115 години от Илинденско-Преображенското въстание – почитаме героите
Днес се навършват 115 години от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание, връхна точка в порива към независимост на сънародниците ни от Македония и Одринско, които остават в рамките на Османската империя.
То носи имената на двата църковни празника, на които пламват двата съществени протеста. В Битолския и в Солунския вилает това става на 2 август - Илинден, а в Одринския вилает на 6 август - Пеображение Господне. В историографията въстанието е известно и единствено с названието Илинденско.
През януари 1903 година част от членовете на Централния комитет на Вътрешна македонска революционна организация привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На конгреса не участват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все отново задграничното посланичество на организацията в София след дълги полемики се причислява към това решение.
Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне. След идването си в Македония той се среща със завърналия се от изгнание Даме Груев и двамата вземат решение, че откакто решението е взето изпратено по окръзите, връщане обратно не може да има. В навечерието на протеста обаче той е погубен край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
На 20 юни 1903 година Централен комитет на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което осведоми него, държавното управление и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото положение на организацията вътре в Македония. В писмото се визира и въпросът за интервенция на българската войска на страната на въстаниците, като се установи, че това е признато позитивно от революционерите. Михаил Савов дава отговор документално, че въстанието би трябвало да бъде отсрочено за октомври 1903 година или даже за май 1904 година, докато българската армия да бъде превъоръжена и способна за сходни военни дейности - в противоположен случай не би имала опция за интервенция.
Въпреки това революционерите не се отхвърлят от първичните си решения.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на Илинден.
В избрания ден щабът в с. Смилево - Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, подрежда на въстаническите отряди да стартират бойни дейности. Призивът " хиляди пъти по-добре гибел, в сравнение с плътски живот " стимулира въстаниците към битка.
Въстанието обгръща по едно и също време всички региони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински региони на Битолската, Леринската, Костурската, Охридската и Кичевската кааза (околия). В град Крушево българските въстаници афишират Крушевска република и канят гърци и власи на обща битка срещу Османската империя.
В петте околии 19 582 въстаници водят 150 сражения против 292 735 турски бойци.
На 18 август стартират бойните дейности в Странджа, където е оповестена Странджанската република. Освободени са Василико (днес Царево), Ахтопол и други по-малки селища, а турските елементи са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
В Серския революционен окръг бойните дейности стартират на 27 септември 1903 година - Кръстовден. В тях дружно вземат участие Яне Сандански, кап. Стоянов, полковник Янков. Борбата сближава някогашните съперници от ВМОРО и ВМОК и те с обединени сили работят против турската армия.
Турското държавно управление хвърля големи сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна армия. Въстаниците последователно изчерпват своите сили. Султанът регистрира това и на 6 септември афишира, че кръвопролитията ще бъдат прекъснати, в случай че великите сили принудят България да се откаже от поддръжката на въстанието. Турция трансферира отговорността върху софийското държавно управление. Великите сили, основно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското държавно управление го принуждават да не се намесва в спора.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български виновни фактори да разгласят война на Турция. Всички публични пластове в страната, без значение от своите разлики, съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Властите обаче не се намесват поради интернационалната конюнктура и икономическата и военната уязвимост на страната в този миг.
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници против 350 хилядна турска армия.
Загиват 994 въстаници, 201 опожарени са 201 села, изпепелени са 12 440, където са избити 4 694 мъже, дами и деца. 70 835 души остават без дом, 30 000 бягат от Одринска Тракия в България. Жертвите от турска страна са 5325 бойци.
(Уикипедия)
Въстанието приключва с крах, само че то е натурален израз на устрема на нашите сънародници в Македония и Одринско да бъдат неразделна част от България.
След него Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на интернационалната дипломация.
То носи имената на двата църковни празника, на които пламват двата съществени протеста. В Битолския и в Солунския вилает това става на 2 август - Илинден, а в Одринския вилает на 6 август - Пеображение Господне. В историографията въстанието е известно и единствено с названието Илинденско.
През януари 1903 година част от членовете на Централния комитет на Вътрешна македонска революционна организация привикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне навсякъде въстание в Македония и Одринско. На конгреса не участват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. Все отново задграничното посланичество на организацията в София след дълги полемики се причислява към това решение.
Гоце Делчев е срещу прибързани въоръжени дейности, тъй като счита, че без българска поддръжка може да се стигне до проваляне. След идването си в Македония той се среща със завърналия се от изгнание Даме Груев и двамата вземат решение, че откакто решението е взето изпратено по окръзите, връщане обратно не може да има. В навечерието на протеста обаче той е погубен край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.
На 20 юни 1903 година Централен комитет на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което осведоми него, държавното управление и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото положение на организацията вътре в Македония. В писмото се визира и въпросът за интервенция на българската войска на страната на въстаниците, като се установи, че това е признато позитивно от революционерите. Михаил Савов дава отговор документално, че въстанието би трябвало да бъде отсрочено за октомври 1903 година или даже за май 1904 година, докато българската армия да бъде превъоръжена и способна за сходни военни дейности - в противоположен случай не би имала опция за интервенция.
Въпреки това революционерите не се отхвърлят от първичните си решения.
На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се взема решение въстанието да стартира в окръга на Илинден.
В избрания ден щабът в с. Смилево - Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев, подрежда на въстаническите отряди да стартират бойни дейности. Призивът " хиляди пъти по-добре гибел, в сравнение с плътски живот " стимулира въстаниците към битка.
Въстанието обгръща по едно и също време всички региони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински региони на Битолската, Леринската, Костурската, Охридската и Кичевската кааза (околия). В град Крушево българските въстаници афишират Крушевска република и канят гърци и власи на обща битка срещу Османската империя.
В петте околии 19 582 въстаници водят 150 сражения против 292 735 турски бойци.
На 18 август стартират бойните дейности в Странджа, където е оповестена Странджанската република. Освободени са Василико (днес Царево), Ахтопол и други по-малки селища, а турските елементи са изтласкани към Малко Търново и Лозенград.
В Серския революционен окръг бойните дейности стартират на 27 септември 1903 година - Кръстовден. В тях дружно вземат участие Яне Сандански, кап. Стоянов, полковник Янков. Борбата сближава някогашните съперници от ВМОРО и ВМОК и те с обединени сили работят против турската армия.
Турското държавно управление хвърля големи сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350 хилядна армия. Въстаниците последователно изчерпват своите сили. Султанът регистрира това и на 6 септември афишира, че кръвопролитията ще бъдат прекъснати, в случай че великите сили принудят България да се откаже от поддръжката на въстанието. Турция трансферира отговорността върху софийското държавно управление. Великите сили, основно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското държавно управление го принуждават да не се намесва в спора.
На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български виновни фактори да разгласят война на Турция. Всички публични пластове в страната, без значение от своите разлики, съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Властите обаче не се намесват поради интернационалната конюнктура и икономическата и военната уязвимост на страната в този миг.
Въстанието води в Македония и Тракия до 289 сражения на 26 000 въстаници против 350 хилядна турска армия.
Загиват 994 въстаници, 201 опожарени са 201 села, изпепелени са 12 440, където са избити 4 694 мъже, дами и деца. 70 835 души остават без дом, 30 000 бягат от Одринска Тракия в България. Жертвите от турска страна са 5325 бойци.
(Уикипедия)
Въстанието приключва с крах, само че то е натурален израз на устрема на нашите сънародници в Македония и Одринско да бъдат неразделна част от България.
След него Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на интернационалната дипломация.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ