Балъков: Спрях да играя преди 20 г. по 3 причини, най-много натежа разводът ми
Днес се навършват 20 година от един от най-паметните и вълнуващи бенефиси изобщо в българския спорт. На 29 май 2003 година иконата на футбола ни Красимир Балъков провежда мач, с който сподели " довиждане " на кариерата си като състезател. Пълният стадион в Щутгарт стана очевидец на представление, в което основните герои бяха плеяда звезди от международен сан - Джоване Елбер, Бебето, Дунга, Томас Хеслер, Гуидо Бухвалд, Роберт Просинечки, Фреди Бобич, Томас Бертолд, както и сътрудниците на Краси от националния тим Борислав Михайлов, Наско Сираков, Йордан Лечков, Емил Костадинов, Петър Хубчев, Любослав Пенев. Георги Василев бе в един от треньорските щабове. По мотив годишнината от бенефиса Балъков даде изявление за " 24 часа ", което се трансформира в откровена изповед на двукратния футболист номер 1 на България.
Красимир Балъков, на 24 май преди 20 години бях на стадиона в Щутгарт. Вкарахте гол от дузпа за крайното 2:0 против " Волфсбург " в последния си формален мач. Наложи се да изчакате края на дуела сред " Борусия " и " Кьолн " в Дортмунд, който приключи 1:1. Това изкачи " Щутгарт " на второто място в класирането и го класира непосредствено в групите на Шампионската лига. Със съотборниците си се бяхте събрали в центъра на терена и след известието на диктора за резултата в Дортмунд ликувахте дружно с почитателите. Какво си мислихте при чакането? Не съжалявахте ли, че няма да играете в Шампионската лига? А в действителност с отказването си се лишихте и от това да участвате с националния тим и на второ европейско състезание.
- Тогава си мислих точно за тези 2 неща - че няма да играя в Шампионската лига и няма да вземам участие на европейско състезание в Португалия. За жал, по този начин се получи. Всичко към моето отричане бе проведено авансово. Нямаше по какъв начин да трансформира нещата, а несъмнено ми се искаше. От друга страна, бях удовлетворен, че краят на кариерата ми бе сполучлив. Завършихме превъзходен сезон с хубава победа, която класира " Щутгарт " за първи път в групите на Шампионската лига. Вкарах от дузпа след 3 пропуснати. Преди това бях направил серия от 18 вкарани. После в 3 опита не съумях и в последния си мач имах опция против " Волфсбург " с маркираната дузпа да приключа кариерата си с гол. През този сезон имахме много дузпи. Няколко индивида направихме пропуски и най-после отново пристигна моят ред (смее се). Тъй че спомените ми от този момент са доста хубави. 2 година по-рано Феликс Магат ни избави от изпадане от Бундеслигата и ни сподели, че с този тим " Щутгарт " ще стигне до Шампионската лига. Смяхме му се мислено, само че след това тъкмо това се случи.
Бенефисът ви 5 дни по-късно събра голям брой международни футболни звезди и ваши дългогодишни съотборници в националния тим. Какви са спомените за страстите ви от този момент?
- Беше неповторимо. Спомените за този ден ще останат вечно у мен, а и считам, че и в аналите на българския футбол. Нашата генерация по една или друга причина досега се оказва най-успешната. Направеното от нас и до момента се напомня, тъй като, за жал, не последва друго такова показване. Все отново имаме нещо, някои страни и това нямат. Малка страна сме, с малко население. Сега художествената гимнастика лиши известността на футбола. Да са живи и здрави девойките. А ние ще би трябвало да се борим да си върнем основата, върху която може да се гради модел на работа.
Иначе бенефисът ми стана страховит посредством партньорството на " Щутгарт " и " Мерцедес ". Тогава се явявах като емблематична фигура на клуба, за който играх 8 година За бенефиса излязохме с едни минимодели на " Мерцедес ". Преживяването беше неповторимо. Самият мач също бе цялостен със страхотни страсти. Направиха стена на два етажа, като някои се качиха на раменете на съотборниците си, само че отново за малко да вкарам от директния свободен удар. Получи се театър, какъвто феновете чакаха. А и моментът пасна идеално - класиране за Шампионска лига, последвано от бенефиса ми, изпълнен със международни звезди, за край на сезона.
Какво се случи след прощалния мач?
- Отново от " Мерцедес " се бяха погрижили за организацията. В музея на автомобилния колос бе завършен ресторант. Аз дойдох в него с най-стария модел на " Мерцедес ", караше го тогавашният началник на концерна. Всичко беше направено, както единствено германци умеят. Живият спомен постоянно изниква в мен.
Колко е мъчно в действителност да кажеш край и кое ви накара да го извършите тъкмо в този миг? Според информациите от този момент някогашният президент на " Щутгарт " Герхард Майер-Форфелдер ви бе задържал при " швабите " при интерес и предложения от грандове като " Байерн ", " Интер " и " Барселона " с контракт, подновяващ се автоматизирано, в случай че преминете сполучливо медицински прегледи?
- На първо място, уважението ми към този човек, Бог да го елементарни. Герхард Майер-Форфелдер за мен беше неповторима персона. Та уважението към него ме накара да се размисля. Второ - реших, че е пристигнал моментът да потегли по различен път. И третото, което в действителност най-натежа, беше разводът с някогашната ми брачна половинка. Оказа доста мощно въздействие. Иначе, в случай че не беше обстановката с него, можеше да играя още 1-2 година Натрупаха ми се доста неща и взех решение да мина от другата страна - да стана треньор. Имах чудесната опция да го направя, защото Магат разгласи, че няма проблем да вляза в щаба му. По този метод освободих и клуба от задължението да заплаща на един 38-39-годишен футболист.
Наистина ли договорът ви се подновяваше автоматизирано след сполучливо прекосяване на медицински прегледи?
- Да. Герхард Майер-Форфелдер ме познаваше доста добре и бе наясно, че няма да злоупотребя с неговото доверие и когато му пристигна времето, ще се откажа самичък. Не е загадка, че той ме обичаше доста като човек и футболист. Това обаче той не смесваше с професионализма. Майер-Форфелдер нямаше по какъв начин да откаже офертите за Джоване Елбер и Фреди Бобич. Ако и мен ме бе продал, магическият триъгълник щеше тотално да изчезне. Това нямаше да бъде разбрано от хората.
Ситуацията докара до това, че Герхард Майер-Форфелдер ми направи контракт, в който имаше откупна уговорка за 70 млн. марки. За 90-те години на предишния век това бе колосална сума. Все едно в този момент 200 млн. евро. Беше ясно, че тази уговорка някой няма да може да я заплати по това време, само че тя даваше опция за договаряния. Президентът не искаше да си потеглям, а и аз към този момент бях на 32 година Тогава времената бяха по-различни. Не се залагаше на млади футболисти, както е в този момент. Така че и двете страни искахме да остана в " Щутгарт " и да завърша кариерата си там, както и се случи.
Не че не съм си представял да ида на друго място, само че съчетанието на всички детайли докара до случилото се. Имаше амплитуди в " Щутгарт " - от продобиване на купата на Германия и край за КНК до тежка битка за оцеляване в Бундеслигата. Това малко или доста ти изсмуква силата и предпочиташ да бъдеш на място, където те почитат, в сравнение с да отидеш на ново място, където да се доказваш. Аз бях към този момент име и престиж, само че в " Байерн " това не важи. Заедно с годините пораждаше възможен риск.
Да се върнем на пропуснатото европейско. Явно тласъкът не е бил задоволителен.
- И до през днешния ден скърбя, че не участвах. Не съм екстравагантна, ексцентрична персона. Повечето ми ходове са разумни и премерени, макар че на някого може да са изглеждали изненадващи. Нямаше да ми пасва да съм част от треньорския щаб на Феликс Магат и да отивам на европейско. Иначе щеше да е забавен феномен. Прецених, че не би трябвало да го върша. Няма нищо непременно в живота.
Красимир Балъков, на 24 май преди 20 години бях на стадиона в Щутгарт. Вкарахте гол от дузпа за крайното 2:0 против " Волфсбург " в последния си формален мач. Наложи се да изчакате края на дуела сред " Борусия " и " Кьолн " в Дортмунд, който приключи 1:1. Това изкачи " Щутгарт " на второто място в класирането и го класира непосредствено в групите на Шампионската лига. Със съотборниците си се бяхте събрали в центъра на терена и след известието на диктора за резултата в Дортмунд ликувахте дружно с почитателите. Какво си мислихте при чакането? Не съжалявахте ли, че няма да играете в Шампионската лига? А в действителност с отказването си се лишихте и от това да участвате с националния тим и на второ европейско състезание.
- Тогава си мислих точно за тези 2 неща - че няма да играя в Шампионската лига и няма да вземам участие на европейско състезание в Португалия. За жал, по този начин се получи. Всичко към моето отричане бе проведено авансово. Нямаше по какъв начин да трансформира нещата, а несъмнено ми се искаше. От друга страна, бях удовлетворен, че краят на кариерата ми бе сполучлив. Завършихме превъзходен сезон с хубава победа, която класира " Щутгарт " за първи път в групите на Шампионската лига. Вкарах от дузпа след 3 пропуснати. Преди това бях направил серия от 18 вкарани. После в 3 опита не съумях и в последния си мач имах опция против " Волфсбург " с маркираната дузпа да приключа кариерата си с гол. През този сезон имахме много дузпи. Няколко индивида направихме пропуски и най-после отново пристигна моят ред (смее се). Тъй че спомените ми от този момент са доста хубави. 2 година по-рано Феликс Магат ни избави от изпадане от Бундеслигата и ни сподели, че с този тим " Щутгарт " ще стигне до Шампионската лига. Смяхме му се мислено, само че след това тъкмо това се случи.
Бенефисът ви 5 дни по-късно събра голям брой международни футболни звезди и ваши дългогодишни съотборници в националния тим. Какви са спомените за страстите ви от този момент?
- Беше неповторимо. Спомените за този ден ще останат вечно у мен, а и считам, че и в аналите на българския футбол. Нашата генерация по една или друга причина досега се оказва най-успешната. Направеното от нас и до момента се напомня, тъй като, за жал, не последва друго такова показване. Все отново имаме нещо, някои страни и това нямат. Малка страна сме, с малко население. Сега художествената гимнастика лиши известността на футбола. Да са живи и здрави девойките. А ние ще би трябвало да се борим да си върнем основата, върху която може да се гради модел на работа.
Иначе бенефисът ми стана страховит посредством партньорството на " Щутгарт " и " Мерцедес ". Тогава се явявах като емблематична фигура на клуба, за който играх 8 година За бенефиса излязохме с едни минимодели на " Мерцедес ". Преживяването беше неповторимо. Самият мач също бе цялостен със страхотни страсти. Направиха стена на два етажа, като някои се качиха на раменете на съотборниците си, само че отново за малко да вкарам от директния свободен удар. Получи се театър, какъвто феновете чакаха. А и моментът пасна идеално - класиране за Шампионска лига, последвано от бенефиса ми, изпълнен със международни звезди, за край на сезона.
Какво се случи след прощалния мач?
- Отново от " Мерцедес " се бяха погрижили за организацията. В музея на автомобилния колос бе завършен ресторант. Аз дойдох в него с най-стария модел на " Мерцедес ", караше го тогавашният началник на концерна. Всичко беше направено, както единствено германци умеят. Живият спомен постоянно изниква в мен.
Колко е мъчно в действителност да кажеш край и кое ви накара да го извършите тъкмо в този миг? Според информациите от този момент някогашният президент на " Щутгарт " Герхард Майер-Форфелдер ви бе задържал при " швабите " при интерес и предложения от грандове като " Байерн ", " Интер " и " Барселона " с контракт, подновяващ се автоматизирано, в случай че преминете сполучливо медицински прегледи?
- На първо място, уважението ми към този човек, Бог да го елементарни. Герхард Майер-Форфелдер за мен беше неповторима персона. Та уважението към него ме накара да се размисля. Второ - реших, че е пристигнал моментът да потегли по различен път. И третото, което в действителност най-натежа, беше разводът с някогашната ми брачна половинка. Оказа доста мощно въздействие. Иначе, в случай че не беше обстановката с него, можеше да играя още 1-2 година Натрупаха ми се доста неща и взех решение да мина от другата страна - да стана треньор. Имах чудесната опция да го направя, защото Магат разгласи, че няма проблем да вляза в щаба му. По този метод освободих и клуба от задължението да заплаща на един 38-39-годишен футболист.
Наистина ли договорът ви се подновяваше автоматизирано след сполучливо прекосяване на медицински прегледи?
- Да. Герхард Майер-Форфелдер ме познаваше доста добре и бе наясно, че няма да злоупотребя с неговото доверие и когато му пристигна времето, ще се откажа самичък. Не е загадка, че той ме обичаше доста като човек и футболист. Това обаче той не смесваше с професионализма. Майер-Форфелдер нямаше по какъв начин да откаже офертите за Джоване Елбер и Фреди Бобич. Ако и мен ме бе продал, магическият триъгълник щеше тотално да изчезне. Това нямаше да бъде разбрано от хората.
Ситуацията докара до това, че Герхард Майер-Форфелдер ми направи контракт, в който имаше откупна уговорка за 70 млн. марки. За 90-те години на предишния век това бе колосална сума. Все едно в този момент 200 млн. евро. Беше ясно, че тази уговорка някой няма да може да я заплати по това време, само че тя даваше опция за договаряния. Президентът не искаше да си потеглям, а и аз към този момент бях на 32 година Тогава времената бяха по-различни. Не се залагаше на млади футболисти, както е в този момент. Така че и двете страни искахме да остана в " Щутгарт " и да завърша кариерата си там, както и се случи.
Не че не съм си представял да ида на друго място, само че съчетанието на всички детайли докара до случилото се. Имаше амплитуди в " Щутгарт " - от продобиване на купата на Германия и край за КНК до тежка битка за оцеляване в Бундеслигата. Това малко или доста ти изсмуква силата и предпочиташ да бъдеш на място, където те почитат, в сравнение с да отидеш на ново място, където да се доказваш. Аз бях към този момент име и престиж, само че в " Байерн " това не важи. Заедно с годините пораждаше възможен риск.
Да се върнем на пропуснатото европейско. Явно тласъкът не е бил задоволителен.
- И до през днешния ден скърбя, че не участвах. Не съм екстравагантна, ексцентрична персона. Повечето ми ходове са разумни и премерени, макар че на някого може да са изглеждали изненадващи. Нямаше да ми пасва да съм част от треньорския щаб на Феликс Магат и да отивам на европейско. Иначе щеше да е забавен феномен. Прецених, че не би трябвало да го върша. Няма нищо непременно в живота.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ