Днес се навършват 149 години от залавянето на Васил Левски.

Днес се навършват 149 години от залавянето на Васил Левски.

Буквално преди дни си отиде виртуозният публицист Росен Янков, създател на едно от най-ярките следствия с научни доказателства, че Апостола е бил предаден.



Публикуваме текста на Росен Янков без редуциране.
КАРТА: Върху съветската топографска карта от 1877 година са нанесени пътят на Левски, Никола и заптиетата

Предаден ли е Васил Левски? Това е най-дългият теоретичен спор в България. Преди време в. " 168 часа " заведе екип от геоморфолози в една околност покрай Ловеч и неговите проучвания сложиха завършек на разногласието по този въпрос.
ВИДИМОСТ: Карта на видимостта от Пази мост, направена от доктор Балтакова.

Васил Левски е бил предаден!
РАЗРЕЗ: Секторът от Пази мост до Седловината, ограничаваща видимостта. Нивелационен прорез, направен от доктор Ахинора Балтакова.

Вие обаче си го знаехте, нали? И то още от читанките - че Левски е предаден от поп Кръстьо. Дължите това разбиране на Вазов и Захари Стоянов. Всъщност то е литературно предрешение. Точно като концепцията, че Крали Марко е бил левент, е едно типично фолклорно предрешение.

АРХИВИ: Тази фотография от Държавния списък е една от 7-те, направени при възстановка на пътя на Апостола при започване на ХХ век. Обективът е ориентиран обратно към Пази мост, откакто той е бил отминат от Левски. Горе вдясно е обозначено мястото на Гьола, където е имало чешма и параклис.

Тезата за измяната се гради още от деня на осъществяването му
ПРОВЕРКА: Доц. Александър Сарафов насочва прибора от Пази мост към билото. Христо Тотев (на заден план) сверява по карта.

Също от този момент обаче тя се и подкопава, с цел да стане с годините най-горещо защитаваната и най-страстно оспорваната теза в нашата история. По нея се води и най-дългата социална полемика в България.

В първите десетилетия господства мнението, че предателят на Левски е поп Кръстьо. След 1944 година съперниците на тази теза напълно изчезват, защото с антицърковния си възторг тя е комфортна за властта и става публична. След краха на комунизма обаче, още през 1990 година махалото се люшва наопаки и поп Кръстьо стартира да печели фенове най-вече измежду своите земляци от Ловешкия край.
УРЕДИ: Теодолитът, с който екипът засече координатите на Пази мост и на реперите в бранша на изток от него.
Но около това и самата религия в измяната стартира се разклаща като негоден зъб и някой ден ще ви я изкъртят.
РЕЛИКВА: Пази мост в днешния му тип. Това е една от спирките на Левски по пътя към неговата Голгота.

Никак няма да ви заболи. Дори ще изпитате облекчение, че ето, не сме народ от предатели, а за своята крах Левски си е бил отговорен самичък.
СЪРАТНИЦИ: Николчо Цвятков (вляво) и Христо Латинеца са с Левски до последния му мирис и не го издават.

НЕУМЕСТНО: Снимка от височина на местността сега. Бялата стрелка указва мястото на Пази мост в гъсталака. Вдясно проличава и надписът в възхвала на Българска комунистическа партия, който 40 години пречи да се откри видимостта.

Било е злополучна последица от една инцидентна среща с 2 заптиета, при която той постъпил по неволя, самоуверено, неразумно.
Любомир Банчев

Разбираемо пояснение, комфортно и преференциално за всички. Не и за Васил Левски, само че пък нали той си няма гроб, в който да се обърне.
ЗАСЛУГА: Любомир Банчев от Ротари клуб демонстрира табелата на Пази мост. От 2 година по почин на клуба мястото е направено налично.

Щом обаче от единствено една среща зависи дали е имало изменничество, отговорът очевидно се намира таман на мястото на тази среща. А и нали се знае с акуратност къде се е състояла тя - на Пази мост.

А това пък какво е?

Константин Илиев задава този въпрос в публикация през 1987 година Той е създател на пиесата " Великденско вино " - разтърсващ моноспектакъл на поп Кръстьо с глухоням клисар. Илиев е може би хилядният създател след Вазов, който съпоставя Левски с Христос и бесилото му с Голгота. Това е най-високата допустима, сюблимната метафора в българската литература.

В публикацията Илиев разсъждава върху епизод на Пази мост с присъединяване на Апостола от 26 декември 1872 година Авторът е родом от близкото село Горно Павликени и като дете е играел до моста. Илиев счита, че

Пази мост пази отговора на въпроса за измяната.

За ранните биографи на Левски то е неоспорим факт и те не си вършат труда да го потвърдят по подобаващ метод на моста. А за късните към този момент е било невероятно, с изключение на всичко друго и тъй като паметта за самия мост се е изтрила.

Установява го самият Илиев. През 80-те години той пита в музея на Левски в Ловеч къде е мостът. Оказало се, че даже експертите там не знаели. Имало околност с това име, само че за мост не подозирали. Петнадесет години по-късно и аз вървях да подпитвам за моста с желание да пиша тази публикация. Лутах се 3 часа все по инструкции на локални хора.

Ако се движиш с кола от Ловеч за Севлиево, Пази мост е единствено на 15-20 метра вляво от пътя, само че няма да го видиш поради гъстия буренак. Една старица с крава ме заведе чак до него, с цел да ми го покаже. Разгърнах шубраците и го видях - мост от зидан камък, здрав, с идеална дъговидна конструкция.

Старият път през него още проличава. Отдолу е минавал избухлив поток, който към този момент е пресушен. С времето мястото е обраствало с дървета и шубраци и мостът е потъвал в безмълвие.

Какво се случва там?

През декември 1872 година издайничеството на Димитър Общи и другите хванати от Арабаконашкото премеждие към този момент е дало плодове. Разгромени са комитетите в Тетевенско, Орханийско и Ловешко, задържаните са стотици.

Левски е най-издирваният на Балканите, управляващите разполагат със словесното му изложение и с настояща негова фотография. Той обаче си прави работата, обикаля Тракия и взема ограничения да избави организацията си. После през Сопот и Троян се промъква в Ловеч, с цел да вземе архива на Централния комитет и да го отнесе през Търново във Влашко.

Левски провежда пътуването си от Ловеч със смайваща точност за детайлите и с подсигуряване. Нищо не е оставено на случайността, няма самоувереност и даже капка несъобразителност. Ден преди него за Къкрина е проводен Христо Латинеца, комитетски човек и притежател на хана там, с цел да го отвори за нощуването на Апостола.

На 26 декември, втория ден на Коледа, към 16 часа Левски поема от Ловеч през Стратеш. Това е най-късият ден в годината - единствено 9 часа, и той към този момент преваля.

Облечен е по турски - с ямурлук, пояс и потури в цвят " вишне чуру " (тъмновишнев). Пуснал е на 50 крачки начело брата на своята укривателка Величка Хашнова с още 2 момчета, сякаш играят, а в действителност да гледат за постове и засади.

На пътя откъм махалата Дръстене се появява Никола Цвятков Бакърджията, член на комитета. Той е на кон и е зашил комитетската архива в самара му. Тук Левски отпраща момчетата да се връщат, тъй като Никола към този момент може да оглежда пътя напред от височината на коня си.

Вървят дружно и отдалече Никола вижда на Пази мост двама конни заптии. Единият е Оджоолу Асан, другият е Хасан Али чауш, включен след това и в потерята за Къкрина. Според тези, които отхвърлят да е имало изменничество, таман помакът Хасан Али има основна заслуга за залавянето на Левски. След години изниква даже негов спомен за случая, който обаче има много белези на изфабрикуван.

Пътниците умерено стигат моста. До него има чешма и Левски се отбива да пие от нея. Али чауш пита Бакърджията закъде е тръгнал. - " За Търново, ще закупувам бакър. " - " А този с тебе къде отива? " - " Не знам, застигнахме се из пътя. "

Тук Левски се обажда: " Отивам на лозето да видя какъв брой отпадък (оборски тор - бел. авт.) са ми сипали кираджиите. " И незабавно пита: " Ти познаваш ли ме? Аз те познавам. От Ловеч съм ". После кривва вдясно към лозята. Заптиетата не престават обратно към Ловеч, а Николчо - напред към Къкрина. Левски разказва необятна дъга от юг през лозята и отново излиза на пътя при Гьола, където спътникът му го чака. Там възсяда коня, а Николчо потегля пешком. Пристигат в Къкринския хан по мрачно, към 20,30 ч.

Интерпретации

Привържениците на тезата за измяната на поп Кръстьо отдават малко значение на срещата със заптиетата при Пази мост. Според тях потерята в Къкрина авансово е знаела кого ще залови.

Но за съперниците на измяната срещата на Пази мост е основна. Според тях заптиетата са се усъмнили в думите на Левски и са поостанали на моста да следят. Видели са Левски и Николчо отново дружно при Гьола и са осъзнали, че Левски ги е излъгал.

Ловешките лозя свършват току след Пази мост, а Гьола е в землището на Горно Павликени и той няма работа там. Обзети от съмнения, те ще се върнат в Ловеч, ще рапортуват на каймакама и дори ще сверят кого са срещнали с полицейската фотография на Левски.

Тази версия добре изяснява и присъединяване на Хасан Али в потерята. Нужен е бил за различаване на Апостола като единствен, който го е виждал. А каймакамът елементарно ще съобрази къде да насочи потерята и без изменничество. Няма друго място за нощувка на толкоз окъснели пасажери през зимата с изключение на в село Къкрина. Другите села след него по пътя за Севлиево са все турски.

В съмнителния спомен на Хасан Али (разказан на остарели години от сина на Христо Латинеца) той твърди, че никак не хванал религия на Левски и споделил на другия заптия: " Днес българите имат Байрям (Коледа), а тоз гяур ни баламосва, че отива да работи на лозето ". (Левски обаче споделя, че единствено ще нагледа какво е свършено, а не че ще работи.)

Контравъпросът на Левски " Ти познаваш ли ме? Аз те познавам " е избран като " непремерена, даже нападателна реакция, подбудена от лековерие ". Поведението на Левски е наричано и " много по неволя, неразумно, да не кажем самоуверено ".

По-умерените анализатори приказват за " дребна неточност на Апостола, която му е коствала живота ", и за " трагична случайност ".

Има обаче и психическо пояснение на държанието му, което е напряко безсрамно: Че Левски към този момент се бил " предал на безразличието, откакто видял, че делото му е пропаднало ".

Някои късни откриватели си дават сметка, че може да е нямало директна видимост от Пази мост до Гьола и приписват на заптиите свръхбдителност и всевъзможни, с нищо недоказани подвизи.

Според един те са се прокраднали до Гьола и са видели по какъв начин Левски и Никола се събират наново.

Според различен те ги наблюдавали чак до Къкрина и сами са събрали потерята от турските села (каквито наоколо няма). Според трети са се покачили на близкия хълм и са следили Гьола отвисоко.

Според четвърти на връщане към Ловеч са се извърнали от височина на пътя и са видели какво става при Гьола. А един създател от 1990 година самоуверено реалокира Пази мост чак на Пиклин дол, където различен поток тече в друга посока.

Ако обаче заптиетата не са видели по какъв начин Никола дочаква Апостола при Гьола, властта няма по какъв начин да съобрази, че Левски също отива в Търново и ще отседне в хана. Опирайки се на съмненията на заптиетата, тя би претърсила колибите по лозята в региона.

Няма данни да го е направила, тъй че за самоувереност на Апостола не може да става и дума. Ако има изменничество, потерята е знаела кого гони в Къкрина без значение какво са съобразявали заптиетата на Пази мост. Срещата им с Левски по никакъв метод не оказва помощ за залавянето му.

Най-важният въпрос

Така въпросът какво и до каква степен се е виждало от Пази мост оная зима става сериозно значим, с цел да се откри дали Апостолът е бил предаден.

В подтекста на събитията след 22 септември 1872 година (Арабаконашкия грабеж на Общи) и комитетите на Левски, и самият той стават жертва на цяла серия от изменничества. Никой от спорещите не ги отхвърля. Страстите са за това дали е имало и едно последно изменничество, съответно на Левски. Фаталното " Фанете тогоз! " ще да е било изречено в Ловеч след 16 часа този ден, когато предателят към този момент се е убедил, че Левски върви към Къкрина и ще преспи там.

В началото на ХХ век са правени възстановки на място по целия път до Къкрина (Виж фотографията на 7-а стр.). Няма сведения обаче да са правени особено с тази цел измервания на местността с геодезични уреди, с цел да се снемат точните координати и да се дефинира посредством триангулация, нивелация или по картографски прийом съществуване или липса на видимост от Пази мост до Гьола.

С времето този способ за търсене на истината става само вероятен. Местността е била гола, само че с годините тя обраства с дървета и шубраци. Има и залесявания, някои от които са гротескови, защото са тъкмо по пътя на Левски към неговата Голгота. А и споменът къде е бил Гьола избледнява и към този момент е загубен. Деветашкото плато, през което минава пътят за Къкрина, е карстово, с голям брой потоци, подземни реки, пещери, понори. Повечето извори обаче са каптирани в епохата на Трудово-кооперативно земеделско стопанство, а заблатените места (гьоловете) са пресушени.

Днес в Ловеч не са сигурни къде е бил Гьола, също както до неотдавна не знаеха и къде е Пази мост.

Експедицията

Затова в. " 168 часа " предложения доцент Александър Сарафов от Географския факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и гл. ас. Ахинора Балтакова да създадат изследване намясто и да дефинират зоната на видимостта. Екипът им включваше още геоморфолога Христо Тотев и Петър Нинов, специалист по кадастъра.

В публикацията си отпреди 25 година Константин Илиев се чуди за какво сходно проучване не е правено по-рано. Обяснението частично е - поради секретност на топографските карти. Те имат военно приложение и заради това са държавна загадка даже и през днешния ден. Чак през 2003 година Народното събрание подвига тайната от тях, само че не цялата. Някои типове карти остават в категорията " поверителни ", макар че към този момент има GPS, Google и сателитни фотоси.

Вечнозелена популярност на Българска комунистическа партия!

Гледката от Пази мост е запречена през 1971 година за популярност на Българска комунистическа партия. В чест на нейния конгрес баш след моста посредством засадени дървета е изписано " Х конгрес Българска комунистическа партия ".

Като всички конгреси на Българска комунистическа партия и този е исторически. Той утвърждава нова конституция, която прави Тодор Живков президент на България.

Има и други места, където горските дейци пишат обръщение във тип на гора - да вземем за пример на разклона за Копривщица е надписът " Софийски окръг ".

Надписът при Пази мост обаче се вижда добре единствено от въздуха. До разпада на Варшавския контракт край Ловеч минава трасето за всички цивилен полети до Варна, само че и до Бургас, защото зоната към Равнец е единствено за военни самолети.

Живков е можел да прочете надписа на път към резиденцията си в Евксиноград през лятото, когато дърветата са добре разлистени.

И конят приказва

Потерята в Къкрина си е нямала визия, че и Апостола е яздил коня на Николчо. Тоест Хасан Али не е видял по какъв начин Левски го яха при Гьола, а Николчо потегля пешком. Доказва го ориста на коня.

След залавянето Апостола е обискиран, ханът и прилежащата къща са претърсени. Но не и конят. Той е отведен в Ловеч като кон " йова " (свободен) на комитите. За да не го хранят, го натирват на поляните и самарът с архива се извърта под корема му. Николчо не издава нищо, въпреки че го бият с тояги още в Къкрина. От София го връщат в кауша в Ловеч през януари и на рандеву с пастрока си той му заръчва да откри коня. Онзи дава рушвет на гавазина и си го прибира. Така архивът е избавен. Никола го пази чак до 1901 година, когато го предава в музея.

Ловеч желае славата, чисти се от петното

В Ловеч има горделив консенсус сред жителите, че това е Градът на Апостола. Той е съхранил и траял делото му, запазил е загатна за него и оказва най-голяма респект към великия българин.

Левски има доста монументи в България, само че в Ловеч, а не в Карлово е най-големият. Също като статуята на Христос над Рио де Жанейро, той се извисява и като че ли закрилнически се надвесва над града от най-високата точка на старинния квартал Вароша. Внушението е, че точно в Ловеч Левски е Апостол, до момента в който в Карлово просто се е родил Васил Кунчев.

По сходен метод Враца придърпва Ботев към себе си от Калофер, отново с голям монумент, защото в националната памет гибелта на поета е доста по-величав героизъм от раждането му.

По света има голям брой аналогии за сходно отнемане на великите персони. Франция се пробва да отнеме на Италия и да присвои част от блясъка на Леонардо - най-големия талант на човечеството - защото той приключва живота си в замъка в Амбоаз и е заровен там. Крал Шарл IX го кани да заживее при двора му, дава му каквото изиска и го назовава собствен татко. Освен символен авторитет Леонардо носи на Франция и на Амбоаз големи доходи от туристи и поклонници.

Ако за родолюбивия екскурзиант в България Левски е цяла галактика, Ловеч е нейната столица. Затова и жителите му го считат за собствен съгражданин, също както в Кюстендил гледат на Майстора.

Същевременно Ловеч гледа и да се отръска от позорното клеймо на измяната на Апостола. Ако поп Кръстьо бъде оправдан, то ще се разсее сред другите обвинени, само че без късмет да бъде потвърдено изрично. Най-добре за груповия Ловеч обаче е въобще да се обори тезата за нечие изменничество и гибелта на Левски да бъде приписана на трагичната случайност на Пази мост.

За 20 години Ловеч е извървял много по този път. До портата към храма, в който е служил поп Кръстьо, има анонимна табела. В нея се споделя, че той е бил герой за свободи и че " светлата му памет бе помрачавана 120 години ". Думите " изменничество " и " Левски " липсват, въпреки подтекстът да ги изисква.

През 2010 година локалният Ротари клуб се погрижи и гъсталакът към Пази мост да бъде окастрен. На пътя и от двете направления са сложени табели със стрелки за моста. Просеката до него е подравнена, валирана и застлана с трошляк. Очаквано, на табела до моста написа, че Левски е бил хванат вследствие на инцидентната среща със заптиетата. Тази табела обаче не е анонимна.

Така тази спирка на Левски по неговия път към Голгота най-сетне е станала налична и е добила тип на свято място. Забравата над моста, за която Константин Илиев написа с такава печал, е вдигната.

Заслугата за това е най-много на члена на клуба Любомир Банчев. Той е огромен родолюбец на своя град и с подготвеност заведе екипа на " 168 часа " при моста. Разказа и какво се е случило там. Не бе изненада, че версията му изключва измяната и отдава залавянето на Апостола на " негова дребна неточност, която е обърнала колата ". Все отново Ловеч нямаше да е столицата на Левски, в случай че градските му първенци от Ротари клуб не ратуваха за това най-активно. Банчев не знаеше, къде е бил Гьола. Макар да се увлича от историята, като мебелен дизайнер той е човек на изкуството, а не на науката. Но за екипа на " 168 часа " бе явно, че Банчев е почтен и безвъзмезден. Каквато и да е историческата истина за Левски, да извадиш Пази мост от мълчанието е цивилен героизъм първо на Константин Илиев, след това и на Любомир Банчев.