Днес се навършват 125 години от смъртта на Ильо Марков

Днес се навършват 125 години от гибелта на Ильо Марков – един от най-бележитите дейци на българското национално освободително придвижване. Името на Ильо челник е едно от тези, с които се свързва Освобождението на Кюстендил.

Ильо Марков е роден в село Берово, през днешния ден в рамките на Република Северна Македония, при започване на 19-и век. Има разнообразни сведения за рождената му година и датата на раждане, само че съгласно смъртния акт тя е настъпила през 1817 година, описа пред Българска телеграфна агенция историкът доцент доктор Ангел Джонев от Регионалния музей в Кюстендил.

Според сведенията, с които разполага музеят, младежките години на Ильо Марков минават в Берово. Ильо има брат и сестра, и се занимава със земеделие. В един интервал от младостта си той работи и като пандурин (пазач) в Рилския манастир, където има родственик. „ Вероятно от там е и е по-сериозната му връзка с оръжието, което ще му окаже помощ в последващите му дейности “, описа историкът Джонев.

През 40-те години на 19-и век Ильо Марков се завръща още веднъж в Берово, където се захваща със земеделие и основава семейство. От брачната половинка си Цона има три деца – една щерка и двама сина – Иван и Никола.

„ Всичко върви релативно добре досега, в който Ильо влиза в несъгласие с един от локалните турци, по чисто икономически аргументи и в последна сметка се стига до спор, приключил със гибелта на турчина – той се пробва да убие Ильо, само че в последна сметка ранява брат му. Това довежда до реакция от страна на Ильо, който убива турчина и по-късно минава в конспиративност “, описа доцент доктор Джонев.

Съпругата му твърдяла, че Ильо е отпътувал на гурбет, само че в действителност от този момент той се отдава на хайдутството. Събрал дребна чета и обикалял в прилежащите на Берово планини – Малашевската, региона Пиянец, Осоговската планина. В началото на 50-те години на 19-и век, в интервала на Кримската война – 1853-56 година, неговата чета нараснала доста числеността си. В избрани интервали от време турците се опитвали да унищожат бойната групировка, създавали отряди, които да я преследват.

„ Работело се е в две посоки – посредством опит за елиминиране с башибозушки или постоянни турски войски или посредством сговор – Ильо да се откаже от хайдушката си активност. Имаме сведения, че два пъти той се е оттеглял, като единият път го е направил с посредничеството на кюстендилския епископ и даже е дал клетва в църквата „ Св. Богородица “, че ще бъде редовен и няма да се занимава с сходна активност. Вследствие на ограничения от турската власт и опит да бъде погубен, за което бил осведомен авансово, Ильо още веднъж напуща легалния си живот и се отдава на хайдутска активност “, показва още историкът.

Турската власт пробвала да преследва освен него, само че и да нанесе удар върху фамилията му. В един подобен случай, в края на 50-те години на 19-и век, е изработен обиск в къщата му в Берово, имуществото му е конфискувано, а фамилията е интернирано в Кюстендил, като е оставено на произвола на ориста. Налагало се брачната половинка му да проси, с цел да устоя децата си. В различен миг от време, фамилията е интернирано в Скопие.

През 1861 година четата на Ильо челник се трансферира в Сръбското княжество. Там четниците се включват в легията на Георги Раковски.

„ Авторитетът на Ильо Марков е доста огромен, в един миг той даже се явява заместител на Раковски “, споделя Джонев.

При събитията през юни 1862 година в Белградската цитадела, когато турският гарнизон влиза в стълкновение със сръбската войска, българската легия също взе участие интензивно, а Ильо се демонстрира с познатия си подвиг и уменията си във военното изкуство. Заради интензивността му е награден с медал, а след сключването на примирието сред Сърбия и Турция, и превъзмогването на рецесията през лятото на 1862 година, легията е разтурена и една част от участниците в нея се реалокират към Крагуевац, където живеят в продължение близо година. Там Ильо се явява техен водач.

Значителна част от познатите български имена от по-късния революционен интервал избират да заминат с него към Крагуевац, в това число и Левски, споделя още Джонев.

След този интервал Ильо се отдава на спокоен живот, завръща се в Белград и изтегля при себе си двамата си синове. Получава от сръбското държавно управление пенсия, поради интензивността му в събитията през 1862 година. Тя не е огромна, само че с нея се устоя десетилетия наред. Ильо остава да живее в Сърбия до 1877 година. През 1876 година той се включва в Сръбско-турската война, където влиза в спор със сръбски офицери. Според свидетелства при едно от сраженията е ранен, само че не от турската войска, а в тил. Получава пострадване на дясната ръка, като се твърди, че даже са му извадени две ребра, а дясната му ръка остава неизползваема.

Ильо челник продължава своята революционна активност и при експлоадирането на Руско-турската война. Виждаме го в Свищов, по-късно в Ловеч, в 1877 година, когато оглавява една чета, в услуга на съветската войска, под управлението на ген. Гурко, който командва западния отряд, завладял София при започване на 1878 година. Тогава Ильо челник потегля към родния си край, отново в състава на съветската войска.

Назначен е като началник на по-голяма паравоенна групировка, а под управлението му попадат редица войводи. Те са ориентирани в началото към Радомир, а по-късно и към Кюстендил. В началото на 1878 година, към 7-8 януари, той идва в региона на с. Коняво, Кюстендилско, като челен отряд – разследваща група, която следи какво се случва в Кюстендил, тъй като в северните елементи на Кюстендилско има протести – известното Шопско въстание, ръководено от Симо Соколов.

В Кюстендил няма действителна власт и краткотрайната кюстендилска администрация се пробва да сътвори непрекъснато ръководство като изпраща делегация, която посредством съдействието на Ильо челник, доближава до София и влиза по отношение на вицегубернатора на София – Марин Дринов и с ген. Арнолди. Стига се до решението един отряд под командването на подполковник Задърновски от 4-ти Улановски Харковски полк – конници, да завладяват Кюстендил, което се случва на 11 януари 1878 година. За два дни Кюстендил е под техния надзор. При следващо идване на османска войска от Крива паланка, съветската част се изтегля дружно с четниците на Ильо челник към Коняво и Радомир, с цел да се образува един по-голям отряд, под командването на ген. майор Богдан Теофил Майендорф. Така, не без присъединяване на четата на Ильо челник, градът е щурмуван и високомерен в едно стълкновение по здрач, на тогавашния Антоновден. С това Кюстендил е освободен и причислен към зоната на съветската власт.

Войводата продължава своята активност и се насочва към южните лимити на Кюстендилска кааза – Пиянечкия регион, през днешния ден региона на град Делчево, в Република Северна Македония.

„ Демаркационната линия е сложена по билото на Осоговската планина, при м. Черната канара са съветските принуди. На юг минава четата на Ильо челник, която прави своята освободителна задача. Към края на януари 1878 година те проникват в региона с две задания – обезоръжаването на локалното мюсюлманско население – осъществена сполучливо с присъединяване на четата на Димитър Попгеоргиев Беровски, който се причислява към Ильовия отряд. Втората задача е да спомагат за основаване на краткотрайно българско ръководство “, споделя още историкът. От Кюстендил е изпратен Христо Векиларчов.

Векиларчов основава краткотрайно ръководство, което работи 65-70 дни, през февруари и март 1878 година, което е наричано Пиянечкото царство, тъй като в региона няма окупационна власт.

Любопитна детайлност е това, че след установяването на турската власт в края на март, при започване на април 1878 година забележителна част от християнското население на Пиянец бяга от тези региони и се открива в Кюстендил, където има празни къщи на избягали турци. По този метод популацията на Кюстендил доста се трансформира от мюсюлманско към християнско и българско. Когато Пиянечкото царство престава да съществува, войводата Ильо (февруари 1878 година) се завръща в Кюстендил.

Решенията на Берлинския конгрес от лятото на 1878 година принуждават революционерите да извадят още веднъж оръжията си. Ильо челник взе участие в подготовката за въстанието в Македония, известно като Кресненско-Разложкото. В двора на църквата „ Св. Мина “ в Кюстендил се събират войводите, охридският свещеник Натанаил се среща с тях и е определен за техен лидер. В Кюстендил се основава централният комитет и се взема решение за подготовка на въстаническите дейности, които протичат през есента на 1878 по поречието на Струма. В града, в края на 1878 година, идват и членовете на централния комитет – Стефан Стамболов и Никола Обретенов.

Ильо челник взе участие в бойните дейности в долината на река Струма в Кресненско, след което трайно се открива в Кюстендил. Изгражда дома си в региона на кюстендилската махала „ Ажундар “. От историческа персона той се трансформира и в географско наименование – при първото териториално разделяне на града, един от кварталите е наименуван Дядо Ильов квартал – източният градски квартал.

Върху по-нататъшната му социална активност повлиява едно злополучно събитие – убийството на сина му Никола. Това се случва вследствие на обстоятелството, че по това време в Кюстендил е имало доста войводи и харамии, част от които се занимавали с политическа активност, само че други се движели по ръба на закона. Жертва на такова придвижване става и синът на войводата, погубен от пограничния батальон при стълкновение.

През 1885 година, когато избухва Сръбско-българската война, макар напредналата си възраст, Ильо челник се записва като доброволец и взе участие в тази къса – към две седмици, военна акция. Десет години по-късно, през лятото на 1895 година, при четническата акция в Македония, Ильо челник е един от домакините на четниците и войводите, които търсят от него препоръки и разискват бъдещите си дейности.

По предложение на Стефан Стамболов, още през 1880 година, Ильо челник получава дребна поборническа пенсия, с която претърпява, тъй като заради присъединяване му във военния отряд от интервала на Сръбско-българската война, сърбите стопират пенсията му.

Последните години от живота си Ильо челник прекарва в Кюстендил, където живее близо 20 години. Умира на 17 април 1898 година. Смъртта му е мотив в Кюстендил да се случи невиждано събитие – всички излизат да изпратят своя съгражданин. Според някои сведения още приживе той е бил провъзгласен за почетен кюстендилски жител. Погребан е на най-почетното място в гробищния парк на града, споделя доцент доктор Джонев.

През 1920 година е построен негов бюст-паметник, направен от Драган Лозенски и подложен край неговата къща – в този момент музей. Изграден е и нов монумент, а остарелият е инсталиран в завода за обувки в града, носещ името му. Дълги години паметникът имаше неразбираема орис, само че се оказа опазен и преди няколко години беше инсталиран в центъра на Кюстендил.