Отбелязваме 141 години от рождението на Пейо Яворов
Днес се навършват 141 години от рождението на Пейо Яворов. Полагайки пред лика му венци и цветя, поморийци уважиха гениалния стихотворец.
Пейо Тотев Крачолов се ражда в Чирпан на 13 януари 1878 година, само че 21 години по-късно в Поморие се ражда Пейо Яворов – един от най-големите български поети на XX век.
Отдавна е признато, че същинският креативен дебют на символиста е точно в тогавашно Анхиало, а едногодишното престояване в градчето (1899-1900 г.) е и най-плодотворният му интервал - написва над 35 стихотворения и поеми, раждат се и нови претекстове, които ще осъществя по-късно върху белия лист.
„ В Анхиало написах „ Калиопа “, въодушевен от една хубава мома българка… “ – изповядва се в незавършената си автобиография Яворов.
Величествената морска панорама, на която Яворов се е любувал от скалите, носещи през днешния ден неговото име, е въодушевила и следното стихотворение:
Житейски дребни грижи са всичко похабили —
размислиш ли, несъзнателно сърцето те боли;
а мечти такива… С кого ли, боже благи,
с кого душевни страдания човек да показа?
Орел затворен в клетка, обезпокоителен дух отпада
и дреме полусънен в мечтана самота;
търпи ли се оная убийствена скука от
хорската пазарна и жалка суетност?
Пейо Тотев Крачолов се ражда в Чирпан на 13 януари 1878 година, само че 21 години по-късно в Поморие се ражда Пейо Яворов – един от най-големите български поети на XX век.
Отдавна е признато, че същинският креативен дебют на символиста е точно в тогавашно Анхиало, а едногодишното престояване в градчето (1899-1900 г.) е и най-плодотворният му интервал - написва над 35 стихотворения и поеми, раждат се и нови претекстове, които ще осъществя по-късно върху белия лист.
„ В Анхиало написах „ Калиопа “, въодушевен от една хубава мома българка… “ – изповядва се в незавършената си автобиография Яворов.
Величествената морска панорама, на която Яворов се е любувал от скалите, носещи през днешния ден неговото име, е въодушевила и следното стихотворение:
Житейски дребни грижи са всичко похабили —
размислиш ли, несъзнателно сърцето те боли;
а мечти такива… С кого ли, боже благи,
с кого душевни страдания човек да показа?
Орел затворен в клетка, обезпокоителен дух отпада
и дреме полусънен в мечтана самота;
търпи ли се оная убийствена скука от
хорската пазарна и жалка суетност?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ




