Днес се навършват 15 години от освобождането на българските медици,

Днес се навършват 15 години от освобождането на българските медици, наказани в Либия и завръщането им на българска земя.

Петте медицински сестри и палестинският доктор Ашраф ал Хаджудж прекараха осем години и половина при извънредно тежки условия в либийски затвор, доктор Здравко Георгиев беше повече от пет години в пандиза. За освобождението на сестрите основна роля изигра брачната половинка на френския президент Сесилия Саркози. Как живеят в този момент две от сестрите Кристияна Вълчева и Валя Червеняшка?

На 24 юли 2007 година към 10 часа сутринта френски държавен аероплан каца на летище София. От него слизат петте медицински сестри, наказани в Либия - Кристияна Вълчева, Валя Червеняшка, Нася Ненова, Снежана Димитрова и Валентина Сиропуло. Обвинени, че са заразили със СПИН либийски деца, сестрите прекарват в пандиза осем години и половина, напомня Българска национална телевизия.

Петнайсет години след спасението се срещаме с Кристияна и Валя. Кристияна е рехабилитатор във Военно-медицинска академия в столицата. Казва, че ще означи годишнината непретенциозно, със брачна половинка си - доктор Здравко Георгиев, прекарал пет години дружно с медицинските ни сестри в либийския затвор.

Кристияна Вълчева: Това е ден като всеки останал ден, ние към този момент сме напълно в руслото на живота, тъй че тези неща отминават, а са минали към този момент и 15 години.

Виждате ли се с другите?

Кристияна Вълчева: Да. Най-често се виждам с Нася, тъй като живеем в един блок, а и имаме някаква по-специална като сестринска връзка с нея. И с останалите се виждаме, само че по-рядко.

Кристияна споделя, че след завръщането си през 2007-ма кандидатства да следва " Рехабилитация ", три години е студентка, а от 2010 година работи във Военно-медицинската академия. Сега оказва помощ на заболели с инсулт, фрактури и други болести. Рехабилитацията била младежката ѝ фантазия, само че преди време не й стигнал бала. Казва, че в този момент времето й върви доста по-бързо в сравнение с в пандиза.



" Роди ми се внук, доста неща се случиха, имам нова специалност, срещам се с разнообразни хора, просто е напълно друго и времето минава бързо ", споделя тя.

Кристияна споделя, че пациентите ѝ доста постоянно се сещят коя е.

На училицата се е случвало и да ме прегръщат и да плачат и да ме целуват и да ми описват какъв брой доста са следили нашия случай. Все още хората ме познават.

Кристияна постоянно си спомня за Сесилия Саркози като за ярък лъч в тази история.

" Тя е просто, може да се каже, нашата независимост. Какви са били заслугите й и какво е било подмолно и така нататък ние не сме се интересували в тоя миг. Ние се интересувахме, че една жена идва, приказва с Кадафи и след което ние се прибираме вкъщи. "

И друга от медицинските ни сестри - Валя Червеняшка си спомня с признателност за Сесилия Саркози.

" Тя като Богородица ми се яви. Сесилия Саркози пристигна дружно с Бенита Фереро-Валднер и сподели " Аз съм тук, с цел да ви взема... влязохме вътре в самолета и Сесилия приказва с Никола Саркози, само че той очевидно не има вяра и даде на Кристияна телефона и тя споделя " Да, всички сме, и Здравко " и по този начин в 6:25 ч. отлепи самолетът.

Въпреки че към този момент е пенсионерка, Валя Червеняшка е здравна сестра в детското поделение на болничното заведение в Бяла Слатина. В същото поделение, в което е работила преди Либия.

" Децата ме зареждат, тези 10 години дето ги пропуснах в Либия, просто в този момент си ги наваксвам. Чувствам се, че мога да работя, че ми е прелестно. "

Валя споделя, че най-тежкият ѝ миг в либийския затвор е бил, когато чува за смъртната присъда. Помага ѝ единствено вярата в миналото да види децата си. В първите минути и часове на българска земя, сестрите просто не били на себе си, споделя Валя. Не вярвали какво се случва. Търсели се непрестанно една друга. Да са дружно, по табиет. Сега Валя не желае да си спомня за предишното.

" Гледайки в клетката както сме, все едно не съм вътре Валя, а съм непряк наблюдаващ, дотам съм се абстрахирала от случая и не запомнила. Там, в Либия постоянно сме усещали поддръжката на елементарния българин, постоянно... "

И Кристияна, и Валя към този момент мислят единствено за бъдещето - за работата, която им доставя наслада и за внуците Кристиян, Никол и Александра. Кристияна споделя, че към този момент не си спомня за мъчителите си, счита, че те ще дават отговор пред по-висша мощ. За Кадафи споделя, че е желала да остане жив и да бъде съден.

А огромният извод за нея от всичко случило се е - българската дипломация да се грижи повече за българите в чужбина.