118 години от рождението на Александър Христов – Шкубата
Днес се навършват 118 години от рождението на някогашния капитан на “Левски ” Александър Христов – Шкубата.
Роден на 31.05.1904 година в София той стартира с футбола измежду малчуганите на „Скобелев“, чийто квартален имот стопира до южната страна на едноименния столичен бул., а от 1919 година е в „ Левски “.
Висок и широкоплещест, Шкубата скоро се утвърждава като бранител на „сините“, спечелвайки си признанието на непреклонен дирек. В спортната си кариера е един от дълголетниците, шествали с Големия наследник тим през второто и третото десетилетие на века.
Четирикратен столичен отличник и първенец на страната през 1933 година Носител е и на кметската купа „Улпия-Сердика“ (1926, 1930, 1931, 1932). В националния отбор дебютира през 1924 година в срещата с Австрия във Виена (0:6), а седмица по-късно играе против представителите на Ейре (0:1) на Олимпиадата в Париж. Носи на гърдите си лъвски герб в 7 междудържавни мача, в това число през 1931 година в Букурещ против Румъния (2:5). След спортната активност е почитан деятел, за известно време и треньор. Почива на 12.03.1992 година като 88-годишен клубен доайен.
В фрагмент от изявление пред Стефан Нойков, Христов споделя: „Ние дадохме всичко от себе си, направихме персонални жертви… Подемът в първите години се дължеше извънредно на огромния ни идеализъм. През лятната почивка, ние група възпитаници от „Левски“ работихме на остаряла тухларна, с цел да съберем пари за нашия клуб. От футбола не съм получил нито стотинка, аз съм му давал. Той се отплащаше обилно – даряваше ме с насладата от играта, доставяйки наслаждение и на хората…“
Ръководството, футболистите и чиновниците на „ ПФК Левски “ се покланят пред светлата памет на Александър Христов – Шкубата.
Роден на 31.05.1904 година в София той стартира с футбола измежду малчуганите на „Скобелев“, чийто квартален имот стопира до южната страна на едноименния столичен бул., а от 1919 година е в „ Левски “.
Висок и широкоплещест, Шкубата скоро се утвърждава като бранител на „сините“, спечелвайки си признанието на непреклонен дирек. В спортната си кариера е един от дълголетниците, шествали с Големия наследник тим през второто и третото десетилетие на века.
Четирикратен столичен отличник и първенец на страната през 1933 година Носител е и на кметската купа „Улпия-Сердика“ (1926, 1930, 1931, 1932). В националния отбор дебютира през 1924 година в срещата с Австрия във Виена (0:6), а седмица по-късно играе против представителите на Ейре (0:1) на Олимпиадата в Париж. Носи на гърдите си лъвски герб в 7 междудържавни мача, в това число през 1931 година в Букурещ против Румъния (2:5). След спортната активност е почитан деятел, за известно време и треньор. Почива на 12.03.1992 година като 88-годишен клубен доайен.
В фрагмент от изявление пред Стефан Нойков, Христов споделя: „Ние дадохме всичко от себе си, направихме персонални жертви… Подемът в първите години се дължеше извънредно на огромния ни идеализъм. През лятната почивка, ние група възпитаници от „Левски“ работихме на остаряла тухларна, с цел да съберем пари за нашия клуб. От футбола не съм получил нито стотинка, аз съм му давал. Той се отплащаше обилно – даряваше ме с насладата от играта, доставяйки наслаждение и на хората…“
Ръководството, футболистите и чиновниците на „ ПФК Левски “ се покланят пред светлата памет на Александър Христов – Шкубата.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ