Председателят на Административния съд в Пловдив: Политическата криза у нас ще попречи на съдебната реформа
Днес съдиите от цялата страна ще избират своите шестима представители във Висш съдебен съвет. Кандидатите за Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет са 15 от общо 2200 съдии. Гласуването е с бюлетини в Съдебната палата в София и електронно - по желание.
През юли следва прокурорите също да излъчат техните представители за Прокурорската гилдия на съвета.
Следователите към този момент избраха своя представител за прокурорската гилдия - Петко Петков от Националната следствена работа.
Мандатът на сегашната Висш съдебен съвет изтича на 3 октомври.
Пловдивските претенденти за член на Висш съдебен съвет са двама - ръководителят на Административния съд Явор Колев и ръководителят на Районния съд Иван Калибацев.
Plovdiv24.bg направи изявление със арбитър Явор Колев:
Г-н Колев, какви са проблемите на съдиите у нас?
- Проблемите на съдиите са доста, събраха се много проблематични зони през годините. Първата е с кариерното развиване. С изменението на Закона през 2016 година, там нещата вървят доста постепенно, състезанията не престават по 4 години. Даже тази седмица имаше конкурс за Апелативен съд. Конкурсът не се случи, беше преустановен след 4 години. Очевидно е, че би трябвало да се мисли за по-бързото оживление на тези затлачени с години кариерни конкурси и по-точно вътрешните конкурси в системата. Иначе външните вървят отмерено.
Другият проблем е с натовареността, неравномерната натовареност. От 2016 година се опитваме да го променим с нови системи. През идващите години евентуално ще се регистрира по-добре тази натовареност и ще може да се разпределя системата съответно, съгласно потребностите.
Другият проблем е въпросът със правосъдната карта. Там нещата се раздвижиха през последните месеци. Висш съдебен съвет разбра, че трябва да се отиде на място и да се види как са нещата, а освен от София, и писмено да се завърши плана. Той приключва тази месец.
Друг проблем е единната осведомителна система и дигитализацията. Ние сме минимум дигитализирана система от Европейски Съюз.
Бюджетното програмиране също е проблем. В последните две години се бърза да се приключат доста планове, макар и да не са изчистени доста от проблематичните моменти. Очевидно те ще останат наследство на идващия Съдебен съвет.
Ще попречи ли политическата рецесия у нас на съдебната реформа?
- Да, тя ще попречи, тъй като доста от нещата се нуждаят от законодателна смяна. Без парламент няма по какъв начин да се случат нещата. На вторично равнище можем да контролираме нещата, само че единствено до известна степен. Съдебната система няма по какъв начин да върви против закона и в това време да демонстрира по какъв начин би трябвало да раздава правдивост. Това е значителен миг, който с изключение на за конституирането на Висш съдебен съвет би изиграл и сериозна роля за отпушването на измененията, с цел да се случват състезанията и правосъдната карта, и електронното правораздаване. Трябва да има сериозна кооперативност между ВВС и парламентарната власт. Това са съществени проблеми.
Какво в работата на Висш съдебен съвет би трябвало да се промени, съгласно Вас?
- През последните години Висш съдебен съвет доста се откъсна от регионите, с цел да се разискват проблемите в тях. От контакта с тях идва и чувството, че зад теб стои съсловието, идва и силата на обособените членове на съвета да работят. А те другояче са доста положителни. Затова промените потъват някъде и не се вижда прогрес значителен, както и резултатът, който търсим.
И най-после, кажете ни, обезпечена ли е, съгласно Вас, независимостта на съдиите у нас? И в случай че да, по какъв начин обществото да повярва в това?
- Това в действителност е проблем. Знаем, че всички социологически проучвания показват, че правосъдната система у нас се употребява с извънредно ниско доверие. Но макар, че българинът не има вяра в нея, той не се отхвърля да подава искови молби и всяка година делата се усилват. Подозрението на българите в институциите е надълбоко вкоренена традиция, знаете! Но е явно, че трябва да се работи доста, да си оправим къщичката сами вътре и по-късно да покажем, че можем да реализираме тези неща.
От 10 години имаме много добри хрумвания, само че те остават единствено хрумвания. Моята визия е, ние да приключим тези планове, за да може те действително да проработят. Когато тръгнат, ще има и действителен напредък в обществените нагласи. Народът не избира съдиите, те се избират по доста комплициран механизъм сега и по тази причина доверието на българина е по-минорно. Висш съдебен съвет в идващите години би трябвало да се отвори доста към всички непрозрачни процеси в кариерното развитие на съдии и доста други тематики, с цел да се видят процесите вътре в системата. Правораздаването да става без повлияване от външни сили.
Колегите да усещат, че зад тила си имат един поръчител в името на народа, което е и задачата на правораздаването. Разбира се и моралните качества на всеки един съдия са доста значими. Това е последният стожер когато не функционира системата. Трябва да се отстоява интересът на всички страни по делата, а не корпоративни и частни ползи. Има още доста да се работи.
През юли следва прокурорите също да излъчат техните представители за Прокурорската гилдия на съвета.
Следователите към този момент избраха своя представител за прокурорската гилдия - Петко Петков от Националната следствена работа.
Мандатът на сегашната Висш съдебен съвет изтича на 3 октомври.
Пловдивските претенденти за член на Висш съдебен съвет са двама - ръководителят на Административния съд Явор Колев и ръководителят на Районния съд Иван Калибацев.
Plovdiv24.bg направи изявление със арбитър Явор Колев:
Г-н Колев, какви са проблемите на съдиите у нас?
- Проблемите на съдиите са доста, събраха се много проблематични зони през годините. Първата е с кариерното развиване. С изменението на Закона през 2016 година, там нещата вървят доста постепенно, състезанията не престават по 4 години. Даже тази седмица имаше конкурс за Апелативен съд. Конкурсът не се случи, беше преустановен след 4 години. Очевидно е, че би трябвало да се мисли за по-бързото оживление на тези затлачени с години кариерни конкурси и по-точно вътрешните конкурси в системата. Иначе външните вървят отмерено.
Другият проблем е с натовареността, неравномерната натовареност. От 2016 година се опитваме да го променим с нови системи. През идващите години евентуално ще се регистрира по-добре тази натовареност и ще може да се разпределя системата съответно, съгласно потребностите.
Другият проблем е въпросът със правосъдната карта. Там нещата се раздвижиха през последните месеци. Висш съдебен съвет разбра, че трябва да се отиде на място и да се види как са нещата, а освен от София, и писмено да се завърши плана. Той приключва тази месец.
Друг проблем е единната осведомителна система и дигитализацията. Ние сме минимум дигитализирана система от Европейски Съюз.
Бюджетното програмиране също е проблем. В последните две години се бърза да се приключат доста планове, макар и да не са изчистени доста от проблематичните моменти. Очевидно те ще останат наследство на идващия Съдебен съвет.
Ще попречи ли политическата рецесия у нас на съдебната реформа?
- Да, тя ще попречи, тъй като доста от нещата се нуждаят от законодателна смяна. Без парламент няма по какъв начин да се случат нещата. На вторично равнище можем да контролираме нещата, само че единствено до известна степен. Съдебната система няма по какъв начин да върви против закона и в това време да демонстрира по какъв начин би трябвало да раздава правдивост. Това е значителен миг, който с изключение на за конституирането на Висш съдебен съвет би изиграл и сериозна роля за отпушването на измененията, с цел да се случват състезанията и правосъдната карта, и електронното правораздаване. Трябва да има сериозна кооперативност между ВВС и парламентарната власт. Това са съществени проблеми.
Какво в работата на Висш съдебен съвет би трябвало да се промени, съгласно Вас?
- През последните години Висш съдебен съвет доста се откъсна от регионите, с цел да се разискват проблемите в тях. От контакта с тях идва и чувството, че зад теб стои съсловието, идва и силата на обособените членове на съвета да работят. А те другояче са доста положителни. Затова промените потъват някъде и не се вижда прогрес значителен, както и резултатът, който търсим.
И най-после, кажете ни, обезпечена ли е, съгласно Вас, независимостта на съдиите у нас? И в случай че да, по какъв начин обществото да повярва в това?
- Това в действителност е проблем. Знаем, че всички социологически проучвания показват, че правосъдната система у нас се употребява с извънредно ниско доверие. Но макар, че българинът не има вяра в нея, той не се отхвърля да подава искови молби и всяка година делата се усилват. Подозрението на българите в институциите е надълбоко вкоренена традиция, знаете! Но е явно, че трябва да се работи доста, да си оправим къщичката сами вътре и по-късно да покажем, че можем да реализираме тези неща.
От 10 години имаме много добри хрумвания, само че те остават единствено хрумвания. Моята визия е, ние да приключим тези планове, за да може те действително да проработят. Когато тръгнат, ще има и действителен напредък в обществените нагласи. Народът не избира съдиите, те се избират по доста комплициран механизъм сега и по тази причина доверието на българина е по-минорно. Висш съдебен съвет в идващите години би трябвало да се отвори доста към всички непрозрачни процеси в кариерното развитие на съдии и доста други тематики, с цел да се видят процесите вътре в системата. Правораздаването да става без повлияване от външни сили.
Колегите да усещат, че зад тила си имат един поръчител в името на народа, което е и задачата на правораздаването. Разбира се и моралните качества на всеки един съдия са доста значими. Това е последният стожер когато не функционира системата. Трябва да се отстоява интересът на всички страни по делата, а не корпоративни и частни ползи. Има още доста да се работи.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ