Освобождението струва на България 32 тона злато
Днес се навършват 144 години от Освобождението на България от Османско иго .
На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя, който поставя завършек на Руско-турската война (1877-1878) година и урежда, въпреки и неокончателно, отделяне на Трета българска страна след близо пет века османско господство в България. Няколко месеца по-късно обаче неговите разпореждания са унищожени с Берлинският контракт от 1/13 юли 1878 година, който урежда измененията в ситуацията на Османската империя след Руско-турската война (1877 - 1878).
Именно в Берлинския контракт (член 22) е регламентиран и окупационният дълг на България към Русия. Окупационният дълг се образува от разноските на императорското държавно управление в Санкт Петербург по поддръжката на окупационните съветски военни елементи и гражданската администрация - Управлението на императорския съветски комисар в Княжеството 1878/1879 година
Русия не стопира да купува задгранична валута и злато
Страната към този момент е с четвъртите по величина валутни активи в света
Сумата е изчислена на 10 618 250 рубли и 40 копейки - 89 640 000 златни лв. - 32 тона злато, тъй че въпросното ръководство е коствало много скъпо на страната.
" Наистина, единствено персоналната заплата на комисаря e 600 хиляди фр./зл. лева, до момента в който за цивилната листа на българския княз са планувани 500 хиляди фр. ", написа в История на външния държавен дълг на България 1878-1990 година на Българска национална банка.
Русия икономисва злато и копейки за черни дни
Валутните запаси на страната са в размер на $622,8 милиарда
Дългът се изплащал на съветското държавно управление по негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. Надхвърлящ 2 млн. зл. лева, анюитетът се погасявал от клоновете на Българската национална банка в Русе, Варна и след 1885 година в Пловдив, които трябвало да насочват в тази сметка огромна сума от своите обороти. Например през март - април 1890 година от общо изплатените по всички пера 4.401 млн. лева Русенският клон внася по сметка Окупационен дълг в Париба 3.804 млн. зл. лв.. През същата година Българска народна банка превежда на Париба по съветската сметка общо 8 867 000 лв..
Източник:
През 1890 година е направена една вноска, само че постоянното погашение е възобновено едвам през 1896 година, след 10-годишен раздор в дипломатическите връзки сред двете страни. Окупационният дълг на Княжество България е дефинитивно погасен през 1902 година със средства от огромния външен заем, издаден посредством Банка Париба. До тази дата София издължава на Петербург общо 26 446 000 лв.. Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано неведнъж до 1912 година. Тогава България и Русия договарят проект за погасяването му, който по този начин и не е задействан.
Окупационният дълг е банален след Първата международна война със съглашение сред държавното управление на Александър Стамболийски и болшевиките. В последна сметка България заплаща на Русия за освобождението си - 27 070 609 лв..
На 3 март 1878 година е подписан Санстефанският кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя, който поставя завършек на Руско-турската война (1877-1878) година и урежда, въпреки и неокончателно, отделяне на Трета българска страна след близо пет века османско господство в България. Няколко месеца по-късно обаче неговите разпореждания са унищожени с Берлинският контракт от 1/13 юли 1878 година, който урежда измененията в ситуацията на Османската империя след Руско-турската война (1877 - 1878).
Именно в Берлинския контракт (член 22) е регламентиран и окупационният дълг на България към Русия. Окупационният дълг се образува от разноските на императорското държавно управление в Санкт Петербург по поддръжката на окупационните съветски военни елементи и гражданската администрация - Управлението на императорския съветски комисар в Княжеството 1878/1879 година
Русия не стопира да купува задгранична валута и злато
Страната към този момент е с четвъртите по величина валутни активи в света
Сумата е изчислена на 10 618 250 рубли и 40 копейки - 89 640 000 златни лв. - 32 тона злато, тъй че въпросното ръководство е коствало много скъпо на страната.
" Наистина, единствено персоналната заплата на комисаря e 600 хиляди фр./зл. лева, до момента в който за цивилната листа на българския княз са планувани 500 хиляди фр. ", написа в История на външния държавен дълг на България 1878-1990 година на Българска национална банка.
Русия икономисва злато и копейки за черни дни
Валутните запаси на страната са в размер на $622,8 милиарда
Дългът се изплащал на съветското държавно управление по негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. Надхвърлящ 2 млн. зл. лева, анюитетът се погасявал от клоновете на Българската национална банка в Русе, Варна и след 1885 година в Пловдив, които трябвало да насочват в тази сметка огромна сума от своите обороти. Например през март - април 1890 година от общо изплатените по всички пера 4.401 млн. лева Русенският клон внася по сметка Окупационен дълг в Париба 3.804 млн. зл. лв.. През същата година Българска народна банка превежда на Париба по съветската сметка общо 8 867 000 лв..
Източник:
През 1890 година е направена една вноска, само че постоянното погашение е възобновено едвам през 1896 година, след 10-годишен раздор в дипломатическите връзки сред двете страни. Окупационният дълг на Княжество България е дефинитивно погасен през 1902 година със средства от огромния външен заем, издаден посредством Банка Париба. До тази дата София издължава на Петербург общо 26 446 000 лв.. Изплащането на източнорумелийската част на дълга е отлагано неведнъж до 1912 година. Тогава България и Русия договарят проект за погасяването му, който по този начин и не е задействан.
Окупационният дълг е банален след Първата международна война със съглашение сред държавното управление на Александър Стамболийски и болшевиките. В последна сметка България заплаща на Русия за освобождението си - 27 070 609 лв..
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ