Днес се навършват 10 години от атентатите на летището и

Днес се навършват 10 години от атентатите на летището и в метрото в Брюксел, взели 32 жертви и оставили стотици ранени. Събитието, нанесло трайни следи в публичната памет, ще бъде маркирано с публична гала, човешка верига на съпричастие и концерт на детски хор.

На 22 март 2016 година в 7.58 ч. избухна първата бомба на атентатори самоубийци на летище „ Завентем “, последвана от втора детонация в 9.11 ч. на метростанция „ Малбек “ в региона на институциите на Европейски Съюз. Отговорност за атентатите пое терористичната формация „ Ислямска страна “.

Десет години по-късно оживелите терористи са наказани, групировката е сломена, а оживелите жертви не престават да се възвръщат. В последния месец локалните медии показаха поредност от репортажи с някои от най-пряко засегнатите и те описаха своите истории.

Карен Нортшилд е една от оживелите от атентата на летището. Бивш състезател и човек с желязна воля, през днешния ден тя е жива, само че остава неработоспособен вечно. Разказва, че в началото лекарите не й дават никаква вяра за живот. По пътя към болничното заведение сърцето й стопира четири пъти. Остава в болничното легло в продължение на три години, претърпява 67 интервенции. Лечението й не е завършило и през днешния ден й трябват патерици, специфични обувки и непрекъсната терапия, с цел да може да стои на крайници. Болките не са отминали, споменът не е избледнял.

Кристиан Дьолез е машинистът в метровлака, взривен от терористите. Допреди дни в никакъв случай не бе давал изявление. Сега споделя, че към момента страда от бодърствуване и възприятието за виновност не му дава покой. Моята отговорност са сигурността на пасажерите и на влака, а в този ден не ги осигурих, въздиша тежко Кристиан. Най-болезнените му мемоари са от безкрайния звън на мобилните телефони на жертвите, раздрани на части на метри от него в първия вагон на метровлака, и черната пепел, изпълнила въздуха. Мислил съм за самоубийство, само че трябваше да се върна на работа, брачната половинка ми беше тогава на палиативни грижи и ми трябваха пари, прибавя той. Казва, че повече не може да поддържа връзка с хора, излиза от вкъщи си доста рядко и главно, с цел да си купи храна. Помня всичко, сякаш беше през вчерашния ден, тази страница за мен в никакъв случай няма да се затвори, прибавя Кристиан.

В последвалите години белгийските управляващи набелязаха към 50 ограничения, с цел да могат да реагират по-добре в сходни случаи и най-много, с цел да ги избегнат. Медиите регистрират, че единствено няколко от тези ограничения в действителност са били подхванати. Една от първите стъпки в дните след атентатите бе изпращането на военни патрули по улиците. По-късно военните бяха върнати в казармите, само че от на следващия ден ще бъдат отново на улицата поради новата опасност след последните събития в Иран.

Така кръгът се затваря – заплахата от атентати на „ Ислямска страна “, свързани с така наречен Арабска пролет, почнала през 2011 година и довела до свалянето на няколко режима в Близкия изток (Сирия) и Северна Африка (Либия, Тунис, Египет), в този момент е сменена от опасността от терористични удари поради събитията, свързани с опитите за смяна на режима в Техеран. Разликата е, че до момента в който преди 10 години Белгия бе от първите, които започнаха да нанасят ударите в Либия, довели до убийството на Муамар Кадафи, през днешния ден се въздържа от присъединяване в дейностите на Съединени американски щати и Израел против иранските аятоласи. Времето ще покаже дали са извлечени подобаващите поучения от историята и дали заплахата от нов терористичен удар ще бъде избегната. За някои, наподобява, то няма да бъде задоволително, с цел да може дълбоките рани от терора да заздравеят.

Още интернационалните вести – четете тук