Навършват се 140 години от рождението на Яворов
Днес се навършват 140 години от рождението на огромния български стихотворец Пейо Яворов. От 11.30 до 13.00 часа, в двора на къщата музей „ П. К. Яворов “, на ул. „ Г. С Раковски “ в столицата, студенти поети от СУ „ Св. Климент Охридски” ще показват свои произведения, отдадени на поета.
По самодейност на Дирекция „ Култура “ към Столична община ще бъдат раздавани и флаери с творби на Яворов, а стихове на поета ще звучат в осъществяване на актрисата Силвия Лулчева и украинската поетеса Анна Багряна.
Експозицията на къща музей „ П. К. Яворов “ ще може да бъде прегледана в границите на работния ден, освен това гратис.
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а по-късно работи в системата на българските пощи до 1901 година
От 1897 година е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година. Първоначално Яворов е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „ Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903 “.
В София Яворов става помощник и редактор на литературното списание „ Мисъл “. През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, само че тя умира от туберкулоза. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „ Безсъници “.
След 1908 година той дефинитивно се посвещава на националноосвободителното придвижване и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е определен за първия кмет на Неврокоп след неговото избавление.
Фатална за поета се оказва връзката му с Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, за която той се дами през 1912 година Запазената преписка сред тях свидетелствува за една бурна обич, белязана от подозрения и пристрастености. Трагичната развръзка стартира на 29 ноември 1913 година, когато Лора се самоубива, а Яворов прави опит да я последва. Изстрелът в слепоочието обаче единствено го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го вини, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отрова и се прострелва, този път сполучливо.
тагове Пейо Яворов годиншина 13 януари 1878 година
По самодейност на Дирекция „ Култура “ към Столична община ще бъдат раздавани и флаери с творби на Яворов, а стихове на поета ще звучат в осъществяване на актрисата Силвия Лулчева и украинската поетеса Анна Багряна.
Експозицията на къща музей „ П. К. Яворов “ ще може да бъде прегледана в границите на работния ден, освен това гратис.
Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари остарял стил) 1878 година. Учи в гимназията в Пловдив, а по-късно работи в системата на българските пощи до 1901 година
От 1897 година е в контакт с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. За пръв път влиза в Македония като въстаник на Михаил Чаков през 1902 година. Първоначално Яворов е редактор на разнообразни издания, свързани с македоно-одринското революционно придвижване – „ Дело “, „ Свобода или гибел “, „ Автономия “, „ Илинден “. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред “ във вестник „ Глас македонски “. Четник е на Яне Сандански и става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). В 1909 година издава мемоарно есеистичната си книга „ Хайдушки копнения. Спомени от Македония 1902 – 1903 “.
В София Яворов става помощник и редактор на литературното списание „ Мисъл “. През 1901 година издава първата си стихосбирка „ Стихотворения “, чието второ издание от 1904 година е с увод от Пенчо Славейков. В този интервал поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния спектакъл. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
През 1906 година се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, само че тя умира от туберкулоза. През 1907 година излиза втората му стихосбирка „ Безсъници “.
След 1908 година той дефинитивно се посвещава на националноосвободителното придвижване и ВМОРО. Става доброволец в Македоно-одринското опълчение по време на Балканските войни /1912-1913 г./ и е определен за първия кмет на Неврокоп след неговото избавление.
Фатална за поета се оказва връзката му с Лора Каравелова, щерка на държавника Петко Каравелов, за която той се дами през 1912 година Запазената преписка сред тях свидетелствува за една бурна обич, белязана от подозрения и пристрастености. Трагичната развръзка стартира на 29 ноември 1913 година, когато Лора се самоубива, а Яворов прави опит да я последва. Изстрелът в слепоочието обаче единствено го ослепява. Съкрушен от правосъдния развой и от мълвата, която го вини, че е палач, на 29 октомври 1914 година поетът взема огромна доза отрова и се прострелва, този път сполучливо.
тагове Пейо Яворов годиншина 13 януари 1878 година
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ