Оставам си вкъщи, защото не искам заради мен да умре някой възрастен човек
Днес взехме решение да ви покажем една обява на поетесата Мария Рупасова. Тези редове би трябвало да се прочетат от мнозина.
Мария се концентрира върху нашата човещина. Пише за това, че житейският път при всеки е друг – при някой е по-лек, при различен е по-сложен. Ние сме хора, би трябвало да се грижим освен за себе си, само че и за другите. Всички хора са нечии деца или родители.
Аз съм задоволително млада и здрава жена, с цел да отглеждам сина си. Коректно си заплащам налозите. Ако, внезапно, се разболея доста, сигурно ще се борят за живота ми.
Само че, поради дефицит на респираторни устройсва, ще ме реанимират, отказвайки в този миг помощ на възрастен човек, който заради напредналата си възраст има други хронични болести. Докторът дълго ще се извинява, само че това няма да промени нищо.
Присъдата за нашите родственици ще станат възрастта и съпътстващите болести като тромбоза, диабет, бъбреци, хипертония и други сходни.
Затова, през по-голяма част от времето, аз си седнал съм у дома, разтъпквам се в гората, където прецизно съблюдавам двуметровата отдалеченост от другите хора. Когато отивам за артикули до магазина, също съблюдавам нужната отдалеченост. В асансьора влизам единствено при положение, че няма различен с изключение на мен.
Просто не искам да ме избавят за сметка на живота на други хора. Как да живееш след това, знаейки, че си оживял, а нечий дядо вечно си е отишъл поради дефицита на апарати? По опция не излизайте от у дома. Пазете своя живот и живота на другите хора към вас. Помнете, че лекарите първо ще спасят младите и релативно здрави хора. Това е рационално.
И до момента в който аз имам преимуществото да оцелея, желая да го отстъпя на старите хора.
