13 години без Тодор Колев – гласът, който още ни разсмива и замисля
Днес се навършват 13 години от гибелта на Тодор Колев – един от най-обичаните български артисти, артисти и телевизионни водещи, оставил трайна диря в културната памет на България. Макар времето да отдалечава датите, споменът за него остава жив – в репликите, които още се цитират, в песните, които не престават да звучат по радиото, и в усмивките на няколко генерации фенове.
Тодор Колев беше актьор от необичаен мащаб – комедиен гений с трагична дълбочина, артист с различим тембър и театрално наличие, което не можеше да бъде подминато. Той умееше да разсмива без да опростява, да подлага на критика без да поучава и да приказва за сериозните тематики през хумора – качество, което го направи изключително скъп в разнообразни публични интервали.
Кариерата му обгръща спектакъл, кино, телевизия и музика. Ролите му на сцената и екрана демонстрират необятен диапазон – от чиста комедия до обществена ирония и психическа драма. За мнозина той остава лицето на интелигентния български комизъм – оня, който не разчита само на смешното, а носи и горест, и подигравка, и човешка топлина.
Песните му също са неразделна част от наследството му. Те не бяха просто музикални осъществявания, а дребни разкази – с темперамент, с позиция и с онази особена усмивка „ през сълзи “, която се трансформира в негова запазена марка. Днес те не престават да се слушат освен от хората, които са го гледали онлайн, само че и от млади слушатели, откриващи го посредством архиви и интернет.
„ Свободата е като хляба – всеки ден би трябвало да си я месиш самичък. “
„ Хуморът е сериозна работа. Който не го схваща, се смее минимум. “
„ Най-страшното за един актьор е не рецензията, а безразличието. “
„ Човек може да преживее всичко, стига да не губи способността си да се смее на себе си. “
„ Сцената е място, където истината може да мине дегизирана като смешка. “
„ Аз не желая да бъда звезда. Искам да бъда човек, който хората помнят с усмивка. “
Но може би най-голямото му достижение беше способността му да бъде по едно и също време национален и изтънчен актьор. Той говореше на необятната аудитория, без да подценява интелекта ѝ. Именно по тази причина и след повече от десетилетие неявяване Тодор Колев остава настоящ – тъй като тематиките, които засягаше, и човешките недостатъци, които осмиваше, не са изчезнали.
