119 години безсмъртие
Днес се навършват 119 години от гибелта на видния наш бунтовник и народен воин Гоце Делчев. Малко имена в българската история носят подобен ярък и прочут ореол.
Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери. Водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален воин на България и Република Северна Македония.
Роден е на 23 януари остарял жанр (4 февруари) 1872 година в Кукуш, тогава в Османската империя, през днешния ден Килкис, Гърция, в фамилията на Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца и първият наследник в фамилията. Днес е уважаван като един от най-великите синове на българския народ.
След завършването на трикласното учебно заведение в родния си град Гоце постъпва в фамозната Солунска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий ". Тук основава скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София. Въпреки че е отличен юнкер, единствено месец преди завършването на учебното заведение е изключен поради увлечението му по социалистическите хрумвания.
През 1896 година Гоце Делчев постъпва като преподавател в Банско, само че работи там единствено два месеца, защото дългът му на бунтовник го зове. За малко време съумява да построи необятна организационна мрежа от секрети революционни комитети в Разложка, Горноджумайска и Неврокопска околии.
В началото на май 1903 година, на път за среща с водачите на Серски революционен окръг, четата на Гоце Делчев попада в обграждане в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 против 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев взема решение да изведе четниците от селото, само че опитът е несполучлив. След еднодневно стълкновение с превъзхождащата ги армия Гоце Делчев пада погубен.
Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. За него Пейо Яворов написа: " В своята обич към хората Гоце беше същински човек; в своята самоувереност - същински борец; в своето ясновидство - същински оракул! "
Георги (Гоце) Николов Делчев е един от най-значимите български революционери. Водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален воин на България и Република Северна Македония.
Роден е на 23 януари остарял жанр (4 февруари) 1872 година в Кукуш, тогава в Османската империя, през днешния ден Килкис, Гърция, в фамилията на Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца и първият наследник в фамилията. Днес е уважаван като един от най-великите синове на българския народ.
След завършването на трикласното учебно заведение в родния си град Гоце постъпва в фамозната Солунска мъжка гимназия " Св. св. Кирил и Методий ". Тук основава скришен революционен кръжок дружно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. През 1891 година постъпва във Военното учебно заведение в София. Въпреки че е отличен юнкер, единствено месец преди завършването на учебното заведение е изключен поради увлечението му по социалистическите хрумвания.
През 1896 година Гоце Делчев постъпва като преподавател в Банско, само че работи там единствено два месеца, защото дългът му на бунтовник го зове. За малко време съумява да построи необятна организационна мрежа от секрети революционни комитети в Разложка, Горноджумайска и Неврокопска околии.
В началото на май 1903 година, на път за среща с водачите на Серски революционен окръг, четата на Гоце Делчев попада в обграждане в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 против 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев взема решение да изведе четниците от селото, само че опитът е несполучлив. След еднодневно стълкновение с превъзхождащата ги армия Гоце Делчев пада погубен.
Гибелта му се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО. За него Пейо Яворов написа: " В своята обич към хората Гоце беше същински човек; в своята самоувереност - същински борец; в своето ясновидство - същински оракул! "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ