И Земята имала пръстени, подобни на тези на Сатурн
Днес единствено най-големите планети в Слънчевата система имат пръстени, само че ново изследване допуска, че Земята може да е била планета с пръстени в далечното минало.
Учени, учещи геологията на ордовикския интервал преди към 466 милиона години, рапортуват доказателства, че системата от пръстени на Земята е основала издайнически модел от ударни кратери и това може също да изясни някои странни климатични промени от интервала.
Ордовикският интервал е прочут с това, че е претърпял огромен брой конфликти, които предходни изследвания са прикрепили към разпадането на огромен метеорит във вътрешната Слънчева система. Екипът, управителен от Андрю Томкинс от университета Монаш в Мелбърн, Австралия, извърши разбор на модела на ордовикските ударни кратери. Те откриха, че необикновен брой от тях се сблъскват в границите на 30 градуса от екватора, написа novini.bg.
„ Статистически извънредно е да получите 21 кратера, всички релативно покрай екватора. Това не би трябвало да се случва. Те би трябвало да бъдат разпределени на инцидентен принцип “, споделя Томкинс пред CNN.
Хипотезата на екипа изисква краткотраен пръстен към Земята, което би обяснило за какво въздействията са били лимитирани до относително дребна географска широчина.
Това обаче може да е единствено дребен брой от общите въздействия. По време на ордовика единствено към 30% от екваториалната повърхнина на Земята е била твърда земя, която ще резервира доказателства за удари, написа hicomm.bg.
Сатурн е прочут със своята обширна система от пръстени, която евентуално е била подхранена от разпадането на ледени луни. Подобен развой може да се е случил в орбита към Земята по време на ордовика. Екипът е пресметнал, че краткотрайните пръстени на Земята може да са били формирани от метеорит " купчина от отломки " с диаметър към 12 километра. Когато се приближи до Земята, доближава границата на Рош. Това е точката, в която вътрешната гравитация на по-малкото орбитално тяло е претрупана от по-големия сателит. Това кара небесното тяло да се разпадне и евентуално да образува пръстен.
Проучването сочи спомагателни геоложки доказателства, които поддържат съществуването на система от пръстени. Депозитите от тази ера демонстрират високи равнища на L-тип хондрит, постоянно срещан материал в метеоритите. Отделно изследване, представено от откривателите, прави оценка ордовикските въздействия върху Луната и Марс, като не открива нарастване.
Предложената система от пръстени би могла също да изясни странността на климата на ордовика.
В рамките на ордовика има по-малък интервал, наименуван хирнантска ера, характеризиращ се с внезапен спад на температурите. Изследователите настояват, че сянката на новата система от пръстени може да докара до по-ниски температури. Когато пръстенът се разсее, климатът ще се върне към естественото. Големият брой удари от падащ материал на пръстена също може да е намалил световните температури посредством прибавяне на повече прахуляк в атмосферата.
Томкинс се надява, че спомагателни изследвания могат да разкрият повече за свойствата на хипотетичните пръстени. Най-много пръстените биха просъществували към 40 милиона години. Това не е дълго в геоложки мащаб, само че би трябвало да има повече доказателства за разкриване.
Учени, учещи геологията на ордовикския интервал преди към 466 милиона години, рапортуват доказателства, че системата от пръстени на Земята е основала издайнически модел от ударни кратери и това може също да изясни някои странни климатични промени от интервала.
Ордовикският интервал е прочут с това, че е претърпял огромен брой конфликти, които предходни изследвания са прикрепили към разпадането на огромен метеорит във вътрешната Слънчева система. Екипът, управителен от Андрю Томкинс от университета Монаш в Мелбърн, Австралия, извърши разбор на модела на ордовикските ударни кратери. Те откриха, че необикновен брой от тях се сблъскват в границите на 30 градуса от екватора, написа novini.bg.
„ Статистически извънредно е да получите 21 кратера, всички релативно покрай екватора. Това не би трябвало да се случва. Те би трябвало да бъдат разпределени на инцидентен принцип “, споделя Томкинс пред CNN.
Хипотезата на екипа изисква краткотраен пръстен към Земята, което би обяснило за какво въздействията са били лимитирани до относително дребна географска широчина.
Това обаче може да е единствено дребен брой от общите въздействия. По време на ордовика единствено към 30% от екваториалната повърхнина на Земята е била твърда земя, която ще резервира доказателства за удари, написа hicomm.bg.
Сатурн е прочут със своята обширна система от пръстени, която евентуално е била подхранена от разпадането на ледени луни. Подобен развой може да се е случил в орбита към Земята по време на ордовика. Екипът е пресметнал, че краткотрайните пръстени на Земята може да са били формирани от метеорит " купчина от отломки " с диаметър към 12 километра. Когато се приближи до Земята, доближава границата на Рош. Това е точката, в която вътрешната гравитация на по-малкото орбитално тяло е претрупана от по-големия сателит. Това кара небесното тяло да се разпадне и евентуално да образува пръстен.
Проучването сочи спомагателни геоложки доказателства, които поддържат съществуването на система от пръстени. Депозитите от тази ера демонстрират високи равнища на L-тип хондрит, постоянно срещан материал в метеоритите. Отделно изследване, представено от откривателите, прави оценка ордовикските въздействия върху Луната и Марс, като не открива нарастване.
Предложената система от пръстени би могла също да изясни странността на климата на ордовика.
В рамките на ордовика има по-малък интервал, наименуван хирнантска ера, характеризиращ се с внезапен спад на температурите. Изследователите настояват, че сянката на новата система от пръстени може да докара до по-ниски температури. Когато пръстенът се разсее, климатът ще се върне към естественото. Големият брой удари от падащ материал на пръстена също може да е намалил световните температури посредством прибавяне на повече прахуляк в атмосферата.
Томкинс се надява, че спомагателни изследвания могат да разкрият повече за свойствата на хипотетичните пръстени. Най-много пръстените биха просъществували към 40 милиона години. Това не е дълго в геоложки мащаб, само че би трябвало да има повече доказателства за разкриване.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ