В леглото с Фрида Кало...
Днес се навършват 111 години от рождението на емблематичната Фрида Кало....
Гордо изправена, облечена с фолклорна носия и индиански украшения. Гъсти, подписани вежди. Погледът й по едно и също време притегля и дистанцира. Това е митичният облик на Фрида Кало, дъщерята на мексиканската гражданска война, една от легендите на 20 век, положила началото освен на ново направление в живописта, само че и в модата и стила на живот.
Родена на 6 юли 1907 година в Койоакан, Мексико в фамилията на немския евреин Вилхем Кало и испанката с индианска кръв Матилда Калдерон Гонзалес. На 6-годишна възраст се разболява от полиомиелит, левият ѝ крайник изсъхва и тя остава неработоспособен за цялостен живот. Мечтае да стане доктор, с цел да лекува телата и душите на хората , увличайки се с младежка пристрастеност по Фройд. Фрида е първата мексиканка, минала курс по психоанализа. На 18 години става жертва на злополука и е подложена на тежка интервенция.
>>> Още забавни публикации намерете в мобилното приложение на Edna ТУК >>>
Прикована към леглото, със мощни болки, с железна шина на гръбначния дирек, тя стартира да рисува от досада и самотност. Това ново занятие я свързва с Диего Ривера. Той е гневен покровител на болшевиките в Русия, само че и прочут занаятчия на фрески, синтезирали фовистични и експресионистични детайли с митологията на маите и изкуството на ацтеките. 20 години по-възрастен от Фрида, Ривера става най-важната фигура в живота ѝ – два пъти се дами за него, връзката им минава през пристрастеност и изменничества. На физическата болежка тя се опълчва с екстравагантност, дрога, алкохол, безчет връзки с мъже и дами.
Фрида Кало основава поредност от автопортрети. Тя е художничката, рисувала най-вече себе си: в народен костюм или гола, тайнствено далечна или с отворени рани. В картините си съчетава ярките цветове и простите форми на латиноамериканското изкуство със сюрреалистични техники. "Често са ме питали за това упорито наличие на автопортрета. Когато над главата ти е единствено твоят облик, той се трансформира в натрапчива концепция. Да рисувам означаваше да се избавям от него ".
Живопис като автотерапия. Автопортретите ѝ са пейзажи на душата на границата сред действителността и съня. Пикасо, Дюшан и Кандински ѝ се възхищават. "Нито ти, нито аз, можем да нарисуваме една глава като Фрида Кало " – написа Пикасо до Ривера през 1939 година
През същата година в изложба "Рено " в Париж се открива изложбата "Всичко за Мексико ", на която са показани нейни произведения. Автопортретът ѝ, наименуван "Поставяне в рамка ", е закупен от Лувъра. В каталога на изложбата Андре Бретон написа: "Изкуството на Фрида Кало е панделка, завързана на бомба " . Хуан Миро я приветства, Макс Ернст я обсипва с възторжени думи.
За нея приказват всички, а елегантният ѝ жанр очарова парижката аудитория. Силно впечатлена е и Елза Скиапарели, моделиерката, известна с неконвенциалния си жанр, която постанова детайли на изненада и потрес. Тя основава особено за Фрида роклята "Мадам Ривера ". И Жан - Пол Готие отдава респект на незабравимата мексиканка. Една от есенните му сбирки носи името й – по подиума гордо и свободно се движат манекенки със подписани тъмни вежди, като че ли оживяло копие на художничката.
Натюрмортът с кървавочервени дини носи белезите на мъка (в края на живота си Кало рисува легнала, в непрекъсната възбуденост от морфина). Платното, оценено на 1,5 млн. $, евентуално е направено за първата ѝ независима галерия напролет на 1953 година За откриването тя идва на носилка.
"Моите картини са нарисувани грижливо, не незадълбочено, а с самообладание. Посланието на моята живопис е болката ". Така изяснява камерните си платна художничката, претърпяла 35 интервенции. През последните 10 години от живота си Фрида води съкровен дневник, цялостен с рисунки, мемоари, писма до Диего и спонтанна лирика. В него изкуствоведите търсят шифъра към някои от творбите ѝ. Умира на 13.07.1954 година на 47 години.
Гордо изправена, облечена с фолклорна носия и индиански украшения. Гъсти, подписани вежди. Погледът й по едно и също време притегля и дистанцира. Това е митичният облик на Фрида Кало, дъщерята на мексиканската гражданска война, една от легендите на 20 век, положила началото освен на ново направление в живописта, само че и в модата и стила на живот.
Родена на 6 юли 1907 година в Койоакан, Мексико в фамилията на немския евреин Вилхем Кало и испанката с индианска кръв Матилда Калдерон Гонзалес. На 6-годишна възраст се разболява от полиомиелит, левият ѝ крайник изсъхва и тя остава неработоспособен за цялостен живот. Мечтае да стане доктор, с цел да лекува телата и душите на хората , увличайки се с младежка пристрастеност по Фройд. Фрида е първата мексиканка, минала курс по психоанализа. На 18 години става жертва на злополука и е подложена на тежка интервенция.
>>> Още забавни публикации намерете в мобилното приложение на Edna ТУК >>>
Прикована към леглото, със мощни болки, с железна шина на гръбначния дирек, тя стартира да рисува от досада и самотност. Това ново занятие я свързва с Диего Ривера. Той е гневен покровител на болшевиките в Русия, само че и прочут занаятчия на фрески, синтезирали фовистични и експресионистични детайли с митологията на маите и изкуството на ацтеките. 20 години по-възрастен от Фрида, Ривера става най-важната фигура в живота ѝ – два пъти се дами за него, връзката им минава през пристрастеност и изменничества. На физическата болежка тя се опълчва с екстравагантност, дрога, алкохол, безчет връзки с мъже и дами.
Фрида Кало основава поредност от автопортрети. Тя е художничката, рисувала най-вече себе си: в народен костюм или гола, тайнствено далечна или с отворени рани. В картините си съчетава ярките цветове и простите форми на латиноамериканското изкуство със сюрреалистични техники. "Често са ме питали за това упорито наличие на автопортрета. Когато над главата ти е единствено твоят облик, той се трансформира в натрапчива концепция. Да рисувам означаваше да се избавям от него ".
Живопис като автотерапия. Автопортретите ѝ са пейзажи на душата на границата сред действителността и съня. Пикасо, Дюшан и Кандински ѝ се възхищават. "Нито ти, нито аз, можем да нарисуваме една глава като Фрида Кало " – написа Пикасо до Ривера през 1939 година
През същата година в изложба "Рено " в Париж се открива изложбата "Всичко за Мексико ", на която са показани нейни произведения. Автопортретът ѝ, наименуван "Поставяне в рамка ", е закупен от Лувъра. В каталога на изложбата Андре Бретон написа: "Изкуството на Фрида Кало е панделка, завързана на бомба " . Хуан Миро я приветства, Макс Ернст я обсипва с възторжени думи.
За нея приказват всички, а елегантният ѝ жанр очарова парижката аудитория. Силно впечатлена е и Елза Скиапарели, моделиерката, известна с неконвенциалния си жанр, която постанова детайли на изненада и потрес. Тя основава особено за Фрида роклята "Мадам Ривера ". И Жан - Пол Готие отдава респект на незабравимата мексиканка. Една от есенните му сбирки носи името й – по подиума гордо и свободно се движат манекенки със подписани тъмни вежди, като че ли оживяло копие на художничката.
Натюрмортът с кървавочервени дини носи белезите на мъка (в края на живота си Кало рисува легнала, в непрекъсната възбуденост от морфина). Платното, оценено на 1,5 млн. $, евентуално е направено за първата ѝ независима галерия напролет на 1953 година За откриването тя идва на носилка.
"Моите картини са нарисувани грижливо, не незадълбочено, а с самообладание. Посланието на моята живопис е болката ". Така изяснява камерните си платна художничката, претърпяла 35 интервенции. През последните 10 години от живота си Фрида води съкровен дневник, цялостен с рисунки, мемоари, писма до Диего и спонтанна лирика. В него изкуствоведите търсят шифъра към някои от творбите ѝ. Умира на 13.07.1954 година на 47 години.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ