115 години от рождението на Никола Николов
Днес се навършват 115 години от рождението на някогашния бранител на „ Левски “ Никола Николов.
Роден на 25 януари 1908 година известният с прякора си Бачо Кольо футболист стартира кариерата си в дребния столичен клуб „ Победа “, само че скоро минава в „ Шипка “. От 1927 з. заема поста краен бранител в „ Левски “ и пази цветовете му до 1940 година, т.е. цели 13 години.
Макар и невисок на растеж – единствено 168 см., той се отличава с изключителна сръчност и експедитивност, а превъзходният му отскок му оказва помощ с триумф да води война за високите топки с доста no-снажни от него нападатели. Във всеки мач играе със „ спортна завист “ и неизтощима воля за победа. Специалист е по персоналните дуели и мъчно губи в тях. Зад всичко това прозират две неща – на първо място превъзходната му физическа подготовка, само че най-често решителен е неукротимият дух, с който го е дарила природата. Тези му качества са високо оценени от тогавашните селекционери на националния отбор и в интервала 1929 – 1938 година той записва 19 участия с фланелката с герба на България.
За „ Левски “ записва 130 турнирни мача и повече от 30 интернационалните мача. Шампион на България е 2 пъти (1933 и 1937 г.), столичен първенец – 3 пъти (1929,1933, 1937 г.) и притежател на Купата „ Улпия Сердика “ – 3 пъти. Освен футбола, един различен спорт е също на сърцето му. Никола Николов е отличен мотоциклетен играч, един от най-хубавите у нас при започване на 30-те години. Със своя BSA – 500 кубика той е първенец на страната през 1932 година
Слага завършек на кариерата си на футболист през 1940 година, само че става футболен арбитър. Дори през 1943 година му е присъдено званието „ Международен съдия “ на ФИФА.
Почива на 27 април 1996 година
Ръководството, футболистите и чиновниците на ПФК „ Левски “ се покланят пред паметта на Никола Николов.
Роден на 25 януари 1908 година известният с прякора си Бачо Кольо футболист стартира кариерата си в дребния столичен клуб „ Победа “, само че скоро минава в „ Шипка “. От 1927 з. заема поста краен бранител в „ Левски “ и пази цветовете му до 1940 година, т.е. цели 13 години.
Макар и невисок на растеж – единствено 168 см., той се отличава с изключителна сръчност и експедитивност, а превъзходният му отскок му оказва помощ с триумф да води война за високите топки с доста no-снажни от него нападатели. Във всеки мач играе със „ спортна завист “ и неизтощима воля за победа. Специалист е по персоналните дуели и мъчно губи в тях. Зад всичко това прозират две неща – на първо място превъзходната му физическа подготовка, само че най-често решителен е неукротимият дух, с който го е дарила природата. Тези му качества са високо оценени от тогавашните селекционери на националния отбор и в интервала 1929 – 1938 година той записва 19 участия с фланелката с герба на България.
За „ Левски “ записва 130 турнирни мача и повече от 30 интернационалните мача. Шампион на България е 2 пъти (1933 и 1937 г.), столичен първенец – 3 пъти (1929,1933, 1937 г.) и притежател на Купата „ Улпия Сердика “ – 3 пъти. Освен футбола, един различен спорт е също на сърцето му. Никола Николов е отличен мотоциклетен играч, един от най-хубавите у нас при започване на 30-те години. Със своя BSA – 500 кубика той е първенец на страната през 1932 година
Слага завършек на кариерата си на футболист през 1940 година, само че става футболен арбитър. Дори през 1943 година му е присъдено званието „ Международен съдия “ на ФИФА.
Почива на 27 април 1996 година
Ръководството, футболистите и чиновниците на ПФК „ Левски “ се покланят пред паметта на Никола Николов.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ