195 години от рождението на Петко Р. Славейков
Днес се навършват 195 години от рождението на Петко Рачов Славейков. Големият български възрожденец, стихотворец, журналист и преводач, се ражда на 17 ноември 1827 година във Велико Търново, само че корените му са свързани и с възрожденска Трявна. Дядото и бащата на Петко Славейков са родом отсам, а по-късно ориста го среща и с красивата Ирина, с която основава своето семейство.
„ През 1853 година той се дами за щерката на чорбаджи Иван Райков – Ирина и от този брак се раждат деветте им деца, седем от които остават живи. “разказва госпожа Ирина Димитрова – организатор в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, в архива на който се съхранява черновата на значимото за Търновската епархия прошение с искане за църковна автономия на българите от 1856 година, резултат от непоколебимата и поредно битка на Славейков за отвоюване на църковен суверенитет.
Неговият живот, значимо дело и принос, които остават трайно в историята на страната ни наблюдава и господин Кольо Дабков – старши специалист „ Култура, обучение, спорт и опазване на здравето “ към Община Трявна. С неговите мемоари Ви срещаме в идващите редове.
ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ
/17.11.1827 – 01.07.1895/
Петко Славейков е роден в Търново. Майка му почива два месеца след неговото раждане. За това, че не е лишен от наставнически грижи и топлота, доста дължи на своя татко и втората му жена. Буден, ученолюбив и надарен, Петко Славейков бързо минава през тогавашните степени на учебното обучение и самичък става преподавател. Одисеята му из десетките учебни заведения по българските земи от 1843 до 1888 година е тематика, почтена за настрана проучване. Както, прочее, и всяка от неговите деятелности.
Дядото и бащата на Петко Славейков са родени в Трявна. Трявна му дава най-дълъг заслон по време на неговите училищен странствания – от 1849 до 1853 година,– бранейки го с напъните на своите духовни първенци поп Йовчо и Никифор Даскалов от злобата и коварството на гръцкия търновски епископ Неофит. Тревненка е дамата на поета Ирина Райкова. Нейна зестра е къщата /днес музей Славейкова къща/, където са родени 9-те деца на Славейкови.
Липсата на редовно обучение Петко Славейков преодолява с непрекъснато самообразоване и непрекъснати книжовни занимания. Той разсънва за живот редица страни от българската нематериалност, трансформирайки се в един от бащите на националното ни просвещение. Водач в битката за самостоятелна българска черква. Издава и редактира повече от 23 вестника и списания. Сред тях: първото списание за литература “Смесна китка ”/1852/, първият язвителен вестник “Гайда ” /1863 – 67/, първото женско списание “Ружица ” /1871/, първото детско списание “Пчелица ” /1871/.
Издава над 75 книги – истински и преводни. Преводач на Хайне, Пушкин, Гогол, Дефо. Превежда Библията на новобългарски език взаимно с Христодул Сичан – Николов, А.Лонг и Ел. Ригс по поръка на Библейското сдружение /1864-66/. Съставя речник на българския език /недовършен/. Издава 2 сборника с национални песни /1860 и 1868/. Събира над 17000 поговорки, пословици гатанки и имена. Организатор на първата българска етнографска галерия.
Бележит участник в политическите битки за национално избавление. Руски осведомител в Кримската война, заговорник във въстанието на Капитан дядо Никола /1856/, лидер, преводач и прокурист на съветските войски в Руско-турската осовободителна война/1877-78/. Участва в защитата на Стара Загора, в боевете при Шипка, лидер на колоната на ген. Скобелев при зимното прекосяване на Балкана през Химитлийската пътека.
Един от водачите на Либералната партия в Княжество България със важен принос в изработването и приемането на Търновската конституция /1879/. Председател на Народното събрание /1880/, министър на народнотопросвещение /1880/, министър на вътрешните работи /1880-81, 1884-85/, непринуден участник в Сръбско-българската война като основен контрольор по санитарното дело /1885/.
Непоколебимо отстояващ своите демократически правила и народностни позиции, Петко Славейков е неведнъж задържан, интерниран и политически преследван както преди, по този начин и след Освобождението. Нищо обаче не е в положение да пекърши ренесансовия дух на огромния българин, който умира в София, спечелил приживе националното почитание и благодарност като “дядо Славейков ”.
Кольо Дабков
В чест на българския стихотворец, журналист и политик е повдигнат колосален монумент в Трявна, както и бюст-паметник пред входа на Славейковото учебно заведение в града, чийто патрон е точно Петко Славейков.
„ През 1853 година той се дами за щерката на чорбаджи Иван Райков – Ирина и от този брак се раждат деветте им деца, седем от които остават живи. “разказва госпожа Ирина Димитрова – организатор в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, в архива на който се съхранява черновата на значимото за Търновската епархия прошение с искане за църковна автономия на българите от 1856 година, резултат от непоколебимата и поредно битка на Славейков за отвоюване на църковен суверенитет.
Неговият живот, значимо дело и принос, които остават трайно в историята на страната ни наблюдава и господин Кольо Дабков – старши специалист „ Култура, обучение, спорт и опазване на здравето “ към Община Трявна. С неговите мемоари Ви срещаме в идващите редове.
ПЕТКО РАЧОВ СЛАВЕЙКОВ
/17.11.1827 – 01.07.1895/
Петко Славейков е роден в Търново. Майка му почива два месеца след неговото раждане. За това, че не е лишен от наставнически грижи и топлота, доста дължи на своя татко и втората му жена. Буден, ученолюбив и надарен, Петко Славейков бързо минава през тогавашните степени на учебното обучение и самичък става преподавател. Одисеята му из десетките учебни заведения по българските земи от 1843 до 1888 година е тематика, почтена за настрана проучване. Както, прочее, и всяка от неговите деятелности.
Дядото и бащата на Петко Славейков са родени в Трявна. Трявна му дава най-дълъг заслон по време на неговите училищен странствания – от 1849 до 1853 година,– бранейки го с напъните на своите духовни първенци поп Йовчо и Никифор Даскалов от злобата и коварството на гръцкия търновски епископ Неофит. Тревненка е дамата на поета Ирина Райкова. Нейна зестра е къщата /днес музей Славейкова къща/, където са родени 9-те деца на Славейкови.
Липсата на редовно обучение Петко Славейков преодолява с непрекъснато самообразоване и непрекъснати книжовни занимания. Той разсънва за живот редица страни от българската нематериалност, трансформирайки се в един от бащите на националното ни просвещение. Водач в битката за самостоятелна българска черква. Издава и редактира повече от 23 вестника и списания. Сред тях: първото списание за литература “Смесна китка ”/1852/, първият язвителен вестник “Гайда ” /1863 – 67/, първото женско списание “Ружица ” /1871/, първото детско списание “Пчелица ” /1871/.
Издава над 75 книги – истински и преводни. Преводач на Хайне, Пушкин, Гогол, Дефо. Превежда Библията на новобългарски език взаимно с Христодул Сичан – Николов, А.Лонг и Ел. Ригс по поръка на Библейското сдружение /1864-66/. Съставя речник на българския език /недовършен/. Издава 2 сборника с национални песни /1860 и 1868/. Събира над 17000 поговорки, пословици гатанки и имена. Организатор на първата българска етнографска галерия.
Бележит участник в политическите битки за национално избавление. Руски осведомител в Кримската война, заговорник във въстанието на Капитан дядо Никола /1856/, лидер, преводач и прокурист на съветските войски в Руско-турската осовободителна война/1877-78/. Участва в защитата на Стара Загора, в боевете при Шипка, лидер на колоната на ген. Скобелев при зимното прекосяване на Балкана през Химитлийската пътека.
Един от водачите на Либералната партия в Княжество България със важен принос в изработването и приемането на Търновската конституция /1879/. Председател на Народното събрание /1880/, министър на народнотопросвещение /1880/, министър на вътрешните работи /1880-81, 1884-85/, непринуден участник в Сръбско-българската война като основен контрольор по санитарното дело /1885/.
Непоколебимо отстояващ своите демократически правила и народностни позиции, Петко Славейков е неведнъж задържан, интерниран и политически преследван както преди, по този начин и след Освобождението. Нищо обаче не е в положение да пекърши ренесансовия дух на огромния българин, който умира в София, спечелил приживе националното почитание и благодарност като “дядо Славейков ”.
Кольо Дабков
В чест на българския стихотворец, журналист и политик е повдигнат колосален монумент в Трявна, както и бюст-паметник пред входа на Славейковото учебно заведение в града, чийто патрон е точно Петко Славейков.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ