Днес се навършват 100 години от рождението на британския режисьор,

Днес се навършват 100 години от рождението на английския режисьор, сценарист, продуцент, артист и публицист Брайън Форбс - един от най-разпознаваемите представители на английското кино през 60-те години на предишния век. Той е създател, чиито филми съчетават обществен натурализъм, психическа дълбочина и пореден интерес към индивида, изправен пред честен избор.

Роден на 22 юли 1926 година в Лондон като Джон Теобалд Кларк, Форбс стартира професионалния си път като артист, откакто учи в Кралската академия за трагично изкуство (RADA). В началото на 50-те години се насочва към писането на сюжети, привличайки вниманието с интереса си към елементарните хора и моралните избори, пред които ги изправя животът. Според Британския кино институт (BFI) точно този интерес към индивида и неговия темперамент остава определящ за цялото му творчество.

През 1949 година Форбс стартира кариерата си като артист, снимайки се във второстепенни функции. Година по-рано Джон Теобалд Кларк приема театралния псевдоним Брайън Форбс, следвайки разпоредбите на английския актьорски профсъюз, с цел да не бъде бъркан с известния по това време артист Джон Кларк. Според тези правила настоящи артисти не могат да бъдат регистрирани с безусловно идентични професионални имена.

Макар името му постоянно да се свързва с придвижването Британска нова вълна от края на 50-те и началото на 60-те години на предишния век, Брайън Форбс остава ненапълно настрана от най-радикалните му представители. Докато режисьори като Джон Шлезинджър, Тони Ричардсън, Карел Рейш и Линдзи Андерсън слагат акцент върху обществения митинг и класовите несъгласия, Форбс следва личен път и насочва вниманието към вътрешния свят на героите, предлагайки по-интимен роман. Филмите му рядко разчитат на зрелищни трагични обрати. Вместо това те построяват напрежение посредством деликатни психически спорове, морални алтернативи и деликатно наблюдаване на човешките взаимоотношения и персоналните прекарвания.

Според критиците точно стилът на Брайън Форбс - сдържана постановка, психическа точност, липса на мелодраматични резултати, умеене да заобикаля еднопосочните морални оценки и доверие в актьорската игра, е причина филмите му да са все по този начин въздействащи десетилетия след основаването им, отбелязва в. " Гардиън ".

На сходно мнение е и Джоузефин Ботинг от Британския кино институт, която посвещава публикация по случай 100-годишнината от рождението на Форбс. По думите й той в никакъв случай не е разрешавал на драмата или образните резултати да засенчат героите, като вместо това се е фокусирал върху техните усеща и взаимоотношения. Като умел артист не е чудно, че Брайън Форбс се трансформира в сензитивен режисьор, отбелязва Ботинг.

" Винаги съм се интересувал от елементарни хора, сложени под невероятен напън. Режисьорът в никакъв случай не трябва да се влюбва повече в техниката, в сравнение с в хората ", споделя самият Форбс.

Сред първите му огромни интернационалните триумфи като сценарист е " Гневно безмълвие " (1960), основан взаимно с Ричард Атънбъро - негов непосредствен другар и помощник, дружно с който през 1959 година основава продуцентската компания Beaver Films.

" Гневно безмълвие " преглежда спора сред персоналните убеждения и публичния напън посредством историята на служащ, отказал да се включи в стачка. Лентата получава номинация за премия " Оскар " за автентичен сюжет и печели БАФТА за английски сюжет. Успехът слага Форбс измежду най-търсените английски сценаристи, съгласно Британския кино институт.

Режисьорският дебют само че Брайън Форбс - Whistle Down the Wind (1961), се трансформира в едно от най-емблематичните и високо оценени творби на английското кино, като рецензията го дефинира като един от най-силните английски филми за детството. Историята за три деца, които одобряват укриващ се дезертьор за Исус Христос, впечатлява с метода, по който преглежда света през техните очи, без да идеализира нито детството, нито възрастните. Вместо да опълчва положително и зло, Форбс слага въпроса за силата на вярата, невинността и способността на индивида да демонстрира съчувствие. През 2005 година в. " Гардиън " включва Whistle Down the Wind в ранглиста на 50-те най-хубави фамилни филми.

Сходен интерес към хората, останали отвън публичното внимание, проличава и във The L-Shaped Room (1962) с Лесли Карон - роман за самотна бременна жена в консервативното английско общество, както и в " Шепнещите " (The Whisperers, 1967), бележещ едно от най-силните осъществявания на актрисата Едит Еванс. Във кино лентата Форбс изследва самотата, бедността и обществената изолираност без патетика или прочувственост. Според Британския кино институт точно способността му да показва уязвими герои с достолепие отличава режисьора от мнозина негови съвременници.

Критиците постоянно означават, че във филмите на Брайън Форбс отсъстват ясно разграничени позитивни и негативни герои. Неговите персонажи са спорни, постоянно несигурни, от време на време позволяват съществени неточности, само че режисьорът подхожда към тях с схващане, без да ги оправдава. Тази нравствена трудност е измежду аргументите творчеството му да бъде определяно като образец за хуманистичното течение в английското кино.

Друга присъща специфичност на кинотворбите му е вниманието към женските персонажи. Героините във филмите на Брайън Форбс са построени като комплицирани персони, постоянно сложени в спор с публичните упования. Поради тази причина редица откриватели дефинират режисьора като един от английските кино дейци, съдействали за по-задълбоченото показване на женските облици в киното през 60-те години на предишния век.

Три актриси, снимали се в негови филм - Лесли Карон за The L-Shaped Room, Ким Стенли за " Сеанс в дъждовен следобяд " и Едит Еванс за " Шепнещите ", получават номинации за " Оскар " за основна женска роля, съгласно IMDB.

Втората брачна половинка на Брайън Форбс - актрисата Нанет Нюман, за която се дами през 1955 година, постоянно се снима във филмите му. Това, че поверява на жена си основна роля в " Степфордските съпруги " кара сценариста на кино лентата - известният публицист Уилям Голдман, с който режисьорът има спор, да каже, че Форбс е унищожил кино лентата.

Години по-късно Голдман и Форбс, дружно с Уилям Бойд, пишат сюжета за кино лентата " Чаплин " (1992). Негов режисьор е Ричард Атънбъро, а в облика на великия Чарли Чаплин се превъплъщава Робърт Дауни-младши.

Макар да остава най-известен с реалистичните си драми, Брайън Форбс не се лимитира до един род. Военният филм " Цар Плъх " (1965) по едноименния разказ на Джеймс Клавел, психологическият трилър " Сеанс в дъждовен следобяд " (Seance on a Wet Afternoon, 1964) и сатиричната фантастика " Степфордските съпруги (The Stepford Wives, 1975) по романа на Айра Левин демонстрират способността му да употребява разнообразни жанрови форми, като непроменяемо слага във фокуса въпросите за властта, страха, моралния избор и човешкото достолепие.

" Степфордските съпруги " последователно се трансформира в паметен филм, а изразът " степфордска брачна половинка " навлиза трайно в британския език като знак на жена, лишена от характерност и подчинена на наложени публични стандарти.

През 1970 година Брайън Форбс поема управлението на EMI-Elstree Studios с упоритостта да насърчи английското авторско кино. Макар мандатът му да продължава малко и да е придружен от финансови усложнения, през този интервал студиото поддържа продукции като " Децата от гарата " по романа на Едит Несбит и " Посредникът ", които след това се подреждат измежду класиките на английското кино.

Киноисториците дефинират този интервал като значим опит за запазване на националната кино промишленост в изискванията на засилващата се конкуренция от Холивуд, отбелязва British Entertainment History Project.

Известен с жанровото многообразие на творбите си, Форбс обаче се отхвърля от опцията да режисира първото премеждие от дългогодишната поредност за Джеймс Бонд - " Доктор Но " (1962) с Шон Конъри, защото счита, че това ще бъде " следващият филм с стрелба ". Друг забавен факт от живота на Брайън Форбс е, че е служил в армията дружно с един от актьорите, превъплъщавали се в облика на сътрудник 007 - Роджър Мур, показва IMDB.

Освен в киното, Брайън Форбс оставя значима диря и като публицист. Той разгласява повече от 20 романа, записки и книги, отдадени на историята на английското кино. През 2004 година е почетен със званието Командор на Ордена на Британската империя (CBE) за заслуги към изкуствата, а през 2012 година става почетен член на Британския кино институт - най-високото отличие на организацията за принос към киното.

Брайън Форбс умира на 8 май 2013 година на 86-годишна възраст. След кончината му Британският кино институт го дефинира като " неповторим гений " и " един от огромните хуманисти на английското кино " - оценка, която обобщава креативния му път. Независимо дали снима обществена драма, боен филм или психически трилър, Форбс непроменяемо слага във фокуса му индивида с неговите страхове, очаквания и способността му да резервира достолепието си, сблъсквайки се с сложни условия.

По мотив кончината на Брайън Форбс артистът, режисьор, сценарист и продуцент Кенет Брана го разказва като " великолепен английски режисьор с изумителен диапазон ". " В живота и изкуството той беше самоуверен, буен и хуманен. В ранните си дни като сценарист и режисьор той беше пионер, бунтовник. Британското кино загуби популярен създател ", споделя Брана, представен от Би Би Си.

Самият Брайън Форбс споделя преди време в изявление за " Дейли мейл ", че би желал да бъде запомнен като " човек, който не е бил захласнат от славата ". " Единственото, което в действителност има значение, е дали публиката има вяра на хората на екрана ", споделя още той.