Разказ за събитията и опълченците, освободили България
Днес се навършват 140 години от Освобождението на България. По този мотив от Novini.bg се свързахме с гл. ас. доктор Николай Иванов от НВИМ, който ни описа за събитията отпреди 140 години, създали ни горди българи и освободили страната ни.
"На 3 март означаваме 140 години от възобновяване на българската държавност след пет вековно османско господство. В резултат на Руско-турската война България се появява на политическата карта на Европа, дава опция за свободно и без значение развиване на българите и за приобщаването им към модерния европейски свят. Всичко това е с помощта на стотиците хиляди бойци от Руската войска, които в продължение на близо година се борят против Османската империя. За това този ден е толкоз значим за нас, тъй като се показваме на политическата карта на Европа след дългогодишно неявяване ", сподели доктор Иванов.
"В паметта на българите са се запечатали няколко събития, част от които са на Дунавския фронт. На първо място можем да определим Манифеста за оповестяването на войната, който е на 24 април 1877. Знаково за нас събитие е и връчването на Самарското знаме на 3-та Опълченска тайфа от великия княз Николай Николаевич, на 18 май. Друго знаково събитие е десантът на главните сили на съветската дунавска войска в Свищов на 27 юни 1877 година, с който поход стартира освобождението по българските земи. Освобождението на София е другото основно събитие, защото съветските войски са посрещнати от многохилядни бойци ", добави гл. ас. доктор Николай Иванов.
"Най-важният миг в освобождението ни са решителните боеве за Шипка на 22 и 23 август 1877 година. Руското командване допуска, че армията на Сюлейман паша ще се опита да премине Стара Планина през Твърдишкия проход. В следствие съветските войски са ориентирани към Елена, само че дейностите им се оказват неверни ", описа историкът.
"Сюлейман паша насочва армиите си към Шипченския проход, а от страна на българите защитата на прохода е поверена на габровските отряди командвани от Деружински. На прохода са ситуирани 36-ти Орловски пехотен полк, първите пет дружини на българското опълчение и няколко специфични команди. Това са общо 5500 и 27 оръдия. Тези войски са ръководени от военачалник Столетов, със задачата да се оправят с армията на Сюлейман паша, състояща се от 27 000 души и 63 оръдия. Въпреки численото предимство на османската войска, нашите бойци се борят почтено. Опълченците не отстъпват на съветските войски по нищо. Армията на Сюлейман паша бива спряна ", добави Иванов за борбите довели до българското избавление.
"Овладяването на Плевен се оказва основен миг, който взема решение крайния излаз на войната. Командваният западен отряд не преценява обстановката към Плевен, в който има малко турски войски и откакто завладява Никопол забавя офанзивата към Плевен, което разрешава на Осман паша да трансферира главните си сили от Видин в Плевен. Следват три доста кръвопролитни борби, заради които съветските и румънските войски претърпяват съществени загуби. Като общо за двете армии човешките загуби са над 22 хиляди души ", описа историкът за основната борба в Плевен.
"След това военачалник Гурко поема западен отряд, като след опити за завземане на 10 декември Сюлейман паша афишира капитулация със своята над 40 хилядна войска. С помощта на българското население в доста тежки зимни условия част от южния и западния отряд минава Стара планина, съвсем по същото време се завладява и София, на 4 януари 1878 година, като съществена силова база ", добави Иванов.
"На 8 януари отрядът на Радецки разгромява лагера на Вайсел паша и разгромява и минава 22 хиляди турски бойци. Начело на българското опълчение е назначен военачалник Столетов. В багра при Стара Загора има 500 жертви от опълченците, които са се били самоуверено. Българите дават своя принос в развиването на бойните дейности и демонстрират, че са подготвени да умрат в стълкновение за освобождението на България ", сподели още той.
"Санстефанският кротичък контракт е подписан на 3 март 1878 г и поставя завършек на Руско-турската освободителна война. Пълномощници на съветското държавно управление по време на договарянията са граф Игнатиев и Александър Мелидов. В резултат на договарянията се подписва договорът, по силата на който, Османската империя признава основаването на трибутарно българско княжество. Границата, която обгръща страната ни е от съвсем цялата етническа територия на българския народ. Окончателното решение на въпроса с България се случва на 13 юни на Берлинския конгрес ", приключи гл. ас. доктор Николай Иванов.
"На 3 март означаваме 140 години от възобновяване на българската държавност след пет вековно османско господство. В резултат на Руско-турската война България се появява на политическата карта на Европа, дава опция за свободно и без значение развиване на българите и за приобщаването им към модерния европейски свят. Всичко това е с помощта на стотиците хиляди бойци от Руската войска, които в продължение на близо година се борят против Османската империя. За това този ден е толкоз значим за нас, тъй като се показваме на политическата карта на Европа след дългогодишно неявяване ", сподели доктор Иванов.
"В паметта на българите са се запечатали няколко събития, част от които са на Дунавския фронт. На първо място можем да определим Манифеста за оповестяването на войната, който е на 24 април 1877. Знаково за нас събитие е и връчването на Самарското знаме на 3-та Опълченска тайфа от великия княз Николай Николаевич, на 18 май. Друго знаково събитие е десантът на главните сили на съветската дунавска войска в Свищов на 27 юни 1877 година, с който поход стартира освобождението по българските земи. Освобождението на София е другото основно събитие, защото съветските войски са посрещнати от многохилядни бойци ", добави гл. ас. доктор Николай Иванов.
"Най-важният миг в освобождението ни са решителните боеве за Шипка на 22 и 23 август 1877 година. Руското командване допуска, че армията на Сюлейман паша ще се опита да премине Стара Планина през Твърдишкия проход. В следствие съветските войски са ориентирани към Елена, само че дейностите им се оказват неверни ", описа историкът.
"Сюлейман паша насочва армиите си към Шипченския проход, а от страна на българите защитата на прохода е поверена на габровските отряди командвани от Деружински. На прохода са ситуирани 36-ти Орловски пехотен полк, първите пет дружини на българското опълчение и няколко специфични команди. Това са общо 5500 и 27 оръдия. Тези войски са ръководени от военачалник Столетов, със задачата да се оправят с армията на Сюлейман паша, състояща се от 27 000 души и 63 оръдия. Въпреки численото предимство на османската войска, нашите бойци се борят почтено. Опълченците не отстъпват на съветските войски по нищо. Армията на Сюлейман паша бива спряна ", добави Иванов за борбите довели до българското избавление.
"Овладяването на Плевен се оказва основен миг, който взема решение крайния излаз на войната. Командваният западен отряд не преценява обстановката към Плевен, в който има малко турски войски и откакто завладява Никопол забавя офанзивата към Плевен, което разрешава на Осман паша да трансферира главните си сили от Видин в Плевен. Следват три доста кръвопролитни борби, заради които съветските и румънските войски претърпяват съществени загуби. Като общо за двете армии човешките загуби са над 22 хиляди души ", описа историкът за основната борба в Плевен.
"След това военачалник Гурко поема западен отряд, като след опити за завземане на 10 декември Сюлейман паша афишира капитулация със своята над 40 хилядна войска. С помощта на българското население в доста тежки зимни условия част от южния и западния отряд минава Стара планина, съвсем по същото време се завладява и София, на 4 януари 1878 година, като съществена силова база ", добави Иванов.
"На 8 януари отрядът на Радецки разгромява лагера на Вайсел паша и разгромява и минава 22 хиляди турски бойци. Начело на българското опълчение е назначен военачалник Столетов. В багра при Стара Загора има 500 жертви от опълченците, които са се били самоуверено. Българите дават своя принос в развиването на бойните дейности и демонстрират, че са подготвени да умрат в стълкновение за освобождението на България ", сподели още той.
"Санстефанският кротичък контракт е подписан на 3 март 1878 г и поставя завършек на Руско-турската освободителна война. Пълномощници на съветското държавно управление по време на договарянията са граф Игнатиев и Александър Мелидов. В резултат на договарянията се подписва договорът, по силата на който, Османската империя признава основаването на трибутарно българско княжество. Границата, която обгръща страната ни е от съвсем цялата етническа територия на българския народ. Окончателното решение на въпроса с България се случва на 13 юни на Берлинския конгрес ", приключи гл. ас. доктор Николай Иванов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ