В сянката на един велик предшественик: Ще наследи ли духа на Лъв XIII новият папа
Днес, с избора на папа Лъв XIV , погледите още веднъж се насочват към пътя, начертан от Лъв XIII. Макар да живеем в напълно друга ера , новият папа дава сигнали, че желае да стъпи върху същите основи – разговор със актуалния свят, грижа за обществената правдивост и отстояване на човешкото достолепие. Неговите първи послания загатват за последователност, само че и за блян към нов прочит на безконечните полезности. Дали ще бъде заслужен правоприемник на визионера от XIX век, следва да забележим – само че изборът на името към този момент приказва доста.
На фона на бурните обществени промени в края на XIX век , един папа се откроява със своето новаторско виждане за ролята на Църквата в модерния свят – папа Лъв XIII . Роден през 1810 година като Винченцо Джоакино Печи , той управлява Католическата черква от 1878 до 1903 година – цели 25 години, трансформирайки се в една от най-влиятелните фигури в църковната и международната история.
Най-запомнящият се миг от неговото папство идва през 1891 година с публикуването на енцикликата Rerum Novarum – първия формален документ на Църквата, отдаден на обществените въпроси . В този исторически текст папа Лъв XIII пази правата на служащите , упорства за заслужено възнаграждение, поддържа правото на профсъюзи и слага основите на по този начин наречената католическа обществена теория.
Лъв XIII се стреми към баланс сред капитализма и социализма, наблягайки, че Църквата не може да остане безмълвна пред употребата и общественото неравноправие. Той приканва към взаимност, субсидиарност и почитание към човешкото достолепие – полезности, които и през днешния ден звучат с цялостна мощ.
Gulliver/Getty Images
Освен със обществената си сензитивност, Лъв XIII остава в историята и като основател на обновяване в католическото обучение и философия. Той издига труда на Тома Аквински като модел за съвместяване на разсъдък и религия, утвърждавайки го като водещ престиж в теологията и моралната философия.
Папата също по този начин интензивно работи за възобновяване на дипломатическите връзки с европейските страни след разпадането на Папската страна, като слага основите на актуалната роля на Ватикана като честен престиж и самостоятелен глас на международната сцена.
Умира през 1903 година, само че наследството му продължава да живее. Папа Лъв XIII остава в историята като „ папата на справедливостта “ , който с визионерство и дълбока религия прокарва пътя за разговор сред Църквата и модерния свят.
На фона на бурните обществени промени в края на XIX век , един папа се откроява със своето новаторско виждане за ролята на Църквата в модерния свят – папа Лъв XIII . Роден през 1810 година като Винченцо Джоакино Печи , той управлява Католическата черква от 1878 до 1903 година – цели 25 години, трансформирайки се в една от най-влиятелните фигури в църковната и международната история.
Най-запомнящият се миг от неговото папство идва през 1891 година с публикуването на енцикликата Rerum Novarum – първия формален документ на Църквата, отдаден на обществените въпроси . В този исторически текст папа Лъв XIII пази правата на служащите , упорства за заслужено възнаграждение, поддържа правото на профсъюзи и слага основите на по този начин наречената католическа обществена теория.
Лъв XIII се стреми към баланс сред капитализма и социализма, наблягайки, че Църквата не може да остане безмълвна пред употребата и общественото неравноправие. Той приканва към взаимност, субсидиарност и почитание към човешкото достолепие – полезности, които и през днешния ден звучат с цялостна мощ.
Gulliver/Getty Images Освен със обществената си сензитивност, Лъв XIII остава в историята и като основател на обновяване в католическото обучение и философия. Той издига труда на Тома Аквински като модел за съвместяване на разсъдък и религия, утвърждавайки го като водещ престиж в теологията и моралната философия.
Папата също по този начин интензивно работи за възобновяване на дипломатическите връзки с европейските страни след разпадането на Папската страна, като слага основите на актуалната роля на Ватикана като честен престиж и самостоятелен глас на международната сцена.
Умира през 1903 година, само че наследството му продължава да живее. Папа Лъв XIII остава в историята като „ папата на справедливостта “ , който с визионерство и дълбока религия прокарва пътя за разговор сред Църквата и модерния свят.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ