110 години от кончината на Пейо Яворов
Днес се навършват 110 години от кончината на Пейо Яворов (1878-1914) - български стихотворец символист и бунтовник, създател на творби като „ Молитва “, „ Две хубави очи “, „ На Лора “, биографичната книга „ Гоце Делчев “ и други
Прекъсва образованието си поради липса на средства
Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 13 януари 1878 година Учи в Пловдив, само че заради липса на средства прекъсва образованието си. В интервала 1893 – 1900 година е пощенски чиновник в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (днес Поморие). От 1900 до 1901 година е завеждащ ІV телеграфо-пощенски клон в София.
Участва в четите на Гоце Делчев и Яне Сандански
През 1897 година Пейо Яворов се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), до момента в който работи в Сливен. През февруари 1902 година отпътува за Македония, с цел да взе участие в националноосвободителните битки на българите останали в рамките на Османската империя. През януари 1903 година става част от четата на Гоце Делчев, а след убийството му минава в четата на Яне Сандански. През юли 1903 година се връща в София и работи за в. „ Илинден “.
От септември 1904 година Пейо Яворов е библиотекар в Софийската обществена библиотека (дн. Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “), а от началото на 1905 година е неин подуправител. През 1906– 1907 година е командирован в Нанси, Франция, където се среща от близко с модерната френска лирика.
През 1908 година той е определен за дописен член на Задграничното посланичество на Вътрешна македонска революционна организация. От 1908 до 1913 година е артистичен секретар (драматург) на Народния спектакъл в София, където слага няколко пиеси, измежду които „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
Остава полусляп след опит за самоубийство
През 1909 година Яворов посещава Женева, Виена и Париж. През 1910 година той е командирован в Париж, „ с цел да учи от близко театралното дело “. По това време там умира неговата обичана – Мина Тодорова (сестра на Петко Ю. Тодоров). През септември 1912 година, два месеца преди още веднъж да замине с чета за Македония в помощ на Българската войска по време на Балканската война, Пейо Яворов се венчава за Лора Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов). На 29 ноември 1913 година Лора се самоубива. След това и той прави опит да постави завършек на живота си, прострелва се и остава полусляп. Обвинен в убийството на брачната половинка си, засегнат и притеснен от правосъдните следствия Пейо Яворов се прострелва и умира на 29 октомври 1914 година
На 29 октомври през 1914 година от земния свят си отива един от ярките поети на предишния век - Пейо К. Яворов.
— News Agency BGNES (@BGNES) Родоначалник на символизма в българската литература
Яворов е един от най-големите майстори на българския стих. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред!… “, (в. „ Глас македонский “, 17 август 1895 г.). За пръв път поетът се подписва с псевдоним П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков, под стихотворението „ Свърнах стадо, либе Радо... “ (сп. „ Мисъл “, 1899). Той написа изпълнена с драматизъм и психична дълбочина обществена лирика – стихотворенията „ На равнищата “, „ Градушка “, „ Арменци “ (1900) и други
Яворов е основоположник на символизма в българската литература. Той утвърждава философската проблематика, тематиката за отчуждението на индивида, за гибелта – сборниците „ Безсъници “ (1907), „ Подир сенките на облаците “ (1910). Създава любовна поезия, която е връх в българската интимна лирика с достиженията в музикалността и виртуозността на стиха – стихотворенията „ Калиопа “, „ Обичам те “, „ Пръстен с опал “, „ Молитва “, „ Две хубави очи “, „ Вълшебница “, „ На Лора “ и други До 1909 година Яворов се изявява най-вече като създател на обществена, романтическа, декадентска, символистична поезия.
Негови произведение са преведени на 25 езика
През 1910 година е уверен, че драмата е най-адекватният род, който би могъл пълноценно да изрази вътрешния му свят. В мемоарните му произведения и журналистика се демонстрира творчеството му, тясно обвързвано с Македоно-одринското революционно придвижване, което е и скъпо за историографията. Той е един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). Автор е и на записките „ Хайдушки копнения “ (1908), разказващи за премеждията на четниците в Македония.
Редактор е в издания, свързани с Вътрешна македонска революционна организация, измежду които в. „ Дело “, законен печатен орган на организацията (1901-1902), незаконния „ Свобода или гибел “, „ Илинден “ и „ Автономия “. Автор е и на литературна рецензия и преводи. Негови творби са преведени на 25 езика.
Заедно с доктор Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров основава литературния кръг „ Мисъл “, образуван към сп. „ Мисъл “ (1892-1907). Мисията на идейния кръг е да отвори българската литература към европейското културно пространство.
Признание
В памет на Пейо Яворов са издигнати голям брой монументи в цялата страна, обособени са музеи в Чирпан и София, както и разнообразни културни прояви на негово име. Ежегодно в родния град на Яворов - Чирпан, от 1968 година до в този момент се организират така наречен „ Яворови януарски дни “, отдадени на рождението на поета (13 януари 1878).
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Прекъсва образованието си поради липса на средства
Пейо Крачолов Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 13 януари 1878 година Учи в Пловдив, само че заради липса на средства прекъсва образованието си. В интервала 1893 – 1900 година е пощенски чиновник в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (днес Поморие). От 1900 до 1901 година е завеждащ ІV телеграфо-пощенски клон в София.
Участва в четите на Гоце Делчев и Яне Сандански През 1897 година Пейо Яворов се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), до момента в който работи в Сливен. През февруари 1902 година отпътува за Македония, с цел да взе участие в националноосвободителните битки на българите останали в рамките на Османската империя. През януари 1903 година става част от четата на Гоце Делчев, а след убийството му минава в четата на Яне Сандански. През юли 1903 година се връща в София и работи за в. „ Илинден “.
От септември 1904 година Пейо Яворов е библиотекар в Софийската обществена библиотека (дн. Национална библиотека „ Св. св. Кирил и Методий “), а от началото на 1905 година е неин подуправител. През 1906– 1907 година е командирован в Нанси, Франция, където се среща от близко с модерната френска лирика.
През 1908 година той е определен за дописен член на Задграничното посланичество на Вътрешна македонска революционна организация. От 1908 до 1913 година е артистичен секретар (драматург) на Народния спектакъл в София, където слага няколко пиеси, измежду които „ В полите на Витоша “ (1910) и „ Когато гръм удари, по какъв начин ехото заглъхва “ (1912).
Остава полусляп след опит за самоубийство
През 1909 година Яворов посещава Женева, Виена и Париж. През 1910 година той е командирован в Париж, „ с цел да учи от близко театралното дело “. По това време там умира неговата обичана – Мина Тодорова (сестра на Петко Ю. Тодоров). През септември 1912 година, два месеца преди още веднъж да замине с чета за Македония в помощ на Българската войска по време на Балканската война, Пейо Яворов се венчава за Лора Каравелова (дъщеря на Петко Каравелов). На 29 ноември 1913 година Лора се самоубива. След това и той прави опит да постави завършек на живота си, прострелва се и остава полусляп. Обвинен в убийството на брачната половинка си, засегнат и притеснен от правосъдните следствия Пейо Яворов се прострелва и умира на 29 октомври 1914 година
На 29 октомври през 1914 година от земния свят си отива един от ярките поети на предишния век - Пейо К. Яворов.
— News Agency BGNES (@BGNES) Родоначалник на символизма в българската литература
Яворов е един от най-големите майстори на българския стих. Първата му оповестена творба е стихотворението „ Напред!… “, (в. „ Глас македонский “, 17 август 1895 г.). За пръв път поетът се подписва с псевдоним П. К. Яворов, даден му от Пенчо Славейков, под стихотворението „ Свърнах стадо, либе Радо... “ (сп. „ Мисъл “, 1899). Той написа изпълнена с драматизъм и психична дълбочина обществена лирика – стихотворенията „ На равнищата “, „ Градушка “, „ Арменци “ (1900) и други
Яворов е основоположник на символизма в българската литература. Той утвърждава философската проблематика, тематиката за отчуждението на индивида, за гибелта – сборниците „ Безсъници “ (1907), „ Подир сенките на облаците “ (1910). Създава любовна поезия, която е връх в българската интимна лирика с достиженията в музикалността и виртуозността на стиха – стихотворенията „ Калиопа “, „ Обичам те “, „ Пръстен с опал “, „ Молитва “, „ Две хубави очи “, „ Вълшебница “, „ На Лора “ и други До 1909 година Яворов се изявява най-вече като създател на обществена, романтическа, декадентска, символистична поезия.
Негови произведение са преведени на 25 езика През 1910 година е уверен, че драмата е най-адекватният род, който би могъл пълноценно да изрази вътрешния му свят. В мемоарните му произведения и журналистика се демонстрира творчеството му, тясно обвързвано с Македоно-одринското революционно придвижване, което е и скъпо за историографията. Той е един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф – „ Гоце Делчев “ (1904). Автор е и на записките „ Хайдушки копнения “ (1908), разказващи за премеждията на четниците в Македония.
Редактор е в издания, свързани с Вътрешна македонска революционна организация, измежду които в. „ Дело “, законен печатен орган на организацията (1901-1902), незаконния „ Свобода или гибел “, „ Илинден “ и „ Автономия “. Автор е и на литературна рецензия и преводи. Негови творби са преведени на 25 езика.
Заедно с доктор Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и Петко Ю. Тодоров основава литературния кръг „ Мисъл “, образуван към сп. „ Мисъл “ (1892-1907). Мисията на идейния кръг е да отвори българската литература към европейското културно пространство.
Признание
В памет на Пейо Яворов са издигнати голям брой монументи в цялата страна, обособени са музеи в Чирпан и София, както и разнообразни културни прояви на негово име. Ежегодно в родния град на Яворов - Чирпан, от 1968 година до в този момент се организират така наречен „ Яворови януарски дни “, отдадени на рождението на поета (13 януари 1878).
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ