Днес рядко се замисляме, че прочутият сигнал SOS не е

Днес рядко се замисляме, че фамозният сигнал SOS не е първият интернационален вик за помощ. Всъщност точно на тази дата през 1904 година в практиката на морските радиокомуникации навлиза сигналът CQD – първият необятно употребен интернационален радиосигнал за злополучие, който единствено две години по-късно ще бъде преместен от по-ефективния и прочут ни през днешния ден SOS.

CQD съставлява композиция от „ CQ “ – общо повикване към всички радиостанции, и буквата „ D “ от британската дума danger (опасност). В началото на XX век, когато безжичната телеграфия занапред навлиза в мореплаването, това решение наподобява разумно. Корабите към този момент могат да търсят помощ освен образно или със звукови сигнали, а посредством радиовръзка на огромни дистанции – гражданска война за това време.

Скоро обаче стават ясни и слабостите на CQD. Сигналът постоянно се бърка с елементарното повикване CQ, употребявано в рутинните радиоконтакти. Освен това не е стеснен единствено до морски бедствия и се употребява и при повреди на сушата, което в допълнение основава комплициране. В изискванията на възходящ морски трафик и все по-натоварен радиоефир това се трансформира в действителен риск.

Именно тези проблеми водят до търсенето на по-ясен, по-кратък и категоричен сигнал. Така се появява SOS – не като дума или редуциране, а като чисто техническо решение. Трите точки, трите тирета и още веднъж трите точки се оказват идеалната композиция: ритмична, лесна за различаване и на практика невъзможна за комплициране с различен морзов код. През 1906 година SOS е признат на интернационално равнище, а от 1908 година влиза публично в действие, последователно измествайки CQD.

Историята на CQD постоянно остава в сянката на SOS, само че без него надали би се стигнало толкоз бързо до повсеместен стандарт. Дори при една от най-известните морски произшествия – потъването на Титаник – двата сигнала съжителстват. Радистите в началото употребяват остарелия CQD, а по-късно минават и към SOS, който тогава към момента е относително нов и не изцяло одобрен в практиката.

Днес CQD е съвсем пропуснат, до момента в който SOS се е трансформирал в повсеместен знак на злополучие – освен по море, само че и в авиацията, планинските избавителни интервенции и даже в ежедневния език. Връщането към 1904 година обаче припомня, че всяка огромна софтуерна смяна има своите междинни стъпки. CQD е точно такава стъпка – несъвършена, само че основна, тъй като слага началото на концепцията за обединен интернационален сигнал за помощ и проправя пътя към системите за сигурност, на които разчитаме и през днешния ден.