Днес се навършват 173 години от рождението на Христо Ботев

Днес се навършват 173 години от рождението на Христо Ботев - един от най-великите български поети и революционери!

Ботев живее единствено 28 години, само че остава в националната памет както с творчеството си, по този начин и с революционното си дело.

Роден е на 25 декември 1847 година (нов жанр - 6 януари 1848 г.) в Калофер в фамилията на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е преподавател Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под управлението на своя татко и през 1863 година приключва калоферското учебно заведение.

Октомври същата година отпътува за Русия и се записва частен възпитаник във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година Известно време е преподавател в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 година се завръща в Калофер, стартира да проповядва протест против чорбаджии и турци, след което дефинитивно напуща Калофер. По това време във вестник „ Гайда ", редактиран от П. Р. Славейков, е оповестено първото стихотворение на Ботев - „ Майце си ".

От октомври 1867 година живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „ Дунавска зора ". През идващите години се мести от град на град, известно време живее дружно с Левски.

През 1872 година е задържан за тайна революционна активност и изпратен във Фокшанския затвор, само че освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като помощник и съредактор на революционния орган. Започва дейната му активност като публицист и под негова редакция стартира да излиза новия орган на революционната партия - в. „ Знаме ".

През 1875 година взаимно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „ Песни и стихотворения ". Априлското въстание го подтиква да сътвори чета, на която става челник. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „ Радецки " и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 година е последният тежък пердах - по здрач след сражението патрон пронизва Ботев.

Животът на огромния стихотворец и бунтовник завършва прекомерно рано, само че следите, които оставя в българската история са дълбоки и той няма да бъде пропуснат в никакъв случай.

Предлагаме ви да си припомните една от най-великите произведения на Христо Ботев - "Майце си ":

***

Ти ли си, мале, така жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та друмник вървя злочестен ази

и срещам това, що душа ненавижда?

Бащино ли съм пропил имане,

тебе ли покрих с дълбоки рани,

та мойта младост, мале, зелена

съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат благи приятели,

че с тях вкупом и аз се дръзвам,

само че те не знаят, че аз веч гния,

че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам

да му разкрия що в душа тая;

кого аз любя и в какво имам вяра -

фантазии и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,

ти си за мене обич и вяра;

само че тука към този момент не се надявам

тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, доста мечтаях

благополучие, популярност да забележим двама,

мощ усещах - що не желаях?

Но за вси желби подготви яма!

Една сал клета, една остана:

в обятия твои благи да падна,

та туй сърце младо, таз душа страдна

да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя благи

аз да прегърна желая без завист,

пък тогаз дано измръзнат жили,

пък тогаз дано изгния в гроба!