Забрана за ядене на тези храни влиза в сила до броени часове: Богородични заговезни е
Днес са Богородични заговезни.
От на следващия ден стартира постът в чест на Света Богородица. Днес се заговява от месо и млечни артикули. Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни.
От 1 до 14 август църквата молитвено се приготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 и 15 август, съобщи Епицентър.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. В сказка, произнесена към 450 година, Свети Лъв Велики приказва ясно за него: " Църковните пости са по този начин ситуирани през годината, че за всяко време е предписан необикновен закон за самоограничение.
Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският). "
Какво би трябвало да знаем?
От 30 юли стартират Богородични заговезни – последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост на 1 август. Той е един от четирите интервала на молитва и телесно и душевно самоограничение през годината.
Чрез двете седмици пост – от 1 до 14 август, православната черква се приготвя за огромните празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 август и 15 август.
В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. Св. Симеон Солунски написа:
„ Постът през август е основан в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето показване (пред Господа – бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както постоянно, макар че – бидейки свята и непорочна – не е имала потребност от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини посредством Божествения дух с нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота ѝ “.
На Успение Богородично християните честват не гибелта, а заспиването (на църковно-славянски „ успение “) на Богородица. Защото след изкупителната гибел и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се опасява от гибелта, знаейки, че към този момент е спасен от нея.
В този ден Църквата припомня:
„ В успението не си оставила света, Богородице… и с твоите молебствия избавяш от гибел нашите души. “
Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към допустимо по-пълна духовна вглъбеност, като заобикаляме шумните развлечения, кавгите, чувствените пристрастености и пороци и се упражняваме умишлено в добродетелен живот и добродеяния.
На 30 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни артикули. Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, само че е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.
В тези дни се предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули.
Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
Най-старото място, обвързвано със св. Богородица, е храмът „ Успение Богородично “ в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.
Запазеният и до наши дни каменен строеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.
На празника Преображение Господне се позволява риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се употребява риба.
От на следващия ден стартира постът в чест на Света Богородица. Днес се заговява от месо и млечни артикули. Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни.
От 1 до 14 август църквата молитвено се приготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 и 15 август, съобщи Епицентър.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. В сказка, произнесена към 450 година, Свети Лъв Велики приказва ясно за него: " Църковните пости са по този начин ситуирани през годината, че за всяко време е предписан необикновен закон за самоограничение.
Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският). "
Какво би трябвало да знаем?
От 30 юли стартират Богородични заговезни – последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост на 1 август. Той е един от четирите интервала на молитва и телесно и душевно самоограничение през годината.
Чрез двете седмици пост – от 1 до 14 август, православната черква се приготвя за огромните празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 август и 15 август.
В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. Св. Симеон Солунски написа:
„ Постът през август е основан в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето показване (пред Господа – бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както постоянно, макар че – бидейки свята и непорочна – не е имала потребност от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини посредством Божествения дух с нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота ѝ “.
На Успение Богородично християните честват не гибелта, а заспиването (на църковно-славянски „ успение “) на Богородица. Защото след изкупителната гибел и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се опасява от гибелта, знаейки, че към този момент е спасен от нея.
В този ден Църквата припомня:
„ В успението не си оставила света, Богородице… и с твоите молебствия избавяш от гибел нашите души. “
Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към допустимо по-пълна духовна вглъбеност, като заобикаляме шумните развлечения, кавгите, чувствените пристрастености и пороци и се упражняваме умишлено в добродетелен живот и добродеяния.
На 30 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни артикули. Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, само че е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.
В тези дни се предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули.
Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.
Най-старото място, обвързвано със св. Богородица, е храмът „ Успение Богородично “ в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.
Запазеният и до наши дни каменен строеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.
На празника Преображение Господне се позволява риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се употребява риба.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ