Днес отбелязваме Богородични заговезни, ето какви са обичаите и кой празнува имен ден
Днес са Богородични заговезни - последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост на 1 август. Той е един от четирите интервала на молитва и телесно и душевно самоограничение през годината.
Чрез двете седмици пост - от 1 до 14 август, православната черква се приготвя за огромните празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 август и 15 август.
В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. Св. Симеон Солунски написа:
" Постът през август е основан в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето показване (пред Господа - бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както постоянно, макар че - бидейки свята и непорочна - не е имала потребност от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини посредством Божествения дух с нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота ѝ. "
Thinkstock
На Успение Богородично християните честват не гибелта, а заспиването (на църковно-славянски " успение " ) на Богородица. Защото след изкупителната гибел и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се опасява от гибелта, знаейки, че към този момент е спасен от нея.
В този ден Църквата припомня: " В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молебствия избавяш от гибел нашите души. "
Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към допустимо по-пълна духовна вглъбеност, като заобикаляме шумните развлечения, кавгите, чувствените пристрастености и пороци и се упражняваме умишлено в добродетелен живот и добродеяния.
На 31 юли се заговява от месо и млечни артикули. Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни.
iStock
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, само че е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
Най-старото място, обвързвано със св. Богородица, е храмът " Успение Богородично " в Ерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.
На празника Преображение Господне се позволява риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се употребява риба.
Днес имен ден разнуват: Евдоким, Евдокия, Евдоки, Дочо.
Чрез двете седмици пост - от 1 до 14 август, православната черква се приготвя за огромните празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 август и 15 август.
В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. Св. Симеон Солунски написа:
" Постът през август е основан в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето показване (пред Господа - бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както постоянно, макар че - бидейки свята и непорочна - не е имала потребност от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини посредством Божествения дух с нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота ѝ. "
Thinkstock На Успение Богородично християните честват не гибелта, а заспиването (на църковно-славянски " успение " ) на Богородица. Защото след изкупителната гибел и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се опасява от гибелта, знаейки, че към този момент е спасен от нея.
В този ден Църквата припомня: " В успението не си оставила света, Богородице... и с твоите молебствия избавяш от гибел нашите души. "
Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към допустимо по-пълна духовна вглъбеност, като заобикаляме шумните развлечения, кавгите, чувствените пристрастености и пороци и се упражняваме умишлено в добродетелен живот и добродеяния.
На 31 юли се заговява от месо и млечни артикули. Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни.
iStock По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, само че е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни се предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
Най-старото място, обвързвано със св. Богородица, е храмът " Успение Богородично " в Ерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.
На празника Преображение Господне се позволява риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се употребява риба.
Днес имен ден разнуват: Евдоким, Евдокия, Евдоки, Дочо.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ