Отбелязваме 173 години от рождението на Христо Ботев
Днес се навършват 173 години от рождението на Христо Ботев - един от най-великите български поети и революционери!
Ботев живее единствено 28 години, само че остава в националната памет както с творчеството си, по този начин и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение.
Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер. По това време във вестник „ Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Ботев - „ Майце си ".
От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „ Дунавска зора ". През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски.
През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новия орган на революционната партия - в. „ Знаме ".
През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „ Песни и стихотворения ". Априлското въстание го подтиква да сътвори чета, на която става челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „ Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах - по здрач след сражението патрон пронизва Ботев.
Животът на огромния стихотворец и бунтовник завършва прекомерно рано, само че следите, които оставя в българската история са дълбоки и той няма да бъде пропуснат в никакъв случай.
Предлагаме ви да си припомните една от най-великите произведения на Христо Ботев - "Майце си ":
***
Ти ли си, мале, така жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та друмник вървя злочестен ази
и срещам това, що душа ненавижда?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат благи приятели,
че с тях вкупом и аз се дръзвам,
само че те не знаят, че аз веч гния,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво имам вяра -
фантазии и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене обич и вяра;
само че тука към този момент не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, доста мечтаях
благополучие, популярност да забележим двама,
мощ усещах - що не желаях?
Но за вси желби подготви яма!
Една сал клета, една остана:
в обятия твои благи да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя благи
аз да прегърна желая без завист,
пък тогаз дано измръзнат жили,
пък тогаз дано изгния в гроба!
Ботев живее единствено 28 години, само че остава в националната памет както с творчеството си, по този начин и с революционното си дело.
Роден е на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение.
Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер. По това време във вестник „ Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Ботев - „ Майце си ".
От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „ Дунавска зора ". През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски.
През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новия орган на революционната партия - в. „ Знаме ".
През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „ Песни и стихотворения ". Априлското въстание го подтиква да сътвори чета, на която става челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „ Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах - по здрач след сражението патрон пронизва Ботев.
Животът на огромния стихотворец и бунтовник завършва прекомерно рано, само че следите, които оставя в българската история са дълбоки и той няма да бъде пропуснат в никакъв случай.
Предлагаме ви да си припомните една от най-великите произведения на Христо Ботев - "Майце си ":
***
Ти ли си, мале, така жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та друмник вървя злочестен ази
и срещам това, що душа ненавижда?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат благи приятели,
че с тях вкупом и аз се дръзвам,
само че те не знаят, че аз веч гния,
че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво имам вяра -
фантазии и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене обич и вяра;
само че тука към този момент не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, доста мечтаях
благополучие, популярност да забележим двама,
мощ усещах - що не желаях?
Но за вси желби подготви яма!
Една сал клета, една остана:
в обятия твои благи да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя благи
аз да прегърна желая без завист,
пък тогаз дано измръзнат жили,
пък тогаз дано изгния в гроба!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ