101 години от рождението на Иван Димчев
Днес се навършват 101 години от рождението на Иван Димчев.
Роден на 22 февруари 1921 година в София, той стартира в АС-23, който след 1944 година е преименуван на „ Чавдар“. Идването му в „ Левски “ е съпроводено с мъчителни процедури, само че в края на 1947 година въпреки всичко става факт.
Бачин пасва в отбраната на „ сините “ и като централен бранител, и като халф-покривач на най-опасните противникови централни нападатели. Футболистът с „ бялата забрадка “ на буйната си черна коса скоро става любим на публиката поради сърцатата си и чиста игра, нещо доста рядко за множеството тогавашни бранители, които по-често употребяват грубата мощ, вместо футболно майсторство.
Именно поради тези си качества Бачин бързо се постанова и в националния отбор. През 1948 и 1949 година българският народен тим реализира три доста скъпи и изненадващи за това време победи против Чехословакия на два пъти – 1:0 и 3:1 и против Унгария с 1:0. И в трите мача на Бачин са „ поверени “ най-опасните противникови нападатели – чехословакът Йозеф Бицан и унгарецът Ладислав Кубала. И двамата са доста огромни имена в европейския футбол. Бицан и до момента е абсолютният голмайстор на Чехословакия за всички времена, а Кубала просто не се нуждае от показване поради дългогодишното му присъединяване в звездния отбор на „ Барселона “ през 50-те години. И в трите мача Иван Димчев се показва ослепително, като изцяло обезврежда именитите си противници.
С „ Левски “ Иван Димчев печели три шампионски трофеи (1949, 1950 и 1953 г.) и две национални купи (1949 и 1950 г.). Само две години откакто е пристигнал в отбора, той печели уважението освен на публиката, само че и на съотборниците си (някои от които с десетгодишен стаж в тима), които го избират единомислещо за капитан. Така от общо 8 сезона, които играе за „ сините “, той е неизменим техен капитан през 6 от тях. Общо играе в 145 турнирни мача и 23 мача за Купата на страната.
Както множеството футболисти от това потомство, около футбола съумява да получи висше обучение в Икономическия институт. Дълги години работи като счетоводител.
Почива на 29 юни 2004 година
Поклон пред паметта му!
Роден на 22 февруари 1921 година в София, той стартира в АС-23, който след 1944 година е преименуван на „ Чавдар“. Идването му в „ Левски “ е съпроводено с мъчителни процедури, само че в края на 1947 година въпреки всичко става факт.
Бачин пасва в отбраната на „ сините “ и като централен бранител, и като халф-покривач на най-опасните противникови централни нападатели. Футболистът с „ бялата забрадка “ на буйната си черна коса скоро става любим на публиката поради сърцатата си и чиста игра, нещо доста рядко за множеството тогавашни бранители, които по-често употребяват грубата мощ, вместо футболно майсторство.
Именно поради тези си качества Бачин бързо се постанова и в националния отбор. През 1948 и 1949 година българският народен тим реализира три доста скъпи и изненадващи за това време победи против Чехословакия на два пъти – 1:0 и 3:1 и против Унгария с 1:0. И в трите мача на Бачин са „ поверени “ най-опасните противникови нападатели – чехословакът Йозеф Бицан и унгарецът Ладислав Кубала. И двамата са доста огромни имена в европейския футбол. Бицан и до момента е абсолютният голмайстор на Чехословакия за всички времена, а Кубала просто не се нуждае от показване поради дългогодишното му присъединяване в звездния отбор на „ Барселона “ през 50-те години. И в трите мача Иван Димчев се показва ослепително, като изцяло обезврежда именитите си противници.
С „ Левски “ Иван Димчев печели три шампионски трофеи (1949, 1950 и 1953 г.) и две национални купи (1949 и 1950 г.). Само две години откакто е пристигнал в отбора, той печели уважението освен на публиката, само че и на съотборниците си (някои от които с десетгодишен стаж в тима), които го избират единомислещо за капитан. Така от общо 8 сезона, които играе за „ сините “, той е неизменим техен капитан през 6 от тях. Общо играе в 145 турнирни мача и 23 мача за Купата на страната.
Както множеството футболисти от това потомство, около футбола съумява да получи висше обучение в Икономическия институт. Дълги години работи като счетоводител.
Почива на 29 юни 2004 година
Поклон пред паметта му!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ