Днес се навършват 145 години от рождението на големия български

Днес се навършват 145 години от рождението на огромния български стихотворец Пейо Яворов.

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 1 януари (стар стил) 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а по-късно работи в системата на българските пощи до 1901 година

От 1897 година е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година. Първоначално Яворов е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „ Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903 “.

В София Яворов става помощник и редактор на литературното списание „ Мисъл “. През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).

През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, само че тя умира от туберкулоза. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „ Безсъници “.

След 1908 година той дефинитивно се посвещава на националноосвободителното придвижване и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е определен за първия кмет на Неврокоп след неговото избавление.

Фатална се оказва любовта на Пейо Яворов към Лора Каравелова, щерка на премиера Петко Каравелов. Бурната им обич има драматичен край. На 29 ноември 1913 година тя се прострелва. Яворов е сломен и прави несполучлив опит за самоубийство. На 29 октомври 1914 година поетът изпива отровата, натисна спусъка и оставя осиротял цялостен един народ.

-------------------

Хайдушки песни

На Гоце Делчев

I

Ден денувам - кътища потайни

нощ преспивам - пътища незнайни;

няма тато, нито мама -

тато да ругае,

мама да ридае...

Леле моя

ти Пирин планино!

Море черно

цариградско вино.

С зложелател врагувам - мяра съгласно мяра,

с мил благувам - религия зарад вяра;

нямам братец, ни сестрица -

братец да ме хвали,

а сестра да жали...

Леле моя

сабя халосия!

Море люта

одринска ракия.

Бог богува - дано си богува,

цар цари - века ли цари?

Нямам либе, първа любов -

мене да чака

и да ме оплаква...

Леле моя

пушка огнебойка!

Море тънка

солунска госпожица.

II

Да бяха, либе, да бяха,

да бяха злато ковано

твоите руси косици...

Мяна бих сторил благо за драго

хранена коня,

мяна за богатство,

турци да пъдя!

Да бяха, либе, да бяха,

да бяха огън елмази

твоите черни очици...

Мяна бих сторил благо за драго

пушка бойлия,

мяна за богатство,

турци да удрям!

Да бяха, либе, да бяха,

да бяха маргар мъниста

твоите бели зъбици...

Мяна бих сторил благо за драго

сабя по воля,

мяна за богатство,

турци да заколвам!

III

- Хубава горо - пусия,

де гиди пушка бойлия.

Връщат се хора от пазар,

мина ще Лазо чифлигар;

ей бука листи отрони -

патрон ще Лаза догони,

войводо.

- " Връщат с хора от пазар,

мина ще Лазо чифлигар;

бре бука листи отрони -

поличба.

патрон ще Лазо догони

за в гроба...

А палмък ми пали главата,

тъга ми мъчи душата,

дружино. "

- Пръте за крушка трънушка,

де гиди клетва хайдушка.

Знаен е Лазо по света,

черен грабител и в кръвта;

ей зло на злия въздава

левент, що шета за популярност,

войводо.

- " Знаен е Лазо по света,

черен грабител и в кръвта;

бре зло на злия въздава -

и дано! -

Юнак, що шета за популярност

навека...

А жалост ми е жалост-умора,

Лазова дъщеря възлюбена,

дружино. "

IV

Сън сънуваш, ой несрета,

опустяла младост,

гроб в усоя, гроб сирашки

под шумата гъста.

И на гроба, ой несрета,

опустяла младост,

кръстоклоне - кръст юначен,

и пиле на кръста.

Заран пиле, ой несрета,

опустяла младост,

пей, подрежда по какъв начин сирака

сирашки е минал.

Вечер пиле, ой несрета,

опустяла младост,

пей, подрежда по какъв начин юнака

левент е умрял.

Сън сънувах, ой несрета,

опустяла младост,

сън сънувах, сън поличба -

сънувах си гроба...