Съединението – напред към националния идеал
Днес се навършват 132 години от съединението на Източна Румелия и Княжество България.
В идващите редове ще откриете подробна история на събитията, предшествали една от най-значимите дати в Следосвобожденската ни история - 6 септември 1885 година
Успешните военни дейности на съветската войска и българското опълчение от 1877 и 1878 година принуждават Османската империя да признае провалянето си. Вследствие на това, през март месец 1878 година, стартират мирни договаряния, след които излиза наяве, че на картата на Балканския полуостров, след близо пет вековно спиране, още веднъж се появява България. Границите ѝ, планувани от останалия в историята като Санстефански предварителен контракт, обгръщат съвсем всички земи, които са обитаеми с българи и трансформират младата страна в една от най-големите на полуострова с нейните близо 180 000 км² повърхност.
Официалният контракт, подписан в Берлин, трансформира първичните показа на българите. Той планува основаването на трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак. Създава се и самостоятелната област Източна Румелия, която обаче остава под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя.
Това разделяне предопределя ориста на България през идващите десетилетия. Нейна съществена цел става обединяването на всички българи в една страна, като през идващите години политическият хайлайф ще се стреми таман към това. Доказателство за решителността на българите е Кресненско-Разложкото въстание, което избухва единствено няколко месеца след подписването на Берлинския контракт. Въпреки грешките и неналичието на единна стратегия, въстанието демонстрира, че българският народ няма да се помири със статуквото.
В идващите няколко години на дневен ред излиза обединяването на Княжество България и Източна Румелия, което става факт на 6 септември 1885 година. То се явява първата действителна стъпка към сбъдването на националния блян и се подрежда измежду най-големите каузи, готови и осъществени от българи.
При подготовката на Съединението и в битката за неговата отбрана българите демонстрират политическа зрялост, а единствено месец по-късно и военна героизъм в боевете при Сливница, Драгоман, Пирот и Видин. В идващите редове ще ви срещнем детайлно със протичащото се в Източна Румелия, с цел да добиете по-добра визия по какъв начин тъкмо Съединението става факт.
Източна Румелия – устройство, стопанска система и политика
Според Берлинският контракт Ихтиманска Средна гора, северното било на Родопите, Странджа и Черно море са обособени в самостоятелна област с измисленото име Източна Румелия. Тя остава под политическото и военно господство на султана и обгръща към 35 901 км² повърхност с население от към 816 000 души, от които към 2/3 са българи. Българското съзнание на региона се потвърждава най-добре от обстоятелството, че през Априлското въстание точно териториите, попадащи в рамките на Източна Румелия дават най-вече жертви (т.нар. Пловдивски окръг). Друга причина за голямото предпочитание на управленческия хайлайф на Княжество България да реализира допустимо най-скоро Съединението е икономическото положение на Източна Румелия, което в някои области е доста по-добро от това в Княжеството.
Според предписанията на Берлинския контракт, Източна Румелия би трябвало да се построява въз основата на органичен правилник, който да бъде направен от интернационална комисия. Той съставлява главен закон на региона като съзнателно не е наименуван конституция, с цел да се подчертае зависимостта на териториалната единица от Османската империя. Първоначално работата на изработващата го комисия стартира в Цариград, само че след това е преместена в Пловдив. По време на съвещанията ѝ турската власт прави опит да вкара погранични гарнизони в региона, само че с помощта на бързата реакция на българите опитът остава несполучлив. Това се дължи най-много на изпратения спомен до Високата врата, направен от Марин Дринов и Иван Ев. Гешов, в който те декларират, че българите ще окажат въоръжена опозиция при изпращането на турска войска. Това се оказва задоволително Османската империя да се откаже от упоритостите си за погранични гарнизони.
Комисията заседава до 14 април 1879 година. Приетият от нея Органически правилник спомага за запазването на българския темперамент на региона. За формален език в региона е открит българският. Основният закон на Източна Румелия е по-консервативен спрямо признатата на 16 април 1879 година Търновска конституция.
Изпълнителната власт в региона е поверена в ръцете на генерал-губернатор, подпомаган от основен секретар. Върховната законодателна власт се упражнява от Областното заседание, което е в 56-членен състав. 36 от членовете му се избират директно от народа, 10 са там по право, а останалите 10 са назначавани от генерал-губернатора. Тези 10 от тях, които са там по право, са духовните началници на петте етнически християнски общности, мюфтията, основният инспектор на финансите, ръководителят на Върховният съд и ръководителят на висшите съдилища за административни разноски. Създаден и директорат, който поема функционалностите на държавно управление и е назначаван от генерал-губернатора. Създадена и е горна камара на събранието, наречена сенат. Той е формиран от 10 члена и работи сред съвещанията на Областното заседание.
За първи генерал-губернатор на Източна Румелия е определен Александър Богориди. Той е наследник на Стефан Богориди и правнук на Софроний Врачански. За негов основен секретар е избран Гавраил Кръстевич. Директората формиран от Богориди е със мощно изразено българско наличие. Четирима от неговите седем члена са българи. Областта е разграничена на окръзи и околии. Те се ръководят от префекти и околийски началници.
За развиването на региона извънредно значими са първите избори за Областно заседание. Борбата за тези 36 места се води главно на етнически принцип, сред българи, турци и гърци. В последна сметка българите безапелационно печелят, което е следващото доказателство за българското съзнание на огромна част от популацията в региона. От 36 депутати, които влизат посредством избор, 31 са българи, 2 турци и 3 гърци. Така българският детайл дефинитивно печели борбата за превъзходство в ръководството на региона.
Впоследствие стартира и оформянето на обособени партии, разграничени не толкоз на етнически, колкото на идеологически принцип. Оформя се двупартийна система. Основните две политически сили са Народната и Либералната партия. Народната партия е формирана от по-заможните пластове на обществото. Тя съумява да притегли някои от патриотично настроените интелектуалци, както и някои от някогашните участници в национално-освободителите битки. Народната партия е проруски настроена. На нея също по този начин симпатизира основният секретар Гавраил Кръстевич.
Либералната партия показва ползите на средноимотните пластове в обществото. Тя също по този начин има въздействие над част от интелигенцията. За разлика от демократичната партия в княжеството, не се употребява с поддръжката на дребните притежатели. Партията се утвърждава като водеща и на изборите извършени през 1883 година печели безапелационно болшинство. Тя също по този начин се употребява с доверието на генерал-губернатора, което покачва нейният престиж.
Подготовка и първи опити за съединяване
След неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание от 1879 година българите виждат, че силите им към момента не са задоволителни, с цел да реализиран съединението посредством една война с Османската империя. Така те вземат решение да опитат да осъществят своя блян благодарение на дипломацията. Още с избирането си княз Батенберг изследва интернационалната конюнктура за една съединистка акция, само че бързо схваща, че никоя европейска мощ няма интерес да поддържа един подобен акт. Политическата конюнктура обаче последователно се трансформира и експлоадирането на гръцко-турската война, както и спечелването на изборите в Англия от Уилям Гладстон, карат българския хайлайф да счита, че подобаващият миг е настъпил.
През 1880 година в Княжеството идват представители на Изотчна Румелия, които да координират дейностите си с локалните дейци. В резултат на тяхното посещаване е основан Централен скришен комитет и е направена стратегия за деяние. През май месец същата година се организира заседание. На него като представители на Княжеството участват Стефан Стамболов и Георги Живков. На събранието е определен Централен комитет. Главни фигури в него са Константин Величков, Иван Ст. Гешов, други Георги Странски и други Решено е за Лондон да замине преподавателя в Робърт лицей в Цариград, Стефан Панаретов. Там неговата задача е да разбере формалната позиция на Англия по въпроса за Съединението. Надеждите на българите обаче се оказват напразни. Българският представител е признат хладно, а в същото време министър-председателя на България, Драган Цанков, заема резервирана позиция.
През идващите години дипломатическите опити за съединяване значително са прекратени. Виждайки това, редица дейци, вярващи че пътят към обединяване неизбежно ще докара до боен спор се обръщат към комитетите „ Единство “. Те се основават скоро след подписването на Берлинския контракт и имат за цел да подкрепят, било то посредством оръжия или военно образование, българите, останали отвън рамките на Княжеството. В Източна Румелия комитет „ Единство “ се основава в Пловдив с ръководител Екзарх Йосиф, по негова самодейност се откриват и голям брой гимнастически сдружения из цялата територия на региона, които спомагат за увеличение на военна просвета на българите.
С приключването на режима на пълномощията външното състояние на страната се усъвършенства. Това работи позитивно за подготвянето на нов дипломатически опит за съединяване. В началото на 1884 година се основава такава опция. Предпоставка за това е изтеклият мандат на Александър Богориди като генерал-губернатор. Изтича също по този начин и мандата на ръководещата демократична партия. Разгаря се остра предизборна битка сред двете съществени партии. Народната партия за привличане на гласове необятно прокламира съединистката концепция. В цялата област стартират манифестации в поддръжка на съединението. На 1 април 1884 година се организира най-мащабният от тях, който се организира пред съветското консулство в Пловдив. Иван Ст. Гешов и Христо Христо са изпратени на дипломатическа задача в Лондон, Париж и Виена, с цел да ревизират дали ситуацията е Европа е подобаваща за обединяване на българските земи. Както и през 1880 година обаче, те са посрещнати хладно на всякъде. В последна сметка наречената съединистка, Народна партия печели болшинство в Областното заседание. След възкачването си на власт обаче водачите и декларират, че момента за съединяване е несъответствуващ. Поради това тя си печели прозвището „ лъжесъединистка “.
За трети път концепцията за съединяване се подхваща съществено в края на 1884 година, когато дейците на новосъздадения Българския скришен централен революционен комитет (БТРЦК) вземат решение да обединят напъните си в името на концепцията. Комитетът избира за собствен ръководител Захари Стоянов, а от устава му ясно си проличава приемствеността с концепциите на Каравелов и Левски. Постепенно организацията се разраства – откриват се нови комитети, от ден на ден революционери, някогашни хъшове, учители и опълченци се включват към нея. Заражда се и концепцията да се оказва помощ на българите в Македония посредством чети и в последна сметка акта на съединяване да включи към територията на Княжеството с изключение на Източна Румелия и Македония. Започва да се издава и вестник „ Борба “, който служи за естрада на концепциите на бунтовниците, описвайки тежкото положение на българите, останали под властта на султана и безперспективността на Източна Румелия. Активната интервенция на министър-председателя Петко Каравелов, който се афишира срещу радикалното нарушение на Берлинския контракт с една несъответствуваща акция отрезвява Захари Стоянов, който дружно с останалите членове на БТЦРК взема решение да премисли проекта за деяние.
За акта на Съединението и интернационалния отзив от него може да прочетете в останалата част от текста на " Съединението – напред към националния блян " в уеб страницата на съдружие " Българска история ".
Основна задача на съдружие " Българска история " е съхраняването и популяризирането на българската история посредством поддръжката на два уеб страницата, обиколки на учебни заведения за изнасяне на уроци по родолюбие, основаване на просветителни клипове, документални поредици, късометражни филми и телевизионни излъчвания, отдадени на бележити лица и събития от родното минало, издаване на книги с историческа тема, а от март 2016 година и едноименно списание.
В идващите редове ще откриете подробна история на събитията, предшествали една от най-значимите дати в Следосвобожденската ни история - 6 септември 1885 година
Успешните военни дейности на съветската войска и българското опълчение от 1877 и 1878 година принуждават Османската империя да признае провалянето си. Вследствие на това, през март месец 1878 година, стартират мирни договаряния, след които излиза наяве, че на картата на Балканския полуостров, след близо пет вековно спиране, още веднъж се появява България. Границите ѝ, планувани от останалия в историята като Санстефански предварителен контракт, обгръщат съвсем всички земи, които са обитаеми с българи и трансформират младата страна в една от най-големите на полуострова с нейните близо 180 000 км² повърхност.
Официалният контракт, подписан в Берлин, трансформира първичните показа на българите. Той планува основаването на трибутарно Княжество България, включващо земите на север от Стара планина (до река Дунав) и Софийския санджак. Създава се и самостоятелната област Източна Румелия, която обаче остава под властта на султана, а земите в Македония остават част от Османската империя.
Това разделяне предопределя ориста на България през идващите десетилетия. Нейна съществена цел става обединяването на всички българи в една страна, като през идващите години политическият хайлайф ще се стреми таман към това. Доказателство за решителността на българите е Кресненско-Разложкото въстание, което избухва единствено няколко месеца след подписването на Берлинския контракт. Въпреки грешките и неналичието на единна стратегия, въстанието демонстрира, че българският народ няма да се помири със статуквото.
В идващите няколко години на дневен ред излиза обединяването на Княжество България и Източна Румелия, което става факт на 6 септември 1885 година. То се явява първата действителна стъпка към сбъдването на националния блян и се подрежда измежду най-големите каузи, готови и осъществени от българи.
При подготовката на Съединението и в битката за неговата отбрана българите демонстрират политическа зрялост, а единствено месец по-късно и военна героизъм в боевете при Сливница, Драгоман, Пирот и Видин. В идващите редове ще ви срещнем детайлно със протичащото се в Източна Румелия, с цел да добиете по-добра визия по какъв начин тъкмо Съединението става факт.
Източна Румелия – устройство, стопанска система и политика
Според Берлинският контракт Ихтиманска Средна гора, северното било на Родопите, Странджа и Черно море са обособени в самостоятелна област с измисленото име Източна Румелия. Тя остава под политическото и военно господство на султана и обгръща към 35 901 км² повърхност с население от към 816 000 души, от които към 2/3 са българи. Българското съзнание на региона се потвърждава най-добре от обстоятелството, че през Априлското въстание точно териториите, попадащи в рамките на Източна Румелия дават най-вече жертви (т.нар. Пловдивски окръг). Друга причина за голямото предпочитание на управленческия хайлайф на Княжество България да реализира допустимо най-скоро Съединението е икономическото положение на Източна Румелия, което в някои области е доста по-добро от това в Княжеството.
Според предписанията на Берлинския контракт, Източна Румелия би трябвало да се построява въз основата на органичен правилник, който да бъде направен от интернационална комисия. Той съставлява главен закон на региона като съзнателно не е наименуван конституция, с цел да се подчертае зависимостта на териториалната единица от Османската империя. Първоначално работата на изработващата го комисия стартира в Цариград, само че след това е преместена в Пловдив. По време на съвещанията ѝ турската власт прави опит да вкара погранични гарнизони в региона, само че с помощта на бързата реакция на българите опитът остава несполучлив. Това се дължи най-много на изпратения спомен до Високата врата, направен от Марин Дринов и Иван Ев. Гешов, в който те декларират, че българите ще окажат въоръжена опозиция при изпращането на турска войска. Това се оказва задоволително Османската империя да се откаже от упоритостите си за погранични гарнизони.
Комисията заседава до 14 април 1879 година. Приетият от нея Органически правилник спомага за запазването на българския темперамент на региона. За формален език в региона е открит българският. Основният закон на Източна Румелия е по-консервативен спрямо признатата на 16 април 1879 година Търновска конституция.
Изпълнителната власт в региона е поверена в ръцете на генерал-губернатор, подпомаган от основен секретар. Върховната законодателна власт се упражнява от Областното заседание, което е в 56-членен състав. 36 от членовете му се избират директно от народа, 10 са там по право, а останалите 10 са назначавани от генерал-губернатора. Тези 10 от тях, които са там по право, са духовните началници на петте етнически християнски общности, мюфтията, основният инспектор на финансите, ръководителят на Върховният съд и ръководителят на висшите съдилища за административни разноски. Създаден и директорат, който поема функционалностите на държавно управление и е назначаван от генерал-губернатора. Създадена и е горна камара на събранието, наречена сенат. Той е формиран от 10 члена и работи сред съвещанията на Областното заседание.
За първи генерал-губернатор на Източна Румелия е определен Александър Богориди. Той е наследник на Стефан Богориди и правнук на Софроний Врачански. За негов основен секретар е избран Гавраил Кръстевич. Директората формиран от Богориди е със мощно изразено българско наличие. Четирима от неговите седем члена са българи. Областта е разграничена на окръзи и околии. Те се ръководят от префекти и околийски началници.
За развиването на региона извънредно значими са първите избори за Областно заседание. Борбата за тези 36 места се води главно на етнически принцип, сред българи, турци и гърци. В последна сметка българите безапелационно печелят, което е следващото доказателство за българското съзнание на огромна част от популацията в региона. От 36 депутати, които влизат посредством избор, 31 са българи, 2 турци и 3 гърци. Така българският детайл дефинитивно печели борбата за превъзходство в ръководството на региона.
Впоследствие стартира и оформянето на обособени партии, разграничени не толкоз на етнически, колкото на идеологически принцип. Оформя се двупартийна система. Основните две политически сили са Народната и Либералната партия. Народната партия е формирана от по-заможните пластове на обществото. Тя съумява да притегли някои от патриотично настроените интелектуалци, както и някои от някогашните участници в национално-освободителите битки. Народната партия е проруски настроена. На нея също по този начин симпатизира основният секретар Гавраил Кръстевич.
Либералната партия показва ползите на средноимотните пластове в обществото. Тя също по този начин има въздействие над част от интелигенцията. За разлика от демократичната партия в княжеството, не се употребява с поддръжката на дребните притежатели. Партията се утвърждава като водеща и на изборите извършени през 1883 година печели безапелационно болшинство. Тя също по този начин се употребява с доверието на генерал-губернатора, което покачва нейният престиж.
Подготовка и първи опити за съединяване
След неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание от 1879 година българите виждат, че силите им към момента не са задоволителни, с цел да реализиран съединението посредством една война с Османската империя. Така те вземат решение да опитат да осъществят своя блян благодарение на дипломацията. Още с избирането си княз Батенберг изследва интернационалната конюнктура за една съединистка акция, само че бързо схваща, че никоя европейска мощ няма интерес да поддържа един подобен акт. Политическата конюнктура обаче последователно се трансформира и експлоадирането на гръцко-турската война, както и спечелването на изборите в Англия от Уилям Гладстон, карат българския хайлайф да счита, че подобаващият миг е настъпил.
През 1880 година в Княжеството идват представители на Изотчна Румелия, които да координират дейностите си с локалните дейци. В резултат на тяхното посещаване е основан Централен скришен комитет и е направена стратегия за деяние. През май месец същата година се организира заседание. На него като представители на Княжеството участват Стефан Стамболов и Георги Живков. На събранието е определен Централен комитет. Главни фигури в него са Константин Величков, Иван Ст. Гешов, други Георги Странски и други Решено е за Лондон да замине преподавателя в Робърт лицей в Цариград, Стефан Панаретов. Там неговата задача е да разбере формалната позиция на Англия по въпроса за Съединението. Надеждите на българите обаче се оказват напразни. Българският представител е признат хладно, а в същото време министър-председателя на България, Драган Цанков, заема резервирана позиция.
През идващите години дипломатическите опити за съединяване значително са прекратени. Виждайки това, редица дейци, вярващи че пътят към обединяване неизбежно ще докара до боен спор се обръщат към комитетите „ Единство “. Те се основават скоро след подписването на Берлинския контракт и имат за цел да подкрепят, било то посредством оръжия или военно образование, българите, останали отвън рамките на Княжеството. В Източна Румелия комитет „ Единство “ се основава в Пловдив с ръководител Екзарх Йосиф, по негова самодейност се откриват и голям брой гимнастически сдружения из цялата територия на региона, които спомагат за увеличение на военна просвета на българите.
С приключването на режима на пълномощията външното състояние на страната се усъвършенства. Това работи позитивно за подготвянето на нов дипломатически опит за съединяване. В началото на 1884 година се основава такава опция. Предпоставка за това е изтеклият мандат на Александър Богориди като генерал-губернатор. Изтича също по този начин и мандата на ръководещата демократична партия. Разгаря се остра предизборна битка сред двете съществени партии. Народната партия за привличане на гласове необятно прокламира съединистката концепция. В цялата област стартират манифестации в поддръжка на съединението. На 1 април 1884 година се организира най-мащабният от тях, който се организира пред съветското консулство в Пловдив. Иван Ст. Гешов и Христо Христо са изпратени на дипломатическа задача в Лондон, Париж и Виена, с цел да ревизират дали ситуацията е Европа е подобаваща за обединяване на българските земи. Както и през 1880 година обаче, те са посрещнати хладно на всякъде. В последна сметка наречената съединистка, Народна партия печели болшинство в Областното заседание. След възкачването си на власт обаче водачите и декларират, че момента за съединяване е несъответствуващ. Поради това тя си печели прозвището „ лъжесъединистка “.
За трети път концепцията за съединяване се подхваща съществено в края на 1884 година, когато дейците на новосъздадения Българския скришен централен революционен комитет (БТРЦК) вземат решение да обединят напъните си в името на концепцията. Комитетът избира за собствен ръководител Захари Стоянов, а от устава му ясно си проличава приемствеността с концепциите на Каравелов и Левски. Постепенно организацията се разраства – откриват се нови комитети, от ден на ден революционери, някогашни хъшове, учители и опълченци се включват към нея. Заражда се и концепцията да се оказва помощ на българите в Македония посредством чети и в последна сметка акта на съединяване да включи към територията на Княжеството с изключение на Източна Румелия и Македония. Започва да се издава и вестник „ Борба “, който служи за естрада на концепциите на бунтовниците, описвайки тежкото положение на българите, останали под властта на султана и безперспективността на Източна Румелия. Активната интервенция на министър-председателя Петко Каравелов, който се афишира срещу радикалното нарушение на Берлинския контракт с една несъответствуваща акция отрезвява Захари Стоянов, който дружно с останалите членове на БТЦРК взема решение да премисли проекта за деяние.
За акта на Съединението и интернационалния отзив от него може да прочетете в останалата част от текста на " Съединението – напред към националния блян " в уеб страницата на съдружие " Българска история ".
Основна задача на съдружие " Българска история " е съхраняването и популяризирането на българската история посредством поддръжката на два уеб страницата, обиколки на учебни заведения за изнасяне на уроци по родолюбие, основаване на просветителни клипове, документални поредици, късометражни филми и телевизионни излъчвания, отдадени на бележити лица и събития от родното минало, издаване на книги с историческа тема, а от март 2016 година и едноименно списание.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ