Днес се навършват 152 години от рождението на Пенчо Славейков
Днес се навършват 152 години от рождението на изтъкнатия български стихотворец и интелектуалец Пенчо Славейков.
Роден е на 27 април 1866 година в град Трявна, в фамилията на Ирина и Петко Славейкови, които имат още 6 деца – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка.
Пенчо Петков Славейков е един от участниците в литературния кръг „ Мисъл “, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Първоначално учи в родния си град, след това в Стара Загора, където през 1876 година татко му е назначен за преподавател. По това време се случва и опустошителното опожаряване на Града на липите, което оставя бездънен отпечатък в съзнанието на бъдещия стихотворец на индивидуализма. По-късно тези мемоари оказват помощ на за написването на известната "Кървава ария ".
За малко живее в Сливен, по-късно в Търново, а в края на 1879 година се открива в София, където учи до 1881 година Славейков продължава образованието си в Пловдив, а по-късно следва литература и философия в Лайпциг. По време на този престой Славейков написва най-силните си творби „ Ралица”, „ Бойко” и „ Неразделни”, които са събрани в книгата „ Епически песни”.
Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и шеф (1909 – 1911) на Народната библиотека, шеф на Народния спектакъл (1908 – 1909).
На 10 юли 1911 година министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста шеф на Народната библиотека и го назначава организатор на учебния музей при Министерството на националното просвещение. Славейков не заема длъжността и отпътува за чужбина. Живее на разнообразни места – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Силният нравствен терор утежнява здравето му. Славейков прави героични старания да работи. В края на ноември идва в Италия. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца.
През 1912 година Славейков още веднъж е на път - през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки схващане и успокоение, което не получава в родината си. Последната година от живота си прекарва в курортното населено място Брунате над езерото Комо, където на 28 май 1912 година умира. Погребан е в селското гробище, а през 1921 година костите му са пренесени в България.
През 2007 година в Брунате е подложен негов монумент, дело на скулптора Валентин Старчев.
9
Роден е на 27 април 1866 година в град Трявна, в фамилията на Ирина и Петко Славейкови, които имат още 6 деца – Христо, Иван, Рачо, Райко, Донка, Пенка.
Пенчо Петков Славейков е един от участниците в литературния кръг „ Мисъл “, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Първоначално учи в родния си град, след това в Стара Загора, където през 1876 година татко му е назначен за преподавател. По това време се случва и опустошителното опожаряване на Града на липите, което оставя бездънен отпечатък в съзнанието на бъдещия стихотворец на индивидуализма. По-късно тези мемоари оказват помощ на за написването на известната "Кървава ария ".
За малко живее в Сливен, по-късно в Търново, а в края на 1879 година се открива в София, където учи до 1881 година Славейков продължава образованието си в Пловдив, а по-късно следва литература и философия в Лайпциг. По време на този престой Славейков написва най-силните си творби „ Ралица”, „ Бойко” и „ Неразделни”, които са събрани в книгата „ Епически песни”.
Пенчо Славейков е поддиректор (1901 – 1909) и шеф (1909 – 1911) на Народната библиотека, шеф на Народния спектакъл (1908 – 1909).
На 10 юли 1911 година министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста шеф на Народната библиотека и го назначава организатор на учебния музей при Министерството на националното просвещение. Славейков не заема длъжността и отпътува за чужбина. Живее на разнообразни места – Люцерн, Хофлу, Горат, Гьошенен, Андермат, Лугано. Силният нравствен терор утежнява здравето му. Славейков прави героични старания да работи. В края на ноември идва в Италия. Най-дълго се задържа в Рим – 3 месеца.
През 1912 година Славейков още веднъж е на път - през Флоренция, към Енгандините, към планината, търсейки схващане и успокоение, което не получава в родината си. Последната година от живота си прекарва в курортното населено място Брунате над езерото Комо, където на 28 май 1912 година умира. Погребан е в селското гробище, а през 1921 година костите му са пренесени в България.
През 2007 година в Брунате е подложен негов монумент, дело на скулптора Валентин Старчев.
9 Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ