Навършват се 125 години от смъртта на войводата Ильо Марков
Днес се навършват 125 години от гибелта на Ильо Марков – един от най-бележитите дейци на българското национално освободително придвижване. Името на Ильо челник е едно от тези, с които се свързва Освобождението на Кюстендил.
Ильо Марков е роден в село Берово, през днешния ден в рамките на Република Северна Македония, при започване на 19-и век. Има разнообразни сведения за рождената му година и датата на раждане, само че съгласно смъртния акт тя е настъпила през 1817 година, описа пред Българска телеграфна агенция историкът доцент доктор Ангел Джонев от Регионалния музей в Кюстендил.
Според сведенията, с които разполага музеят, младежките години на Ильо Марков минават в Берово. Ильо има брат и сестра, и се занимава със земеделие. В един интервал от младостта си той работи и като пандурин (пазач) в Рилския манастир, където има родственик. „ Вероятно от там е и е по-сериозната му връзка с оръжието, което ще му окаже помощ в последващите му дейности “, описа историкът Джонев.
През 40-те години на 19-и век Ильо Марков се завръща още веднъж в Берово, където се захваща със земеделие и основава семейство. От брачната половинка си Цона има три деца – една щерка и двама сина – Иван и Никола.
„ Всичко върви релативно добре досега, в който Ильо влиза в несъгласие с един от локалните турци, по чисто икономически аргументи и в последна сметка се стига до спор, приключил със гибелта на турчина - той се пробва да убие Ильо, само че в последна сметка ранява брат му. Това довежда до реакция от страна на Ильо, който убива турчина и по-късно минава в конспиративност “, описа доцент доктор Джонев.
Съпругата му твърдяла, че Ильо е отпътувал на гурбет, само че в действителност от този момент той се отдава на хайдутството. Събрал дребна чета и обикалял в прилежащите на Берово планини – Малашевската, региона Пиянец, Осоговската планина. В началото на 50-те години на 19-и век, в интервала на Кримската война – 1853-56 година, неговата чета нараснала доста числеността си. В определени интервали от време турците се опитвали да унищожат бойната групировка, създавали отряди, които да я преследват.
„ Работело се е в две посоки – посредством опит за елиминиране с башибозушки или постоянни турски войски или посредством сговор - Ильо да се откаже от хайдушката си активност. Имаме сведения, че два пъти той се е оттеглял, като единият път го е направил с посредничеството на кюстендилския епископ и даже е дал клетва в църквата „ Св. Богородица “, че ще бъде редовен и няма да се занимава с сходна активност. Вследствие на ограничения от турската власт и опит да бъде погубен, за което бил осведомен авансово, Ильо още веднъж напуща легалния си живот и се отдава на хайдутска активност “, показва още историкът.
Турската власт пробвала да преследва освен него, само че и да нанесе удар върху фамилията му. В един подобен случай, в края на 50-те години на 19-и век, е изработен обиск в къщата му в Берово, имуществото му е конфискувано, а фамилията е интернирано в Кюстендил, като е оставено на произвола на ориста. Налагало се брачната половинка му да проси, с цел да устоя децата си. В различен миг от време, фамилията е интернирано в Скопие.
През 1861 година четата на Ильо челник се трансферира в Сръбското княжество. Там четниците се включват в легията на Георги Раковски.
„ Авторитетът на Ильо Марков е доста огромен, в един миг той даже се явява заместител на Раковски “, споделя Джонев.
При събитията през юни 1862 година в Белградската цитадела, когато турският гарнизон влиза в стълкновение със сръбската войска, българската легия също взе участие интензивно, а Ильо се демонстрира с познатия си подвиг и уменията си във военното изкуство. Заради интензивността му е награден с медал, а след сключването на примирието сред Сърбия и Турция, и превъзмогването на рецесията през лятото на 1862 година, легията е разтурена и една част от участниците в нея се реалокират към Крагуевац, където живеят в продължение близо година. Там Ильо се явява техен водач.
Значителна част от познатите български имена от по-късния революционен интервал избират да заминат с него към Крагуевац, в това число и Левски, споделя още Джонев.
След този интервал Ильо се отдава на спокоен живот, завръща се в Белград и изтегля при себе си двамата си синове. Получава от сръбското държавно управление пенсия, поради интензивността му в събитията през 1862 година. Тя не е огромна, само че с нея се устоя десетилетия наред. Ильо остава да живее в Сърбия до 1877 година. През 1876 година той се включва в Сръбско-турската война, където влиза в спор със сръбски офицери. Според свидетелства при едно от сраженията е ранен, само че не от турската войска, а в тил. Получава пострадване на дясната ръка, като се твърди, че даже са му извадени две ребра, а дясната му ръка остава неизползваема.
Ильо Марков е роден в село Берово, през днешния ден в рамките на Република Северна Македония, при започване на 19-и век. Има разнообразни сведения за рождената му година и датата на раждане, само че съгласно смъртния акт тя е настъпила през 1817 година, описа пред Българска телеграфна агенция историкът доцент доктор Ангел Джонев от Регионалния музей в Кюстендил.
Според сведенията, с които разполага музеят, младежките години на Ильо Марков минават в Берово. Ильо има брат и сестра, и се занимава със земеделие. В един интервал от младостта си той работи и като пандурин (пазач) в Рилския манастир, където има родственик. „ Вероятно от там е и е по-сериозната му връзка с оръжието, което ще му окаже помощ в последващите му дейности “, описа историкът Джонев.
През 40-те години на 19-и век Ильо Марков се завръща още веднъж в Берово, където се захваща със земеделие и основава семейство. От брачната половинка си Цона има три деца – една щерка и двама сина – Иван и Никола.
„ Всичко върви релативно добре досега, в който Ильо влиза в несъгласие с един от локалните турци, по чисто икономически аргументи и в последна сметка се стига до спор, приключил със гибелта на турчина - той се пробва да убие Ильо, само че в последна сметка ранява брат му. Това довежда до реакция от страна на Ильо, който убива турчина и по-късно минава в конспиративност “, описа доцент доктор Джонев.
Съпругата му твърдяла, че Ильо е отпътувал на гурбет, само че в действителност от този момент той се отдава на хайдутството. Събрал дребна чета и обикалял в прилежащите на Берово планини – Малашевската, региона Пиянец, Осоговската планина. В началото на 50-те години на 19-и век, в интервала на Кримската война – 1853-56 година, неговата чета нараснала доста числеността си. В определени интервали от време турците се опитвали да унищожат бойната групировка, създавали отряди, които да я преследват.
„ Работело се е в две посоки – посредством опит за елиминиране с башибозушки или постоянни турски войски или посредством сговор - Ильо да се откаже от хайдушката си активност. Имаме сведения, че два пъти той се е оттеглял, като единият път го е направил с посредничеството на кюстендилския епископ и даже е дал клетва в църквата „ Св. Богородица “, че ще бъде редовен и няма да се занимава с сходна активност. Вследствие на ограничения от турската власт и опит да бъде погубен, за което бил осведомен авансово, Ильо още веднъж напуща легалния си живот и се отдава на хайдутска активност “, показва още историкът.
Турската власт пробвала да преследва освен него, само че и да нанесе удар върху фамилията му. В един подобен случай, в края на 50-те години на 19-и век, е изработен обиск в къщата му в Берово, имуществото му е конфискувано, а фамилията е интернирано в Кюстендил, като е оставено на произвола на ориста. Налагало се брачната половинка му да проси, с цел да устоя децата си. В различен миг от време, фамилията е интернирано в Скопие.
През 1861 година четата на Ильо челник се трансферира в Сръбското княжество. Там четниците се включват в легията на Георги Раковски.
„ Авторитетът на Ильо Марков е доста огромен, в един миг той даже се явява заместител на Раковски “, споделя Джонев.
При събитията през юни 1862 година в Белградската цитадела, когато турският гарнизон влиза в стълкновение със сръбската войска, българската легия също взе участие интензивно, а Ильо се демонстрира с познатия си подвиг и уменията си във военното изкуство. Заради интензивността му е награден с медал, а след сключването на примирието сред Сърбия и Турция, и превъзмогването на рецесията през лятото на 1862 година, легията е разтурена и една част от участниците в нея се реалокират към Крагуевац, където живеят в продължение близо година. Там Ильо се явява техен водач.
Значителна част от познатите български имена от по-късния революционен интервал избират да заминат с него към Крагуевац, в това число и Левски, споделя още Джонев.
След този интервал Ильо се отдава на спокоен живот, завръща се в Белград и изтегля при себе си двамата си синове. Получава от сръбското държавно управление пенсия, поради интензивността му в събитията през 1862 година. Тя не е огромна, само че с нея се устоя десетилетия наред. Ильо остава да живее в Сърбия до 1877 година. През 1876 година той се включва в Сръбско-турската война, където влиза в спор със сръбски офицери. Според свидетелства при едно от сраженията е ранен, само че не от турската войска, а в тил. Получава пострадване на дясната ръка, като се твърди, че даже са му извадени две ребра, а дясната му ръка остава неизползваема.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ