100 години от рождението на Божин Ласков
Днес се навършват 100 години от рождението на някогашния нападател на „ Левски “ Божин Ласков.
Роден на 15 февруари 1922 година в с. Локорско, Софийско, той е характерен образец за това, че във футбола не всеки път денят се познава от сутринта. През 1940 година играе в юношеския отбор на „ сините “. Проявите му по-често провокират любознание и подигравка, в сравнение с удивление у публиката.
Високият му растеж спомага за положителната му игра с глава, само че топката най-често не слуша краката. Може би по тази причина му излиза прякора „ футболист без крайници!„
Не по този начин обаче мисли треньорът Асен Панчев. Той настойчиво постанова младежа като централен нападател и скоро нападението на „ Левски “ става немислимо без него.
Той е в основата на двойния триумф на „ сините “ за сезон 1941/1942 с 11-те гола в шампионата и 6-те гола за Царската купа. Двете години в казармата и военновременната конюнктура стопират неговия напредък. Но идва 1945-1946 година и Ласков е още веднъж в стихията си.
„ Сините “ отново вършат дубъл, а той е голмайстор №1 – в 12 мача от шампионата 11 гола, в 8 мача за Купата на Съветската войска – 12 гола! Фланелката с №9 на националния отбор е към този момент твърдо негова. На първата следвоенна Балканиада в Тирана (1946 г.) е избран за футболист №1 на шампионата.
В края на 1946 година Божин Ласков отпътува да учи медицина в Чехословакия. Там в началото стартира в „ Жиденице “ (Бърно), само че скоро е притеглен от „ Слован “ (Братислава). Братиславци са първенци на Чехословакия 3 години по ред (1949, 1950 и 1951 г.), а Божин Ласков с 65 маркирани гола е основният голмайстор на отбора.
Приел чехословашко гражданство, той е притеглен и в националния отбор на Чехословакия. Така, Божин Ласков става първият българин, играл в различен народен отбор. След футболната си кариера е дълготраен доктор.
Отива си от този свят на 1 април 2007 година
Поклон пред паметта му!
Роден на 15 февруари 1922 година в с. Локорско, Софийско, той е характерен образец за това, че във футбола не всеки път денят се познава от сутринта. През 1940 година играе в юношеския отбор на „ сините “. Проявите му по-често провокират любознание и подигравка, в сравнение с удивление у публиката.
Високият му растеж спомага за положителната му игра с глава, само че топката най-често не слуша краката. Може би по тази причина му излиза прякора „ футболист без крайници!„
Не по този начин обаче мисли треньорът Асен Панчев. Той настойчиво постанова младежа като централен нападател и скоро нападението на „ Левски “ става немислимо без него.
Той е в основата на двойния триумф на „ сините “ за сезон 1941/1942 с 11-те гола в шампионата и 6-те гола за Царската купа. Двете години в казармата и военновременната конюнктура стопират неговия напредък. Но идва 1945-1946 година и Ласков е още веднъж в стихията си.
„ Сините “ отново вършат дубъл, а той е голмайстор №1 – в 12 мача от шампионата 11 гола, в 8 мача за Купата на Съветската войска – 12 гола! Фланелката с №9 на националния отбор е към този момент твърдо негова. На първата следвоенна Балканиада в Тирана (1946 г.) е избран за футболист №1 на шампионата.
В края на 1946 година Божин Ласков отпътува да учи медицина в Чехословакия. Там в началото стартира в „ Жиденице “ (Бърно), само че скоро е притеглен от „ Слован “ (Братислава). Братиславци са първенци на Чехословакия 3 години по ред (1949, 1950 и 1951 г.), а Божин Ласков с 65 маркирани гола е основният голмайстор на отбора.
Приел чехословашко гражданство, той е притеглен и в националния отбор на Чехословакия. Така, Божин Ласков става първият българин, играл в различен народен отбор. След футболната си кариера е дълготраен доктор.
Отива си от този свят на 1 април 2007 година
Поклон пред паметта му!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ




