106 години от рождението на кап. Списаревски
Днес се навършват 106 години от рождението на българския летец-изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан 1944, полковник 2009) и притежател на кръст за смелост (посмъртно) Димитър Светозаров Списарѐвски.
Отличен гимнастик, плувец и футболист, от 1933 до 1935 година Списарѐвски е футболист на ПФК „ Левски “, за който играе в няколко другарски срещи.
Димитър Списаревски, именуван от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 година в окупирания по време на Първата международна война от българската войска град Добрич. След попадането на Южна Добруджа в границите на Румъния, поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, фамилията на Списаревски поредно се мести в Лом, Белоградчик и София. Младият Димитър приключва Втора мъжка гимназия, а сред 1933 и 1935 година е футболист на „ Левски ” (София).Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. Училище, само че е избухлив и непослушен и остро реагира на всяка неправда. Поради това, още преди да приключи първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За чудесно държание, след няколко месеца е възобновен като юнкер в учебното заведение и го приключва през 1938г.
Когато е разгласен конкурс за летци, той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. По-късно с целият випуск е изпратен на образование в Германия. От април 1938 до юли 1939 той се образова в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по върховен пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм. и най-после приключва влиятелната изтребителната школа във Верхойнен през 1939г. От м. юли 1939 година е в 6-ти унищожителен полк в Карлово и по-късно, в 6/3 унищожителен орляк. През лятото на 1943г. с още един български водач е изпратен край Ламанша, където взе участие във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактичност на немските летци. В България е офицер във Военновъздушното и свързочно учебно заведение в Скопие, пълководец на 2-ра свързочна рота на летището. Тогава самичък пленява тежък американски бомбардировач и го принуждава да се приземи на българското летище Скопие. Впоследствие е изтеглен в София за защитата на столицата.
Така се стига до епичната въздушна борба от 20 декември 1943 година. Има разнообразни свидетелства за тарана, само че единствен непосредствен свидетел е лейт. Джон Маклендън (американски водач на „ Лайтнинг “ от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко по-късно също е свален и покорен. Той дава може би най-точното изложение и оценка на осъществения от поручик Списаревски боен героизъм. Спасилият се в багра на 20 декември 1943 година американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:
„ Шест минути преди да бъда свален станах очевидец на нещо нечувано и ужасно … летящия като ураган български изтребител се отдалечи от изумената към този момент и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощ към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се унищожи като огромен дъб ударен от мълния…Наистина страшна гибел даже и за най-смелия водач! “
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оживял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, с цел да й съобщи своите персонални медали и ордени в символ на надълбоко почитание пред подвига и родолюбието на нейния наследник.
Подвигът на Списаревски няма нищо общо със особено обучаваните за самоубийствени задачи японски и други „ камикадзе “. Той е най-забележителен тъй като той изобщо не потегля в пердах с прелиминарен проект този му полет да бъде всеотдайност, а безстрашно и дълго се бие като нанася провали на съперника до последния си патрон и потегля с цялото си мъжество и национализъм на таран едвам когато схваща, че това остава последната опция да спре американския „ Либерейтър “ да изсипе смъртоносните си бомби на мирното население на София. Героизмът му като че ли е въплътен в досегашната войнска клетва на българите „ Заклевам се да браня родината си мъжествено, ловко, с достолепие и чест, без да щадя кръвта си и даже живота си за реализиране на цялостна победа над враговете. “
На 24 септември 1944 година поручик Димитър Списаревски е създаден посмъртно в чин капитан.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!
Отличен гимнастик, плувец и футболист, от 1933 до 1935 година Списарѐвски е футболист на ПФК „ Левски “, за който играе в няколко другарски срещи.
Димитър Списаревски, именуван от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 година в окупирания по време на Първата международна война от българската войска град Добрич. След попадането на Южна Добруджа в границите на Румъния, поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, фамилията на Списаревски поредно се мести в Лом, Белоградчик и София. Младият Димитър приключва Втора мъжка гимназия, а сред 1933 и 1935 година е футболист на „ Левски ” (София).Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. Училище, само че е избухлив и непослушен и остро реагира на всяка неправда. Поради това, още преди да приключи първата година, го изключват и е изпратен да служи в Ямбол. За чудесно държание, след няколко месеца е възобновен като юнкер в учебното заведение и го приключва през 1938г.
Когато е разгласен конкурс за летци, той е измежду първите, кандидатирали се за новата компетентност. По-късно с целият випуск е изпратен на образование в Германия. От април 1938 до юли 1939 той се образова в авиационната школа в Кауфбойрен. След това усъвършенства своето майсторство по върховен пилотаж в авиационното учебно заведение в Шлайсхайм. и най-после приключва влиятелната изтребителната школа във Верхойнен през 1939г. От м. юли 1939 година е в 6-ти унищожителен полк в Карлово и по-късно, в 6/3 унищожителен орляк. През лятото на 1943г. с още един български водач е изпратен край Ламанша, където взе участие във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактичност на немските летци. В България е офицер във Военновъздушното и свързочно учебно заведение в Скопие, пълководец на 2-ра свързочна рота на летището. Тогава самичък пленява тежък американски бомбардировач и го принуждава да се приземи на българското летище Скопие. Впоследствие е изтеглен в София за защитата на столицата.
Така се стига до епичната въздушна борба от 20 декември 1943 година. Има разнообразни свидетелства за тарана, само че единствен непосредствен свидетел е лейт. Джон Маклендън (американски водач на „ Лайтнинг “ от изтребителното прикритие, бордов номер 43-2352, 97-а изтребителна ескадрила (97th Fighter Squadron), който малко по-късно също е свален и покорен. Той дава може би най-точното изложение и оценка на осъществения от поручик Списаревски боен героизъм. Спасилият се в багра на 20 декември 1943 година американски лейтенант разказвайки за стореното от Списаревски, той споделя:
„ Шест минути преди да бъда свален станах очевидец на нещо нечувано и ужасно … летящия като ураган български изтребител се отдалечи от изумената към този момент и падаща към замята наша «летяща крепост» и хвърляйки се с цяла мощ към друга се стовари върху нея, отсече опашката ѝ и крепостта се унищожи като огромен дъб ударен от мълния…Наистина страшна гибел даже и за най-смелия водач! “
Подофицер Робърт Хенри Ренър, единственият оживял от екипажа на сваления с таран бомбардировач, по-късно моли да се види с майката на Списаревски, с цел да й съобщи своите персонални медали и ордени в символ на надълбоко почитание пред подвига и родолюбието на нейния наследник.
Подвигът на Списаревски няма нищо общо със особено обучаваните за самоубийствени задачи японски и други „ камикадзе “. Той е най-забележителен тъй като той изобщо не потегля в пердах с прелиминарен проект този му полет да бъде всеотдайност, а безстрашно и дълго се бие като нанася провали на съперника до последния си патрон и потегля с цялото си мъжество и национализъм на таран едвам когато схваща, че това остава последната опция да спре американския „ Либерейтър “ да изсипе смъртоносните си бомби на мирното население на София. Героизмът му като че ли е въплътен в досегашната войнска клетва на българите „ Заклевам се да браня родината си мъжествено, ловко, с достолепие и чест, без да щадя кръвта си и даже живота си за реализиране на цялостна победа над враговете. “
На 24 септември 1944 година поручик Димитър Списаревски е създаден посмъртно в чин капитан.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ