Една година след трагедията с Чапекоензе: Покъртителният разказ на част от оцелелите
Днес се навършва една година от нещастието, която сполетя бразилския футболен клуб Чапекоензе. На 28 ноември 2016 година отборът пътува за Меделин, където би трябвало да се изправи против Атлетико Насионал в първи мач от финала за Копа Судамерикана.
Малко преди кацане самолетът се разрушава. 71 души умират, като по-голяма част от тях са играчи (сред тях и някогашният бранител на ЦСКА Фелипе Машадо), треньори и чиновници в клуба. Едва шестима оцеляват - футболистите Нето, Алан Рушел и Джаксън Фолман, журналистът Рафаел Хензел и две стюардеси.
_1280x1920.jpg )
12 месеца след ужасяващия случай част от оживелите описват от първо лице покъртителни детайлности от минутите преди и след злополуката. Ето какво си спомнят играчите за преживения призрачен сън:
Нето: Сънувах, че това ще се случи. Няколко дни по-рано имах ужасяващ призрачен сън. Събудих се и споделих на брачната половинка си, съм сънувал самолетна злополука. В деня на полета не спирах да мисля за съня си. Беше толкоз реален. Веднага щом се качих в самолета писах СМС на жена си. Казах й да се моли за мен. Знаех, че е единствено сън, само че се молех Господ да ме пази.
Какво си припомням от минутите преди случая? Летяхме в мощен дъжд. Изведнъж моторите се изключиха. Започнахме да падаме... После се озовах на някакъв рид. Измъкнах се от останките, само че беше пъклен мрачно. Това е, което си припомням.
Фолман: Всички доста се забавлявахме преди полета. Разговаряхме, смеехме се. Играхме карти и слушахме музика.
Рушел: Аз пък показвах някакви фокуси. Наистина бяхме доста щастливи, тъй като към този момент бяхме постигнали нещо значимо, а имахме късмет да сътворим и същински героизъм.
Фолман: Всичко беше обикновено по време на полета, до момента в който внезапно светлините не изгаснаха. Стана доста безшумно. Всички седнахме. Искахме да разберем какво става, само че стюардесите нищо не ни споделиха. После един от водачите ни сподели да сложим защитните колани, тъй като ще кацаме. Изведнъж почнахме да падаме. Беше ужасно. Имахме време да се помолим и нищо друго. Нямаше какво да създадем.
Алан Рушел: Понякога се пробвам да си спомня всичко от този миг, само че просто не мога. Мисля, че мозъкът ми е блокирал тези спомени
Нето: Молих се толкоз мощно. Казах: " Иисусе, в Библията прочетох, че си направил доста чудеса. Моля те, бъди милосърден към нас. Помогни ни. Сега ти си нашия водач, помогни ни. Моля те, Иисусе, помогни ни ". Въпреки молитвите към този момент бях схванал, че сме обречени.
Фолман: Всички започнахме да се молим на глас. Хората в предната част на самолета започнаха да викат: " Кажете ни какво става? Дайте ни информация! ". Спомням си тези крясъци и писъци.
Нето: И внезапно всичко затихна.
Фолман: Събудих се в гората. Отворих очи, само че не виждах нищо. Валеше. Беше доста студено. Не виждах нищо, само че чувах стонове. Хора викаха за помощ. Започнах да викам, само че дори не знаех къде съм. Спомням си единствено, че не желаех да умра. Беше доста тежко да слушам моите другари да викат за помощ. Не можех да стана. В един миг видях фенер. Човек се приближи и извика: " Полиция, Полиция ". Впоследствие разбрах, че това е сержант Нелсън. Той ми сподели: " Спокойно, избавен сте ". След това ме попита по какъв начин се казвам и на какъв брой години. Казах му, че съм вратарят на тима. Той се опита да ме вдигне, само че не съумя. Изпитах ужасяваща болежка в крайници. Знаех, че към този момент съм го изгубил. После ме придвижиха на разстояние от останките. Поисках вода и заспах.
Нето: Събудих се в болничното заведение. Съпругата ми сподели, че съм споделил единствено: " Бог беше с мен. ". Аз не помнех нищо. Никой нищо не ми споделяше. Разбрах, че съм в болница, само че нито в коя, нито за какво. Изведнъж видях доктор от клуба и си спомних, че би трябвало да играем във финалите на Копа Судамерикана. Попитах го: " Док, какво става. Пострадах в мача ли? ". Той единствено отвърна: " Да, получи удар по време на играта ". " Как свърши мач? ", попитах го аз, а той сподели: " Не знам, пристигнах с теб в болничното заведение, тъй като беше зле ".
Вярвах му. Само се обърнах към Бог и му споделих: " Как можа да ми отнемеш този късмет. Трябваше да съм там, на терена, със съотборниците си ".
Рушел: Мислех, че сме кацнали спешно и сме потърпевши леко. Вярвах, че на идващия ден ще играем. Чувствах се зле и единствено мислех за мача. Говорих с мои близки, само че никой нищо не ми сподели. На идващия ден пристигнаха доста лекари и ми споделиха да бъда спокоен. Разказаха ми всичко. Светът ми се срина. Казах си: " Това е призрачен сън, от който ще се събудя ".
Нето: След като излязох от интензивното, се погледнах и видях пострадванията си. Разбрах, че не може да са от мач. Попитах лекаря: " Колко беше огромен този, който ме контузи? ". Нищо не ми отговори. Един ден, откакто се разсъниха, до мен на стола беше татко ми, който плачеше. До него бяха майка, сестра ми и един свещеник. Попитаха ме: " Спомняш ли си какво сънува? ". Казах: " Да. Самолет, който пада ". " Това се случи в действителност. Катастрофирахте. Само ти, Алан и Джаксън оцеляхте ", споделиха ми те. Не можех да допускам.
Фолман: Бях няколко дни в кома. Събудих се, а до мен бяха най-близките ми. Нищо не ми споделяха, а аз нищо не питах. Вярвах, че всички са добре, само че ме беше боязън да попитам. В идващите дни ме посети психолог, който ми описа всичко. Започнах да и си припомням случая. Почувствах се извънредно. Болката беше голяма.
Рушел: Нямам пояснение за какво оцеляхме. Знам единствено, че ще живеем по този начин, че постоянно да почитаме нашите другари.
В момента и тримата оживели са към момента част от Чапекоензе. Алан Рушел се готви за завръщането си на терена. Нето също желае да играe, като по всяка възможност това ще се случи следващата година. Фолман, който загуби десния си крайник, пък сега се учи, като ще получи управителен пост.
Източник: Тheplayerstribune.com, представен от Блиц.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Малко преди кацане самолетът се разрушава. 71 души умират, като по-голяма част от тях са играчи (сред тях и някогашният бранител на ЦСКА Фелипе Машадо), треньори и чиновници в клуба. Едва шестима оцеляват - футболистите Нето, Алан Рушел и Джаксън Фолман, журналистът Рафаел Хензел и две стюардеси.
12 месеца след ужасяващия случай част от оживелите описват от първо лице покъртителни детайлности от минутите преди и след злополуката. Ето какво си спомнят играчите за преживения призрачен сън:
Нето: Сънувах, че това ще се случи. Няколко дни по-рано имах ужасяващ призрачен сън. Събудих се и споделих на брачната половинка си, съм сънувал самолетна злополука. В деня на полета не спирах да мисля за съня си. Беше толкоз реален. Веднага щом се качих в самолета писах СМС на жена си. Казах й да се моли за мен. Знаех, че е единствено сън, само че се молех Господ да ме пази.
Какво си припомням от минутите преди случая? Летяхме в мощен дъжд. Изведнъж моторите се изключиха. Започнахме да падаме... После се озовах на някакъв рид. Измъкнах се от останките, само че беше пъклен мрачно. Това е, което си припомням.
Фолман: Всички доста се забавлявахме преди полета. Разговаряхме, смеехме се. Играхме карти и слушахме музика.
Рушел: Аз пък показвах някакви фокуси. Наистина бяхме доста щастливи, тъй като към този момент бяхме постигнали нещо значимо, а имахме късмет да сътворим и същински героизъм.
Фолман: Всичко беше обикновено по време на полета, до момента в който внезапно светлините не изгаснаха. Стана доста безшумно. Всички седнахме. Искахме да разберем какво става, само че стюардесите нищо не ни споделиха. После един от водачите ни сподели да сложим защитните колани, тъй като ще кацаме. Изведнъж почнахме да падаме. Беше ужасно. Имахме време да се помолим и нищо друго. Нямаше какво да създадем.
Алан Рушел: Понякога се пробвам да си спомня всичко от този миг, само че просто не мога. Мисля, че мозъкът ми е блокирал тези спомени
Нето: Молих се толкоз мощно. Казах: " Иисусе, в Библията прочетох, че си направил доста чудеса. Моля те, бъди милосърден към нас. Помогни ни. Сега ти си нашия водач, помогни ни. Моля те, Иисусе, помогни ни ". Въпреки молитвите към този момент бях схванал, че сме обречени.
Фолман: Всички започнахме да се молим на глас. Хората в предната част на самолета започнаха да викат: " Кажете ни какво става? Дайте ни информация! ". Спомням си тези крясъци и писъци.
Нето: И внезапно всичко затихна.
Фолман: Събудих се в гората. Отворих очи, само че не виждах нищо. Валеше. Беше доста студено. Не виждах нищо, само че чувах стонове. Хора викаха за помощ. Започнах да викам, само че дори не знаех къде съм. Спомням си единствено, че не желаех да умра. Беше доста тежко да слушам моите другари да викат за помощ. Не можех да стана. В един миг видях фенер. Човек се приближи и извика: " Полиция, Полиция ". Впоследствие разбрах, че това е сержант Нелсън. Той ми сподели: " Спокойно, избавен сте ". След това ме попита по какъв начин се казвам и на какъв брой години. Казах му, че съм вратарят на тима. Той се опита да ме вдигне, само че не съумя. Изпитах ужасяваща болежка в крайници. Знаех, че към този момент съм го изгубил. После ме придвижиха на разстояние от останките. Поисках вода и заспах.
Нето: Събудих се в болничното заведение. Съпругата ми сподели, че съм споделил единствено: " Бог беше с мен. ". Аз не помнех нищо. Никой нищо не ми споделяше. Разбрах, че съм в болница, само че нито в коя, нито за какво. Изведнъж видях доктор от клуба и си спомних, че би трябвало да играем във финалите на Копа Судамерикана. Попитах го: " Док, какво става. Пострадах в мача ли? ". Той единствено отвърна: " Да, получи удар по време на играта ". " Как свърши мач? ", попитах го аз, а той сподели: " Не знам, пристигнах с теб в болничното заведение, тъй като беше зле ".
Вярвах му. Само се обърнах към Бог и му споделих: " Как можа да ми отнемеш този късмет. Трябваше да съм там, на терена, със съотборниците си ".
Рушел: Мислех, че сме кацнали спешно и сме потърпевши леко. Вярвах, че на идващия ден ще играем. Чувствах се зле и единствено мислех за мача. Говорих с мои близки, само че никой нищо не ми сподели. На идващия ден пристигнаха доста лекари и ми споделиха да бъда спокоен. Разказаха ми всичко. Светът ми се срина. Казах си: " Това е призрачен сън, от който ще се събудя ".
Нето: След като излязох от интензивното, се погледнах и видях пострадванията си. Разбрах, че не може да са от мач. Попитах лекаря: " Колко беше огромен този, който ме контузи? ". Нищо не ми отговори. Един ден, откакто се разсъниха, до мен на стола беше татко ми, който плачеше. До него бяха майка, сестра ми и един свещеник. Попитаха ме: " Спомняш ли си какво сънува? ". Казах: " Да. Самолет, който пада ". " Това се случи в действителност. Катастрофирахте. Само ти, Алан и Джаксън оцеляхте ", споделиха ми те. Не можех да допускам.
Фолман: Бях няколко дни в кома. Събудих се, а до мен бяха най-близките ми. Нищо не ми споделяха, а аз нищо не питах. Вярвах, че всички са добре, само че ме беше боязън да попитам. В идващите дни ме посети психолог, който ми описа всичко. Започнах да и си припомням случая. Почувствах се извънредно. Болката беше голяма.
Рушел: Нямам пояснение за какво оцеляхме. Знам единствено, че ще живеем по този начин, че постоянно да почитаме нашите другари.
В момента и тримата оживели са към момента част от Чапекоензе. Алан Рушел се готви за завръщането си на терена. Нето също желае да играe, като по всяка възможност това ще се случи следващата година. Фолман, който загуби десния си крайник, пък сега се учи, като ще получи управителен пост.
Източник: Тheplayerstribune.com, представен от Блиц.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ