Днес се навършва една година от трагичния пожар в дискотеката

Днес се навършва една година от трагичния пожар в дискотеката в Кочани, при който починаха 63 души, най-вече младежи, а над 200 бяха ранени.

Днес Кочани е потопен в тъга, а тишината е оглушителна, към този момент една година. Местните споделят, че тъгата, която към този момент една година е настанала над града, идва след многото сълзи и болежка на почернените фамилии. Семействата, изгубили децата си, живеят „ сред болката и вярата за правдивост.

В страната се организира доста всеобщ правосъден развой, само че към този миг никой не е поел отговорност за случилото се. Десетки са обвинените, а очевидците стотици.

Разследването до този миг показва, че зад нещастието стои корупция, доста пропуски в разпоредбите, нарушение на законите, а самата дискотека е функционирала като дискотека без лицензи и то години наред, единствено с един единствен вход и излаз.

Днес на площада на Революцията в Кочани ще бъдат ситуирани 63 бели стола, символизиращи всеки изгубен живот. Близките ще се съберат на мястото на нещастието в 2:15 сутринта, с цел да почетат паметта на децата си.

Целият град отдава респект на починалите, а също благодари на спасителите си и на всички страни, които оказаха помощ на над 200 потърпевши, в това число и на доста български лекари.

17-годишната Яна оцелява по знамение и споделя за претърпяното:

„ Бях заседнала на вратата, беше пред основния вход поради блъсканицата и един другар ме издърпа. Оттам ме реалокираха в болничното заведение в Кочани, от болничното заведение в Кочани в Скопие, а от Скопие в София.. “
За видяното в нощта на нещастието Яна споделя:

„ Първо видях пожарът, който се популяризира, лека-полека. И хората, които бяха в суматоха към мен. Тежко е да се връщам обратно на това. “



Възстановяването ѝ продължава и до през днешния ден:

„ Добре съм, но предстоят още интервенции, с цел да се оправи всичко. Минах две интервенции на ръцете, една първоначално. Но предстоят още, с цел да се направи промяна. “

Яна признава, че контузията няма да се не помни:

„ Не, не се не помни. И в случай че няма белези, не се не помни. Мисля, това е за всички, за целия град – не се не помни. “

В трагичната нощ умират две нейни приятелки.

Доктор Мартин Мартинов, шеф на детската клиника по пластична хирургия и изгаряния в „ Пирогов “, дружно с екипа на клиниката избавиха живота освен на Яна, само че и на други.

„ Една година след случая - това, което виждам в лицата на потърпевшите и техните родители, е към този момент едно отърсване от контузията. Те гледат с вяра за бъдещето. Те са спокойни, че това, което се е случило, е останало зад тях и сега търсят всеки вероятен метод да се възстановят изцяло. “

За компликациите при лекуването на младите пациенти той изяснява, че огромният брой потърпевши е било огромно предизвикателство.

„ Беше ужасно. Всички те бяха уплашени. Имаше малко езикова преграда пречеше да схванат какво им се споделя. Страхът от това което не знаят какво следва. “



„ Ке прогледна ли, ке се оправя ли, ке мога лид а докосвам с ръката “ – това са били най-честите въпроси към лекарите. “

„ Най-голямото предизвикателство беше огромният брой потърпевши и тежките повреди, които имаха и на дихателната система, тъй че това изискваше сериозна съгласуваност сред другите звена на клиниката и на болничното заведение. “

Лекарят добавя, че цялостното възобновяване е допустимо.

„ Медицината е доста напреднала. Правим всичко допустимо, с цел да осигурим оптимално непосредствен резултат до 100% възобновяване. Въпреки всичко, постоянно ще останат някакви следи от претърпяната контузия. “

„ С времето някак си физическите белези стартират да избледняват, душевните обаче няма лек за тях. “

Вижте повече в директното включване на Теодора Георгиева.