на 27 декември 2003 г.), старши лейтенант Николай Саръев (загинал на 28 декември 2003 г.), офицерските претенденти Иван Инджов (загинал на 27 декември 2003 г.), Антон Петров (загинал на 27 декември 2003 г.), Свилен Киров (загинал на 27 декември 2003 г.), Димитър Димитров (загинал на 23 април 2004 г.), Владимир Пашов (загинал на 24 октомври 2004 г.), Гърди Гърдев (загинал на 4 март 2005 г.), Преслав Стоянов (загинал на 3 май 2005 г.), Валентин Донев (загинал на 3 май 2005 г.), Марин Милев (загинал на 21 юни 2005 г.), Цветан Камов (загинал на 14 юни 2005 г.) и Паун Георгиев (загинал на 14 юни 2005 г.).
Докладът за атентата в Кербала бе разкрит преди 9 години от тогавашния боен министър Ангел Найденов. Документът разкри, че рейнджърите ни са били третирани като пушечно месо поради слаба съгласуваност с полското командване, неглижиране на сигналите за заплаха и тоталната липса на добра подготовка, в това число по британски език, още от България.
Изводът на специалистите е един: “Българските воини станаха жертва на незадоволително задълбочено познаване и на неточна оценка на ситуацията, на лъжливата теза, че отиваме в Ирак като освободители, като другари на иракския народ, като част от мощна и непобедима коалиция ".
Генерал Пламен Студенков
Според тогавашния шеф на работа “Военна информация ” на МО генерал-майор Пламен Студенков, разузнаването 12 пъти е алармирало, че се чакат набези против нашия лагер. Атентатори-камикадзе неведнъж употребяват коли-бомби против войски на Съединени американски щати в разнообразни горещи точки по света.
Месец по-рано със същата тактичност са убити 19 италиански карабинери. Четири дни преди нещастието ген. Студенков декларира в българския щемпел, че всеки ден против нашия контингент има закани и че в Ирак работят повече от 200 въоръжени групировки.
Седмица по-рано е изпратено документално предизвестие до българските миротворци. След като терористи правят атентат в сърцето на районната военна свръхсила Турция, явно координацията, конспирацията и военният им капацитет са на положително ниво. Каква по-точна информация е била нужна на командира на батальона в Кербала подполковник Петко Маринов, с цел да вземе незабавни и ефикасни ограничения?
През октомври 2003 година началници и експерти от Генералния щаб са разпоредили на подп. Маринов да усили инженерните заграждения към лагера, той дава поръчка за бетонни уреди, само че заради ниска продуктивност на съответните иракски предприятия оборудванията не били направени. От една страна, Маринов твърди, че загражденията ни били надеждни и отговаряли на “изискванията на НАТО ”. От друга страна, поръчва нови.
Уж не сме желали да издигаме солидни заграждения и да покажем, че сме другарски настроени към локалното население, само че след офанзивата шефове от МО и подп. Маринов изясняват, че сме приели лагера от американците и че поляците били длъжни да усилят инженерните ни уреди, тъй като батальонът нямал задоволително инженерни машини и бил в състава на полската бригада.
“Базата ви издишаше ”, казват полски офицери. Само КПП-то е добре укрепено. Но както е известно, съперникът не звъни от парадния вход. След нахлуване на 13 ноември 2003 година против италианския контингент тече оживена преписка сред Генерален щаб, старшия народен представител и командира на батальона. От Ирак идват успокояващи донесения, че са взети “конкретни и незабавни ограничения ” за повишение на сигурността на лагер “Индия ”.
В края на ноември заместник-командирът на многонационалната дивизия “Център-Юг ” инспектира фортификационните уреди и инженерното обезпечаване на лагера и дава инструкции за спомагателни мероприятия, които били изпълнени “за 24 часа на 100 % ”.
След 1 август 2003 година комисии от Министерството на защитата, Генерален щаб и Главния щаб на Сухопътните войски неколкократно летят до Кербала и се връщат с бодри доклади. Виновни няма и до през днешния ден.
Ето някои линии от разкрития през 2014-а отчет:
* незадоволителна подготовката на батальона преди неговото тръгване. Батальонът е изпратен, макар че подготовката му продължава единствено 168 часа (седмица при започване на лятото на 2003 година, а офицерите са минали едвам четиридневен антитерористичен курс);
* липса на съгласуваност с щаба на полската бригада, в чийто състав е българският пехотен батальон;
* незадоволителната разследваща информация за активността на терористичните групировки за локализиране на непосредствените заплахи;
* непълна оценка на ситуацията към базата и подстъпите към нея;
* ненапълно създаване на фортификационните съоръжения;
несъблюдение в цялостен размер на всички инструкции по отбраната и защитата въз основата от командването на батальона;
* непълноценно потребление на щатния инженерен взвод, наличната техника и свободния от бойни задания персонален състав за рационализиране на инженерното съоръжение на базата;
* несъгласуваност в дейностите с командването на полската бригада и най-смущаващото: „ командирът на батальона не постоянно е изпълнявал заповедите на старшия народен представител ”.
Днес в Карлово министърът на защитата Тодор Тагарев и началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов участваха във боен обред – панихида пред Паметника на починалите в битката против международния тероризъм. Военнослужещи от 61-ва механизирана бригада отдадоха почести и сервираха венци. Паметта на починалите в Ирак български бойци беше почетена и в родните им места в страната.
Терористичният акт против база " Индия " на 27 декември 2003 година лиши живота на майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските претенденти Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров. Други 27 български бойци бяха тежко ранени, а базата понесе съществени вреди.
Кървавата Коледа бе оплакана с военни ритуали, а по-късно беше тикната в строго секретни отчети и укрита в 17 тома документи, предадени за постоянно предпазване в Централния боен списък във Велико Търново.
България взе участие със свои военни контингенти в интервенцията за стабилизиране и възобновяване на Ирак от 2003 до 2008 г.
В интервенцията за стабилизиране и възобновяване на Ирак България загуби общо 13 военнослужещи - майор Георги Качорин (загинал на 27 декември 2003 г.), старши лейтенант Николай Саръев (загинал на 28 декември 2003 г.), офицерските претенденти Иван Инджов (загинал на 27 декември 2003 г.), Антон Петров (загинал на 27 декември 2003 г.), Свилен Киров (загинал на 27 декември 2003 г.), Димитър Димитров (загинал на 23 април 2004 г.), Владимир Пашов (загинал на 24 октомври 2004 г.), Гърди Гърдев (загинал на 4 март 2005 г.), Преслав Стоянов (загинал на 3 май 2005 г.), Валентин Донев (загинал на 3 май 2005 г.), Марин Милев (загинал на 21 юни 2005 г.), Цветан Камов (загинал на 14 юни 2005 г.) и Паун Георгиев (загинал на 14 юни 2005 г.).
Докладът за атентата в Кербала бе разкрит преди 9 години от тогавашния боен министър Ангел Найденов. Документът разкри, че рейнджърите ни са били третирани като пушечно месо поради слаба съгласуваност с полското командване, неглижиране на сигналите за заплаха и тоталната липса на добра подготовка, в това число по британски език, още от България.
Изводът на специалистите е един: “Българските воини станаха жертва на незадоволително задълбочено познаване и на неточна оценка на ситуацията, на лъжливата теза, че отиваме в Ирак като освободители, като другари на иракския народ, като част от мощна и непобедима коалиция ".
Генерал Пламен Студенков
Според тогавашния шеф на работа “Военна информация ” на МО генерал-майор Пламен Студенков, разузнаването 12 пъти е алармирало, че се чакат набези против нашия лагер. Атентатори-камикадзе неведнъж употребяват коли-бомби против войски на Съединени американски щати в разнообразни горещи точки по света.
Месец по-рано със същата тактичност са убити 19 италиански карабинери. Четири дни преди нещастието ген. Студенков декларира в българския щемпел, че всеки ден против нашия контингент има закани и че в Ирак работят повече от 200 въоръжени групировки.
Седмица по-рано е изпратено документално предизвестие до българските миротворци. След като терористи правят атентат в сърцето на районната военна свръхсила Турция, явно координацията, конспирацията и военният им капацитет са на положително ниво. Каква по-точна информация е била нужна на командира на батальона в Кербала подполковник Петко Маринов, с цел да вземе незабавни и ефикасни ограничения?
През октомври 2003 година началници и експерти от Генералния щаб са разпоредили на подп. Маринов да усили инженерните заграждения към лагера, той дава поръчка за бетонни уреди, само че заради ниска продуктивност на съответните иракски предприятия оборудванията не били направени. От една страна, Маринов твърди, че загражденията ни били надеждни и отговаряли на “изискванията на НАТО ”. От друга страна, поръчва нови.
Уж не сме желали да издигаме солидни заграждения и да покажем, че сме другарски настроени към локалното население, само че след офанзивата шефове от МО и подп. Маринов изясняват, че сме приели лагера от американците и че поляците били длъжни да усилят инженерните ни уреди, тъй като батальонът нямал задоволително инженерни машини и бил в състава на полската бригада.
“Базата ви издишаше ”, казват полски офицери. Само КПП-то е добре укрепено. Но както е известно, съперникът не звъни от парадния вход. След нахлуване на 13 ноември 2003 година против италианския контингент тече оживена преписка сред Генерален щаб, старшия народен представител и командира на батальона. От Ирак идват успокояващи донесения, че са взети “конкретни и незабавни ограничения ” за повишение на сигурността на лагер “Индия ”.
В края на ноември заместник-командирът на многонационалната дивизия “Център-Юг ” инспектира фортификационните уреди и инженерното обезпечаване на лагера и дава инструкции за спомагателни мероприятия, които били изпълнени “за 24 часа на 100 % ”.
След 1 август 2003 година комисии от Министерството на защитата, Генерален щаб и Главния щаб на Сухопътните войски неколкократно летят до Кербала и се връщат с бодри доклади. Виновни няма и до през днешния ден.
Ето някои линии от разкрития през 2014-а отчет:
* незадоволителна подготовката на батальона преди неговото тръгване. Батальонът е изпратен, макар че подготовката му продължава единствено 168 часа (седмица при започване на лятото на 2003 година, а офицерите са минали едвам четиридневен антитерористичен курс);
* липса на съгласуваност с щаба на полската бригада, в чийто състав е българският пехотен батальон;
* незадоволителната разследваща информация за активността на терористичните групировки за локализиране на непосредствените заплахи;
* непълна оценка на ситуацията към базата и подстъпите към нея;
* ненапълно създаване на фортификационните съоръжения;
несъблюдение в цялостен размер на всички инструкции по отбраната и защитата въз основата от командването на батальона;
* непълноценно потребление на щатния инженерен взвод, наличната техника и свободния от бойни задания персонален състав за рационализиране на инженерното съоръжение на базата;
* несъгласуваност в дейностите с командването на полската бригада и най-смущаващото: „ командирът на батальона не постоянно е изпълнявал заповедите на старшия народен представител ”.
Днес в Карлово министърът на защитата Тодор Тагарев и началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов участваха във боен обред – панихида пред Паметника на починалите в битката против международния тероризъм. Военнослужещи от 61-ва механизирана бригада отдадоха почести и сервираха венци. Паметта на починалите в Ирак български бойци беше почетена и в родните им места в страната.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ